Определение № 17913 от 25.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17913 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507868 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 9684/26.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 14849/2022 г. на Софийски районен съд, 30 състав, с което на основание чл.126, ал.1 ГПК е прекратено производството по делото.

Оплакванията в жалбата са, че районният съд се е позовал на съществуването на по-рано образувано дело с идентичен предмет въз основа на „служебно“ извършена справка, каквато по делото изобщо липсва, за да бъде обоснована преценката му. На следващо място се оспорва да е налице идентитет между делата, тъй като по тях са изложени различни фактически твърдения и само пълното им тъждество може да представлява основание за прекратяване на по-късно образуваното дело. Искането е за отмяна на обжалвания акт.

Обжалването е предприето в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Е.

Д. М., насочена срещу Апелативния специализиран наказателен съд, закрит понастоящем и с правоприемник Софийски апелативен съд, с която се претендира заплащане на обезщетение в размер на 24000 лв. за претърпени за посочен период на увреждане от 05.06.2019г. до 21.03.2022 г. вреди от действията на съдебния състав по внохд 102/2018 г. на АСНС, изразяващи се в разглеждането по делото и осъждането на ищеца въз основа на факти, за които не му е повдигнато обвинение, като съдебният състав не разгледал и не се произнесъл по изложените в обвинителния акт обстоятелства, а в нарушение 1 на закона и международните актове решил делото по „субективни измислени от съдиите нови фактически положения“, с което е нарушил основни права и свободи, гарантирани от правото на ЕС права на ищеца, като исковата молба съдържа изложение на факти от обвинителния акт и факти, приети за установени във въззивната присъда.

След отстраняване нередовности на исковата молба на ответника Апелативен съд – София е връчен препис от исковата молба, като с отговора е направено възражение за недопустимост на производството поради наличие на отвод за висящ процес, а именно гр.д.№ 5052/2022 г. на СРС, 34 състав и евентуално поради висящност на наказателното дело.

С обжалваното определение районният съд се е позовал на служебно извършена справка, за каквато по делото липсва каквото и да е доказателство как е направена и с какво съдържание е, като е приел, че е налице по-рано образувано дело със същия предмет, а именно гр.д.№ 65380/2021 г. на СРС, 88 състав, поради което и прекратил производството на основание чл.126, ал.1 ГПК.

Основателни са оплакванията в жалбата, че изложените от районния съд съображения са необосновани поради липсата на каквито и да било доказателства по делото относно съществуването и предмета на гр.д.№ 65380/2021 г. на СРС, 88 състав, а след изискана справка относно предмета на делото и след проверка в ЕИСС по свързани дела относно същия номер дело на районния съд се установява, че са основателни и оплакванията за липса на идентитет на предмета и страните по гр.д.№ 65380/2021 г. и делото, по което е постановен обжалваният акт. По гр.д.№ 65380/2021 г. на СРС, 88 състав висящ е единствено спор, който съдържа същите оплаквания за нарушения на права от правораздавателната дейност на ищеца Е. М., но ответник е Върховния касационен съд, тъй като производството срещу АСНС/закрит/, чиито правоприемник е Апелативен съд – София е прекратено с влязъл в сила акт.

Независимо от посоченото, производството по делото се явява недопустимо, тъй като действително е налице по-рано образувано дело със същия предмет и между същите страни, но не това, на което се позовал районния съд, нито посоченото ответника.

Служебно извършените от въззивния съд справки чрез ЕИСС, за което по делото са приложени разпечатки, установяват по-рано образувано дело, насочено срещу Апелативен съд – София, в качеството му на правоприемник на АСНС, в което ищецът Е. М. поддържа същите твърдения за нарушения на основни негови права и свободи чрез разглеждане от съда по внохд 102/2018 г. на АСНС на факти, за които не му е повдигнато обвинение, респективно неразглеждане на фактите по обвинителния акт, и това е гр.д.№ 3307/2022 г. на СРС, което е висящо пред СГС / ч.гр.д.№ 4048/2025г. на СГС/ по частна жалба срещу прекратително определение, което не е влязло в сила към настоящия момент.

Следва да се посочи, че релевантни за идентичността на делата са 2 твърденията за нарушени права и действията, чрез които са извършени, като правото на защита на ищеца по конкретното дело и в частното правото му да се защитава само по факти, за които му е повдигнато обвинение, е единно, респективно от нарушението му могат да произтекат вреди, чието проявление следва от естеството на засегнатото право, което е едно, респективно вредите от един вид подлежат на възмездяване еднократно, поради което и няма как различен период от време да обосновава различно нарушение, нито по различни дела ищецът да търси защита за всеки отделен факт, който е разгледал съда при постановяване на присъдата. В същия смисъл, макар и за друго твърдяно нарушение от правораздавателна дейност са постановените определение № 2128/13.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 2471/2023 г. на ВКС, III г.о. и определение № 3186/25.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 4288/2023 г. на ВКС, IV г.о.

По изложените съображения и тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваният акт следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Д. М. срещу определение № 9684/26.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 14849/2022 г. на Софийски районен съд, 30 състав, с което на основание чл.126, ал.1 ГПК е прекратено производството по делото

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3