Решение № 1655 от 07.12.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1655 гр. **** , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, II СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502551 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3671/30.07.2020 г., депозирана от И. И. И. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, чрез адв. ****, срещу Решение от 161/15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 185 по описа на РС-Провадия за 2020г., ГО, 2 съдебен състав, с което е отхвърлен предявения въззивника, срещу “Електроразпределение Север” АД, с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. ****, „**** Тауърс – Г“, бул. **** иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „Електроразпределение Север” АД сумата в размер на 965.45 лв. /деветстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/, претендирана за заплащане за периода от 02.11.2019г. до 30.01.2020г., представляващи стойността на 4 835 кВтч. електроенергия по фактура № 0106132772/12.02.2020г., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.**** с абонатен номер 2100304208 и с клиентски № 1100204672.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован, както и че е в разрез със събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Въззивникът сочи, че ответното дружество не е провело пълно и главно доказване на претенцията си, поради което искът е бил основателен и е следвало да се уважи. Твърди, че от доказателствата по делото, в това число и заключението на вещото лице по СТЕ и Протокол от БИМ, се е установило, че електромерът не е измервал цялата потребена електроенергия, но не се е установило дали тя е действително доставена до абоната. Сочи, че за потребител на електроенергия възниква задължението да заплати 1 потребената такава, само след като размерът бъде установен чрез доказано метрологично годно средство за търговско измерване. Като допълнителен аргумент в тази насока сочи, че СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, а абонатите нямат задължение да следят за неговата годност и изправност. Предвид това намира, че Констативен протокол за техническа проверка от 30.01.2020г. не е съставен по реда и във формата, предвидени в ПИКЕЕ, поради което и същият не може да служи за издаване на процесната Справка за коригиране на сметката, извършена в съответствие с чл. 50 от ПИКЕЕ.

Въззивникът моли атакуваното Решение на РС Провадия да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК да бъде уважен изцяло. Претендира и сторените разноски за двете инстанции.

В отговора си на въззивната жалба, въззиваемият намира обжалваното съдебно решение за правилно, законосъобранзо, обосновано и постановено в пълно съответствие с процесуалните и съдопроизводствени правила, както и кореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал. Счита, че съдът е извел правните си изводи въз основа на приетите по делото доказателства, както и от безусловно приетата по делото съдебнотехническа експертиза и от разпита на един свидетел. Намира, че правилно съдът е приел в мотивите си, че начислената електроенергия се дължи при спазване на процедурата за компенсация за ЕРП за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности за определен период консумация на ел.енергия от СТИ, в резултат на неправомерно вмешателство. Сочи, че процедурата е извършена изцяло в съответствие с действащата към момента на проверка разпоредба на чл. 50 от ПИКЕЕ, издадени от КЕВР на 30.04.2019г. Твърди, че съгласно заявеното от вещото лице в открито съдебно заседание, електромерът е бил в метрологична годност, тъй като същият е минал последваща метрологична проверка, видно от представения протокол за от метрологична проверка от 09.02.2017г. Сочи, че процесното количество електроенергия е начислено съобразно методика, при която не се търси колко е реално доставената ел. енергия, а количествата са на база изчисления, извършени на база законова възможност за корекция. Въззиваемото дружество счита, че въз основа на ангажираните по делото необходими доказателства, е успяло да установи произхода на вземането си и неговия размер.

Предвид това, моли за потвърждаване в цялост на обжалваното решение, като претендира и сторените в производството съдебно-деловодни разноски и за двете инстанции, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивникът чрез процесуалния си представител адвокат Иванова поддържа въззивната жалба. Поддържа, че атакуваното решение е постановено изцяло в противоречие със събраните доказателства. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител адвокат Банков, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Пледира, че не са налице пороците, визирани във въззивната жалба. Моли за присъждане на 2 сторените разноски пред настоящата инстанция.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-**** съобрази следното:

