Решение № 125 от 25.02.2022, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 339/2021
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 25.02.2022
- В сила
- 31.07.2023
- Състав
- Красимира Иванова Николова-Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.187,ал.1,т.1, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187,ал.1,т.1, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187,ал.1,т.1, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187,ал.1,т.1, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187,ал.1,т.1, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187,ал.1,т.1, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187,ал.1,т.1, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.203,ал.2,предл.1 · Кодекс на труда
- чл.211 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. Горна Оряховица, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Красимира Ив. Н.а-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Д. като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.а-Петрова Гражданско дело № 20214120100339 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.203,ал.2,предл.1 от КТ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът КОНТИНВЕСТ” ООД, с ЕИК 040967273, със седалище и адрес на управление : град София 1113, бул. „Шипченски проход” № 18, Бизнес сграда „Галакси”, бл. „Д”, ет.5, офис 505, представлявано от управителя В. СТ. ЦВ., чрез пълномощник – адв. С.Ч. от БАК, посочва в исковата си молба, че ответникът С. е бивш работник на ищцовото дружество, като трудовото им правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № 14/26.10.2020г.
Заявява, че на 13.10.2020г. Д.С., като шофьор на тежкотоварен автомобил peг. № СВ ...
ЕР, е следвало да извърши превоз по заявен маршрут /наряд с направление от база Горна Оряховица - гр. Разград до фирма „Амилиум България“ АД гр.Разград /с ново наименование „АДМ Разград“ ЕАД/. Посочва, че в складовата база на „Континвест“ ООД в гр. Горна Оряховица на цистерната по товарителница серия А № 0000104239/13.10.20г. е натоварена стока - натриева основа, 21 860 тона, с концентрация 49.6%, съгласно издаден сертификат № 0922/22.09.2020г., като на цистерната са поставени пломби със следните номера - № 0000937, № 0000938, № 0000939, № 0000940, № 0000941 и № 0000942, които са надлежно описани в търговските документи, придружаваща стоката, и предадени на шофьора. Твърди, че при пристигането на стоката в базата на „Амилиум България“ АД в гр. Разград, камионът е претеглен на техен кантар и е издадена кантарна бележка № 5306/13.10.2020г., с която се потвърждава натовареното количество 21.860 тона. Сочи, че дружеството - получател на 1 стоката инициира контролен анализ от „СЖС България“ ЕООД, което е първата българска фирма в сферата на контролните и сертификационни услуги, обучения и анализи. Твърди, че „СЖС България“ ЕООД не са открили наличието на пломби върху цистерната и съответно такива няма записани в протокола за вземане на проба на „СЖС България“ ЕООД. Заявява, че след извършени пробовземане и анализ се установява, че концентрацията на натоварената стока натриева основа е 36.1 %, видно от издадения от тях сертификат № 201021027Е/16.10.2020г. Твърди, че в същия ден, след направена проверка на GPS навигационна система Фротком, инсталирана в тежкотоварния автомобил, се установява, че ответникът С. се е отклонил от предварително зададения маршрут, като прави престой около два часа : от 11.45 до 13.45 часа, в складовата база на „Хим Комерс“ ЕООД на адрес в гр. Русе, вилна зона „Хайдук дере“.
Сочи, че след взетата проба, клиентът на „Континвест“ ООД - „АДМ Разград“ ЕАД прави рекламация на стоката и изисква разходите за вземане на пробите да бъдат заплатени от дружеството.
Заявява, че съгласно направената заявка по рамкова поръчка от „АДМ Разград“ ЕАД единичната цена на тон /100 % концентрат натриева основа/ е 660 лева без ДДС, като при количеството от 21 859 т. стойността е 7156.09 лв. без ДДС, а след рекламацията стойността на доставката е 5 208.36 лв. без ДДС. Счита, че разликата, увреждаща дружеството-ищец, възлиза на 1 947.73 лв.
Твърди, че разходите, които дружеството - получател на стоката „АДМ Разград“ ЕАД е заплатило за вземане на проби от стоката, възлиза на стойност 427.15 лв., които сега се претендират да бъдат заплатени от ищцовото дружество, съгласно издадена фактура № 7010163644/24.11.2020г.
Посочва, че предварително зададеният маршрут е с пробег от 135 км, ответникът е увеличил пробега на 165 км., което е довело до увеличение от 30 км., а увеличеният пробег от 30 км., умножено по 1.86 лв. за 1 км., възлиза на стойност 55.80 лв., нанесени имуществени вреди за дружеството - ищец.
