Определение № 1349 от 05.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1349 гр. Пловдив, 05.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501099 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба, ведно с неразделно писмено уточнение към нея, от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК – 131134023, чрез юрк. М. Н., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1309/25.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1165/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXI гр.с. и поправено на осн. чл.247 от ГПК с Разпореждане № 9984/19.04.2023г., в частта, с която е отхвърлено заявлението съответно – за разликата над присъдената сума 2 199,23 лв. – главница до пълния предявен размер от 3 203,17 лв.; за сумата 688,36 лв. – договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 05.03.2022г. до 05.01.2023г., а при условията на евентуалност само за сумата 531,50 лв., изчислена до размера на 10%; за сумата 661,39 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.03.2022г. до 10.01.2023г., а при условията на евентуалност само за сумата 129,86 лв. – обезщетение за забава, изчислено до размера на 10%; за сумата над присъдените 43,99 лв. до 91,06 лв. – за държавна такса; за сумата над присъдените 24,15 лв. до пълния предявен размер от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение,

1 както и разноските по делото в размер на 23,54 лв. за държавна такса за въззивно обжалване.

Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по предявената искова молба.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника С. В. С., гр.Пловдив. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № 7053175865/01.07.2021г., с настъпил падеж, по който не са плетени търсените суми.

Районният съд приел, че документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, и е издал заповед за изпълнение само за сумата 2 199,23 лв.-главница, ведно със законната лихва от 26.01.2023г., както и за разноските по делото по съразмерност от 43,99 лв. – държавна такса и 24,15 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението за останалите претендирани суми, Районният съд излага основни съображения, че при проверката по чл. 411, ал.

2, т. 2 и т.3 от ГПК, за която следи служебно е установил, че клаузата на договора за дължимост на възнаградителна лихва е неравноправна.

Относно размера на присъдената главница, Районният съд конкретизира, че са съобразени извършените плащания, съобразно молбата, като посочените суми са приспаднати само от уговорената главница /4 705,41 лв./.

В конкретния случай договорената между страните лихва - в размер на 40,93 % годишно, както и ГПР от 48,46 %, надхвърлят законната, което 2 представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, като същевременно предвиждат и повече от едно възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. При формиране размера на лихвата по заема, обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален. В съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава /за обезпечени – два пъти/.

Клаузата, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за длъжника, тоест, дължими суми по нея – няма.

Относно обезщетението за забава, Районният съд е констатирал, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът начислява обезщетение в размер на договорения лихвен процент в размер на 40,93 %. Така реално прилаганият от страната лихвен процент за обезщетението за забава се равнява на 50,93 %. От изложените обстоятелства в уточнителната молба е станало видно, че всъщност е приложена клаузата на чл. 9.1, в която е уговорен размерът на възнаградителната лихва и чл. 9.4, в която е записано, че се дължи и законната лихва. Двата лихвени процента са приложени заедно върху главницата, за което страната се позовава на неизпълнението да се заплати вноската на падежа. Сумата се претендира като обезщетение за забава и като такава е описана в извлечението от счетоводните книги. Подобна клауза, позволяваща начисляването на обезщетение за забава над законната лихва, съдът намира за неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да плати необосновано високо обезщетение. Ето защо, това искане се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Законната лихва също не може да бъде присъдена, защото размерът й 3 не се удостоверява от представеното извлечение, съобразно което следва да се разгледа искането.

С частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са направени следните конкретни възражения.

По отношение на отхвърлителната част за разликата над присъдената сума 2 199,23 лв. – главница до пълния предявен размер от 3 203,17 лв.

Дружеството счита, че неправилно е присъдена само чистата стойност на предоставената сума, като са приспаднати направените до момента плащания, прилага ки остарялото разбиране, че договорната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва. Съгласно актуалната редакция на чл.19 ал.4 от ЗПК се предвижда таван на ГПР в петкратен размер на законната лихва по просрочени вземания.

Въззивният съд намира, че възражението следва да се остави без уважение, тъй като Районният съд обосновано е съобразил към датата на произнасяне наличните писмени данни по делото за изплатени от длъжника суми.

