Решение № 369 от 05.06.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Благоевград, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20211210101795 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Тс сегашно наименование „Й, със седалище и адрес на управление: гр. С, депозирана чрез адв. В. Н., против В. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.

Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца, в общ размер на 313,86 лв. /триста и тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, от които: 172.39 лева - неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг за устройство ;

4 0 . 8 6 л е в а - неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +; 62.46 лева неустойка, на основание Раздел III, т.4 от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +; 38.15 лева - сума за разлика в цена на устройство на основание Раздел III, т. 5 от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането;

Претендират се сторените в исковото и в заповедното производство разноски.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2017 г., по повод Допълнително споразумение към Договор с предпочетен номер *** от същата дата, „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател, е сключил с В. М. К. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване устройство майка J7 2017 Dual Black за обща лизингова цена в размер на 519,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 22,59 лв. Поддържа се, че по договора за лизинг К. е заплатила 16 лизингови вноски, като дължи заплащане на сума в общ размер на 172,39 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.02.2019 г.- 04.06.2019 г.

Твърди се, че към настоящия момент въпреки неизплатената обща лизингова цена, 1 предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.

Сочи се, че на 24.12.2017 г. между ответницата и „Т е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3за срок от 24 месеца по план „Тотал 24.99 Коледа 2017“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв., като на 28.05.2018 г. е подадено Заявление за смяна на номер, с което предпочетен номер + се променя на +

Заявява се, че К. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер на 40,86 лв. , представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.02.2019 г. - 04.04.2019 г., поради което мобилният оператор е прекратил действието на договора на 30.05.2019 г. и на основание Раздел III, т. 4 от споразумението, както и съгласно спогодбата между „Тмобилният оператор е начислил неустойка в размер на 62,46 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № г. Сочи се, че неустойката обезпечава изпълнението по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + впоследствие променен на +. Посочен е и начинът на формиране на неустойката.

Поддържа се, че вследствие на неизпълнение по споразумението с предпочетен номер + от 24.12.2021 г., К. дължи сума в размер на 38,15 лв., представляваща разликата между цената на устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № , като горепосочените задължения са индивидуализирани в съответните фактури.

Излага се, че на 17.12.2020 г. „Теленор България“ ЕАД е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Бургас срещу В. М. К., в което се претендират: главница в размер на 313,86 лв. /триста и тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Сочи се, че образуваното дело е препратено по подсъдност на Районен съд Благоевград, където е образувано ч.гр.д. № 3/2021 г., издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Препис от исковата молба е връчен на назначения на ответника особен представител, който в законоустановения едномесечен срок е депозирал писмен отговор.

В отговора е изложено становище за неоснователност на предявените искове, както следва:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79 ЗЗД и чл. 342 ТЗ, претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер.

Сочи се, че 4-те броя фактури, представени от ищеца, са частни документи, които не притежават материална доказателствена сила. Оспорва се истинността на представените фактури

Твърди се, че ответницата не е подписвала Заявление за смяна на мобилен номер/28.05.2018 г. и името и подписа, положени в полето „Потребител“, не й принадлежат, респективно изявленията в приложения документ не са направени от нея, поради което се сочи, че ответницата не се явява титуляр на СИМ - карта с мобилен номер ***, чието ползване е обективирано в представените към исковата молба фактури.

Оспорва се автентичността на приложеното писмено доказателство - Заявление за смяна на мобилен номер/28.05.2018 г., като се твърди, че същото е неистински документ.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79 ЗЗД и чл. 258 сл. ЗЗД се твърди, че 2 липсват доказателства от кой момент е започнало неизпълнението, т.е. не е известен моментът, в който длъжникът е изпаднал в забава.

Сочи се, че ищецът не конкретизира какво е неизпълнението - неточно, непълно, закъсняло и др., не са изложени обстоятелства от кой момент ищецът счита договора за прекратен.

Твърди се, че претенцията на ищеца, обективирана в петитума на исковата молба, сочи вземане за предоставени, но неплатени мобилни услуги на мобилен номер ***, което не кореспондирало с приложените писмени доказателства.

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. 79 от ЗЗД и чл. 92 и сл. от ЗЗД, се оспорва претенцията по основание и размер. Твърди се, че ищецът не е посочил в исковата си молба моментът, от който счита, че договорът е прекратен по вина или по инициатива на ответницата, което затруднява определянето и размера на евентуалната неустойка.

