Решение № 140 от 19.05.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Ботевград, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20261810200051 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление (НП) № *** от 08. 01.2026г., издадено от Б.В.Д. – и.д. началник Областен отдел Автомобилна администрация /ОО „АА“/ - София, с което на И. Т. Т., ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 178а, ал.7, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „ГЛОБА” от 1500/хиляда и петстотин/ лева, с равностойност (766.94 седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента), за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.1, б.

“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/.

Становищата на страните:

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от И. Т. Т., чрез адв. В. В. от САК, в която са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. Иска се отмяна на Наказателното постановление. Претендират се разноски.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява. Явява се адв. В.. В пледоарията си в съдебно заседание на 30.04.2026г.

1 адв. В. заявява, че поддържа жалбата и твърди, че нарушението е недоказано.

Според него, както и извършилите преди това проверка служители на Автомобилна администрация, не са изпълнили задължението си да извършат пълна проверка по случая, а само са изгледали някакъв видео запис, като не познавали жалбоподателя, а решението да му съставят акт било взето, защото това била неговата длъжност, която обаче от момента на издаване на заповедта от преди две години до настоящия момент е в компютърния сектор. Отделно от всичко това намира, че на практика деянието такова каквото е посочено и в акта и в НП е несъставомерно по посочените правни текстове в жалбата. Ето защо моли съда да отмени НП и да се присъди направените разноски.

Въззиваемата страна - и.д. началник ОО „АА“ - София, редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на ***г. около 13:39 часа в гр. Ботевград, на ул. „Севаст Огнян“ № 19 в пункт за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства *** ЕООД, с ЕИК ***, притежаващо разрешение № ***, валидно до *** г., техническият специалист И. Т. Т., ЕГН ********** е извършил периодичен преглед за проверка на техническа изправност на лек автомобил, марка „Хюндай“, модел „И 20“, с рег. № ***, от категория М1, собственост на Р.С.В., с издаден протокол № ***, като при извършена проверка съгласно Методиката по чл. 31, ал.1 и при спазване на технологичната карта, на втора позиция не е проверил /оси, колела, гуми, кормилно управление/, като не е използвал стационарния подемник. Същото става ясно от пълен видеозапис от информационната система на ИА АА.

За констатиране на нарушението въз основа на Заповед № ***г. и писмо с рег. № ****г. е съставен АУАН №***г.

Въз основа на АУАН, при посочена идентична фактическа обстановка и правна квалификация, на 08.01.2026 г. Б.В.Д. – и.д. началник ОО „АА“ София, издал обжалваното НП.

Наказателното постановление е получено от жалбоподателя на 13.01.2026 година.

2

По доказателствата:

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели Р. С. М. и С. Е.

Г., както и в писмените доказателства по делото: съставения АУАН №***г., протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ПГ № ***/***г., констативен протокол, заповеди, веществено доказателствено средство 1 брой CD+R диск, предоставен от ИА АА, трудови договори и др., приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Показанията на разпитаните свидетелите М. и Г. настоящият съдебен състав намира за последователни и логични, доколкото са възприели обстоятелствата по случая (вкл. и относно процесното нарушение), като техните показания се явяват източник на доказателствена информация за разглежданата хипотеза. Показанията на двамата свидетели взаимно се допълват, като намират опора и в останалите доказателствени материали, и затова съдът ги кредитира изцяло основа своите фактически изводи въз основа на тях. Предоставеното от ИА АА веществено доказателствено средства дава информация за последователността на осъществените действия по време на прегледа и липсата на проверка на почистващите и измиващи системи на автомобила. Писмените доказателства, надлежно приобщени по реда на НПК, допълнително спомагат за правилното изясняване на делото в пълнота, като са в синхрон с депозираните показания на свидетелите, и затова съдът изгради своите изводи по фактическите обстоятелства въз основа на тях. Показанията на тези свидетели са подкрепени от писмените доказателства по отношение на инкриминираното нарушение от обжалваното НП и не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал. Въз основа на същите, ведно с писмените доказателства, се установяват по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на доказване – чл. 102 от НПК. Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН. Именно защото свидетелските показания и писмените доказателства /изброени по-горе/ подкрепят фактите, посочени в АУАН, то на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът прие, че 3 конкретният Акт разполага с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства.