Производството по гр.д. № 185/2020г. по описа на РС **** е образувано е образувано по искова молба от И. И. И. с срещу “Електроразпределение Север” АД, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 965,45 лева за времето от 02.11.2019г. до 30.01.2020г., за адрес на потребление гр. ****, с абонатен номер 2100304208, представляващи корекция на сметката му, на основание чл. 50, ал. 1, б „А" от ПИКЕЕ. Твърди, че извършената корекционна процедура е незаконосъобразна. Според изготвената експертиза от БИМ процесния електромер не отговарял на изискванията за точност при изследване на електроенергия и не съответствал на техническите изисквания, за което отговорност не следвало да носи ищеца. Твърди се, че не са налице основанията по чл.50, ал.1, б.А от ПИКЕЕ, че начислената му електроенергия по корекционната процедура не му е реално доставена и потребена. Оспорва документите съставени от ответника във връзка с корекцията и твърди, че не дължи начислената сума.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен, за което са изложени подробни съображения. Не се оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия. Твърди се, че процесната сума е стойността на количество електрическа енергия, за което е извършена служебно коригиране на сметката на основание чл. 50, ал. 1, б.“а“ от ПИКЕЕ (обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г.).

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

От представения по делото констативен протокол № 1900902/30.01.2020г. се установява, че на същата дата служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на СТИ на обект с аб. № 2100304208, кл. № 1100204672, находящ се в гр. ****. В протокола е вписано, че СТИ с фабр. № 1114021047378486 е демонтирано, запечатано в безшевна торба и ще бъде предадено в БИМ за експертиза, като на обекта е монтирано ново СТИ. Протоколът е подписан от лицата, извършили проверката, от един и от един свидетели – **** (съсед).

Съгласно представения по делото констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 94/05.02.2020г., съставен от БИМ, РО –****, процесното СТИ измерва с грешка от минус 70.07 % при максимално допустима такава +/- 1 %. Осъществен е достъп до вътрешността на електромера. В схемата на същия е свързан устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, не съответства на техническите характеристики.

Въз основа на констатациите от проверката от „Електроразпределение Север” АД е изготвена справка от 11.02.2020г. за корекция на аб. № 2100304208, кл. № 1100204672, с титуляр И. И. И., на основание чл.50, ал.1, т.а от ПИКЕЕ, за периода от 02.11.2019. до 30.01.2020г.

Издадена е фактура № 0106132772/12.02.2020., с издател „Електроразпределение Север” АД и получател И. И. И. на стойност 965.45 лева, представляваща отчетена ел. енергия за аб. № 2100304208, кл. № 1100204672, за периода от 02.11.2019. до 30.01.2020г.

Видно от констативен протокол № 1900902/30.01.2020 г., на същата дата е извършена 3 проверка, при която след демонтиране на СТИ е монтирано СТИ с фабр. № 1127031900367004.

От приложения по делото Протокол № 1210812 от 15.03.2017г., процесният лектромер с фабр. № 1114021047378486 е монтиран на адреса на по делото, като от Протокол за метрологична проверка от 15.02.2017г. е видно, че същият е метрологично годен и съответства на класи си на точност.

По делото е проведен разпит на свидетелката С. Г. – служител във въззиваемото дружество, се установява, че тя е участвала в извършване на проверката на процесния електромер. Проверката е извършена, тъй като трафопоста, към който той е включен отчитал загуби. При извършване на проверката на процесното СТИ с амперклещи, служителите на електроразпределителното дружество се усъмнили в неговата изправност, тъй като в нощната му тарифа имало натрупани само 7000 квтч, а за електромер произведен през 2010г. това е прекалено малко. При това положение електромерът бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че СТИ е от одобрен тип, метрологичната му проверка е от 2017г. (преди да бъде монтиран на 15.03.2017г.), метрологичната му годност е 6 години – трифазен, налице е вмешателство в схемата на електромера – чуждо за схемата устройство, поставено вътре в електромера. Вещото лице е установило, че количеството електроенергия може да бъде доставено до обекта на потребление, като измервателната система, монтирана на адреса представлява система с предоставена мощност под 100 kW.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса, 4 ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че същият не измерва или измерва с грешка извън допустимата, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.