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД и чл. 432 от ТЗ, също се оспорва претенцията по основание и размер. Твърди се посочената клауза в Допълнителното споразумение към Договор за предоставяне на мобилни услуги от 24.12.2017 г. е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗЗП.

По делото са събрани писмени доказателства, допусната е и е назначена съдебнографологична експертиза, заключението от която е прието в съдебно заседание.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са процесуално допустими - изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения срок, указан от заповедния съд.

Между ответницата В. М. К. и „Т /със сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД/, на 01.12.2014 г. е сключен Д, с предпочетен номер /л. 13 от производството по ч.гр.д. № 8393/2020 г. по описа на Районен съд Бургас/.

На 30.10.2017 г., по повод Допълнително споразумение към Договор с предпочетен номер *** от същата дата, „Т, като лизингодател, е сключил с В. М. К. лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване устройство майка за обща лизингова цена в размер на 519,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 22,59 лв.

На 24.12.2017 г. между ответницата и „Теленор България“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по план „Тотал 24.99 Коледа 2017“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв., като на 28.05.2018 г. е подадено Заявление за смяна на номер, с което предпочетен номер *** се променя на ***.

За ползваните от ответницата мобилни услуги ищецът е издал следните фактури:

Фактура № г. на стойност 98.47 лв. с ДДС, за период 0 г.; Фактура №********* г. на стойност 146.04 лв. с ДДС, за период 05.03.2019 г. – г.; Фактура № г. на стойност 160.30 лв. с ДДС, за период г.; Фактура № г. на стойност 373.86 лв. с ДДС, за период На 21.12.2020 г. ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК до Районен съд - гр. Бургас срещу ответницата, с което се претендират: главница в размер на 313,86 лв. /триста и тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Благоевград, като е образувано ч.гр.д. № 3/2021 г. и издадена е 3

Заповед за изпълнение на парично задължение № 90073/05.01.2021 г., за сумата от 313.86 лв., която заповед е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В заключението по допуснатата и назначена съдебно-графологична експертиза вещото лице е достигнало до следните изводи:

- подписът и ръкописният текст „В. К.” в полето „П в Заявлението за смяна на номер от 28.05.2018 г., не са идентични с подписите и ръкописния текст „В. М. К.” в графата „За потребителя” в посочените по-долу документи: Договор за мобилни услуги от 01.12.2014г. и Приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 01.12.2014 г.;

Допълнително споразумение към ДОГОВОР за мобилни услуги от 30.10.2017 г. заедно с Приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 30.10.2016 г.; Договор за лизингот 30.10.2017г. ведно с Общи условия към договора за лизинг; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 24.12.2017 г. заедно с Приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 24.12.2017г., т.е подписите и ръкописния текст в посочените документи НЕ СА ИЗПИСАНИ от едно и също лице.

- подписът в полето „Потребител” в Заявлението за смяна на номер от 28.05.2018 г., не е положен от В. М. К..

Съдът кредитира с доверие изготвеното заключение, доколкото същото е пълно, ясно и обосновано и не е оспорено от страните.

Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им - страни по настоящото дело са страните по заповедното производство по ч.гр.д. № 3/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

За ищеца е налице правен интерес от предявяването на исковете, тъй като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл.

410 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД - по претенцията за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 342 и следващите от ТЗ – по претенцията за неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг за устройство S; чл. 422, ал. 1, вр. с чл.

415 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД – по отношение претенцията за неустойка.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 342 и следващите от ТЗ:

От представените договори, сключени между страните, се установява наличието на облигационни отношения между тях. Назначеният на ответника особен представител оспори подписите на потребителя в приложеното по делото Заявление за смяна на номер. От депозираното заключение по назначената по делото съдебно-графологична експертиза, се установи, че подписът в полето „Потребител” в Заявлението за смяна на номер от 28.05.2018 г., не е положен от В. М. К.. Именно този документ следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото. Но дори и без това писмено доказателство, съдът счита, че се установява по категоричен начин наличието на валидни облигационни отношения между страните. Както преди това Заявление, така и след него, са налице валидно подписани от ответницата договори, допълнителни споразумения и декларации, с които се потвърждава наличието на договорни отношения, респ. наличието на възникнали въз основа на същите задължения за заплащане на потребени услуги от потребителя. Още повече, че фактурите, въз основа на които се претендира заплащане на процесната сума по делото, са издадени около една година след датата на това Заявление, което не е подписано от ответницата. Ето защо, съдът приема, че липсата на подпис на ответницата на 4