Друг е въпросът, че Районният съд неправилно е посочил, че посочените суми са приспаднати от уговорената главница в размер на 4 795,41 лв. Според настоящия съдебен състав, уговорената чиста стойност на главницата по договора е в размер само на 4 000 лв., а не общо 4 795 лв. /4 000 лв. размер на кредита + 705,41 лв. застрахователната премия/. Затова е следвало изчислението да придобие следния израз: 4000 лв. размер на кредита – 2 506,18 лв. платени суми от длъжника съгласно приложената справка = 1493,18 лв.

В настоящето дело обаче, този въпрос не подлежи на разрешаване, тъй като частната жалба е подадена от дружеството и е недопустимо да се влошава положението му като жалбоподател.

По отношение на договорната лихва в размер на сумата 688,36 лв.

Дружеството посочва, че цената за отпуснат потребителски кредит намира най-точен и пълен израз не чрез дължимата лихва, а чрез величината "годишен процент на разходите по кредита". ГПР включва в себе освен дължимите лихви, така и други преки или косвени разходи, комисионни, 4 възнаграждения, като по този начин изразява общите разходи по кредита за потребителя. След изменението на ЗПК, в § 6 от закона е предвидено, че в чл.

19 от ЗПК се добавят нови алинеи 4 и 5, предвиждащи съответно, че:

/ал. 4/ „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България “, /ал. 5/ „Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни “.

Чрез въвеждането на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК се цели именно да се установят точно и ясно общите разходи по кредита и предела на неговото оскъпяване.

С посочените промени и въвеждане на таван на ГПР /в петкратен размер на законната лихва по просрочени вземания/, съображенията, че трикратен размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, вече няма как да са относими. Вместо това, в правомощията на съда е да съобрази дали размера на ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, тъй като това би довело до нищожност на подобни договорни разпоредби. В конкретния случай това не било така видно от представения към заявлението договор е че ГПР по него не надвишава законовия лимит от 50 процента, поради което същият не е недействителен.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е цитирал правилно нормите на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК, както и са верни принципно описаните характеристики на ГПР. Но в конкретния случай, е налице нарушение на тези норми, доколкото в процесния Договор за кредит с чл.10 е записано ГПР: 48,46 %, без да е ясно как е формиран и дали реално отговаря на уговореното. ГПР се изчислява по специална формула и спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размера на ГПР и общо дължимата сума по договора. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

По отношение на обезщетението за забава за сумата 661,39 лв. – 5 обезщетение за забава за периода от 05.03.2022г. до 10.01.2023г. Дружеството претендира при условията на евентуалност само за сумата 129,86 лв. – обезщетение за забава, изчислено до размера на 10%.

Посочва се, че предвиденият в погасителния план размер на договорната лихва е изчислен при презумиране на обстоятелството, че потребителят плаща в срок своите месечни вноски, при което всеки следващ месец размерът на непогасената главница по кредита /предоставения от Банката капитал/ намалява. В конкретния случай обаче потребителят е преустановил погасяването, тоест договорната лихва се е начислявала за подълъг срок на ползване и върху по-голям размер на непогасена главница. Това е т.нар. договорна лихва върху просрочена главница. Договорната лихва в хипотезата на банков кредит по своя правен характер е възнаграждението, платимо на кредитора за ползването на предоставените парични средства. В този смисъл договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се предоставя за временно ползване. В случай, че длъжникът не заплати в срок тази сума, той продължава да се ползва от нея, поради което уговорката, съобразно която той дължи заплащане на дължимата за това лихва, не би могла да бъде определена като неравноправна и недължима.

Позовава се и на съдебна практика Решение № 1001 от 5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/1999 г. V г. о., Определение № 260157 от 21.01.2021 г. на ОС - Пловдив, VI гр.с. по възз.ч.гр.д. № 3231/2020 г.;

Определение № 260066 от 11.01.2021 г. на ОС -Пловдив, VI гр.с. по възз.ч.гр.д. № 4/2021 г.

Въззивният съд, в настоящия съдебен състав, намира, че възражението е основателно, като също така споделя горецитираната съдебна практика.

Съгласно чл.86 от ЗЗД - при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В хода на делото правилното определяне на размера на обезщетението е въпрос, който подлежи на изясняване и не би могъл да обоснове наличието на неравноправна клауза. Заповедният съд е посочил, че договорката относно обезщетението за забава е неравноправна клауза в договора. Този извод е неправилен, тъй като договорката в процесния 6