От правна страна:

По приложието на процесуалния закон:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, до родово и местно компетентен съд, в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред. Поради това РС-Ботевград приема, че жалбата е процесуално допустима.

При служебната проверка съдът прецени, че не са налице процесуални нарушения, които съществено да са засегнали правото на защита на жалбоподателя, доколкото в хода административно-наказателното производство са спазени законовите правила относно компетентността на съответните длъжностни лица, съставили АУАН, съотв. издали НП – Актът е съставен от компетентно лице.

Двата документа съдържат всички законови реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. описанието на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, като е конкретизирана и нарушената законова разпоредба – чл.44, ал.1, т.1 б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. Няма допуснати нарушения при съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен при спазването на правилата на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на свидетел на установяване на нарушението, като АУАН е бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него, и е бил връчен лично на жалбоподателя, от което следва и извода за спазването на съответните императивни законови правила, гарантиращи правото на защита на санкционирания правен субект. Няма нарушение и на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в кратък срок след установяването на нарушението, но в рамките на 3-месечния срок от установяване на нарушителя и две години от датата на нарушението, а НП е издадено в рамките на шестмесечния срок от съставянето на АУАН.

Поради горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват предпоставка за отмяна на акта на формално основание. Ето защо спорът следва да се реши по 4 същество:

По приложението на материалния закон:

Съобразно нормата на чл. 44, ал.1, т.1, б. „а“ при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 (указаната в приложение №5от Наредбата) и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредбата, като извършва визуалната проверка на превозното средство съгласно част II, раздел I от методиката и отразява данните от прегледа в протокола по приложения № 9, 10 или 11. Съгласно приложение № 5 - „Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства“ раздел ІІ, част І задава като задължение на техническия специалист, чрез визуална да направи проверка на функционирането на кормилния механизъм при поставено над канал или върху подемник превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи опори, кормилното колело се завърта от едното крайно положение до другото. В настоящия случай, от изложената по-горе фактическа обстановка, безспорно се установи, че не е осъществена горепосочената проверка. Видно от вещественото доказателствено средство - видеозапис, предоставен от ИА АА по време на прегледа такава проверка не е осъществена. Същото се удостоверява и от показанията на двамата свидетели както и от писмените доказателства, приложени по делото. Следователно нарушението по смисъла на чл. 44, ал. 1, т.1, б.“а“ от Наредбата е реализирано от обективна страна относно неизвършена проверка само на функционирането на кормилния механизъм. Проверката на оси, колела, гуми, не попада в обхвата на част ІІ, раздел І от методиката, поради което неизпълнението на вменените задължения във връзка с тази дейност /визуална проверка н а оси, колела, гуми/ не може да се квалифицира като нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № Н- 32 - в случая както в АУАН, така и в НП, санкционираното деяние е неправилно квалифицирано под посочения текст. Действията, които следва да се извършат във връзка с проверка за изправността на оси, колела, гуми, са разписани в част V, т. 1, т. 2 и т. 3 от методиката. При нарушение на регламентираните там задължения отговорността на техническия специалист следва да се ангажира на основание чл. 44, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Цитираната норма въвежда общото задължение на 5 техническия специалист да извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, при спазване на изискванията, определени в приложимата Наредба.

В случая правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на лицето технически специалист за извършено нарушение по смисъла на чл. 44, ал. 1, т.1, б.“а“ от Наредбата, но само по отношение неизвършена проверка на функционирането на кормилния механизъм. Адресат на задължението, разписано в разпоредбата е именно конкретно лице от персонала на обекта, който противно на възраженията на процесуалния представител, като техническият специалист е участвал в комисията извършваща проверки съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 на ППС, и е осъществил прегледа, а не дружеството. Като съобрази изложеното погоре, настоящият състав намира, че процесното НП е издадено в нарушение на материалния закон в частта на обвинението за неизвършена проверка за изправността на оси, колела, гуми. В тази си част наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

По размера на наложената имуществена санкция:

Съобразно разпоредбата на чл. 187а, ал. 7, т.3 от ЗДвП се наказва с глоба в размер на 1500 лева технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Санкцията е законоустановена фиксирано и съдът няма право на преценка относно нейния размер.