Твърди, че с тези си действия - нарушаване на пломбите, поставени на цистерната, отклоняване от зададения маршрут и увеличаването му с 54 км, престой два часа в база, конкурентна на дружеството - ищец, влошаване качеството на стоката, ответникът е причинил непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, на което основание следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на деликвента. В уточняваща молба, ищецът посочва, че вредите, чието обезщетяване се търси от ищеца, са му причинени умишлено от ответника Д.С. по време на съществувалото трудово правоотношение, като действията му не са свързани с изпълнението на възложените му трудови задължения и отговорността се определя от гражданския закон – чл.203,ал.2 от КТ във вр. чл.45 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д. Г. СТ. да заплати на „Континвест“ ООД сумата от 2 430.68 лв., представляваща причинените имуществени вреди вследствие извършеното на 13.10.2020г. непозволено увреждане, ведно със законната лихва, 2 считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалните си представител – адв. С.Ч. от БАК и адв. С.С. от БАК, поддържа предявения иск. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Д. Г. СТ. с ЕГН...2, с адрес : гр. Г.О. ул..., чрез пълномощника си – адвокат ЕЛ. СТ. Д. от ВТАК,депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Счита, че искът е допустим, но е неоснователен, доколкото Д. Г. СТ. не е извършил никакви действия, с които да причини твърдените от ищеца вреди, т.е. не е налице непозволено увреждане. Оставя на съда да прецени, доколко същият следва да бъде квалифициран като такъв по чл.203,ал.2 от КТ във вр. чл.45 от ЗЗД, доколкото не отговаря на фактическата обстановка посоченото в допълнителната молба, че твърдените за извършени от страна на Д.С. действия, не са свързани с изпълнението на трудовите му задължения. Счита, че това изявление противоречи на текста на исковата молба, в която е посочено, че на 13.10.2020г., като шофьор на тежкотоварен автомобил, ответникът е извършил транспорт от базата на ответното дружество в гр. Горна Оряховица до базата на „Амилиум България“ АД в гр.
Разград. Счита, че фактът дали се е отклонил от зададения маршрут или не не променя обстоятелството, че в този ден Д.С. е изпълнявал трудовите си задължения.
Заявява, че твърденията на ищеца, че на 13.10.2020г. ответникът е нарушил пломбите, поставени на цистерната, отклонил се е от зададения маршрут, като е увеличил пробега с 30 км., престоял е 2 часа в база на конкурентна фирма и е влошил качеството на стоката, не се подкрепят от приложените доказателства. Заявява, че приложените към исковата молба доказателства на практика опровергават твърдението за първото нарушение, за което Д.С. е обвинен, а именно : нарушаване на поставените на цистерната пломби, то. Посочва, че приемно-предавателният протокол от 13.10.2020г. съдържа изричен текст, че „Получената стока отговаря по количество и качество на заявената и на придружаващите стоката документи“, като същият е подписан от страна на „Амилум България“ АД; в протокола са описани също така и номерата на поставените на цистерната пломби. Счита, че дори и да се приеме, че качеството на превозваната от ответника натриева основа не би могло да се установи при влизането в базата на купувача, тъй като за целта е необходимо извършване на изследване, то същото не може да се твърди за количеството на стоката и наличието на пломби на цистерната. Заявява, че дали на цистерната има пломби може да се установи веднага, а незабавно след влизането в базата на камиона е претеглен и товарът, който също отговаря на посоченото в кантарната бележка, издадена от „АДМ Разград“ АД. Заявява, че след като протоколът е подписан от страна на „АДМ Разград“ ЕАД и не са отбелязани несъответствия по отношение на посочените в него номера на пломби, следва да се приеме, че същите са били налични. Оспорва като доказателство за липсата на пломби документа с наименование „Акт за вземане на средна проба“, доколкото в бланката липсва текст, който да изисква вписване наличието на пломби и техните номера.
3
По отношение вменяването на вина на водача на товарния автомобил за това, че се е отклонил от зададения маршрут и е осъществил престой в гр. Русе, счита, че това са единствено и само твърдения в исковата молба, без да са подкрепени с доказателства, включително и справка от цитираната GPS - навигационна система.
Що се отнася до набеждаването, че ответникът е влошил качеството на превозваната стока - натриева основа, счита, че единственото доказателство в тази връзка, което може да се приеме за годно и достоверно, е приложеният Сертификат за опробване и анализ със СЖС Реф. № 184001-2001512, който е изготвен от „СЖС България“ ЕООД. Счита, че полученият от изследването на натриевата основа резултат не доказва, че е налице намеса от страна на Д.С. за намаляване на процента на концентрация на превозваната натриева основа от 49.6% на 36.1%. Заявява, че първото доказателство, което изключва такава намеса е наличието на пломбите, поставени при изпращането на товара, които, според представения приемопредавателен протокол, са били налични при пристигането на цистерната в гр. Разград. От друга страна, сочи, че няма доказателства каква е била концентрацията на натриевата основа при поставянето на течността в цистерната за превоз. Счита, че представеният Сертификат от анализ № 0922/22.09.2020г., с посочените в него данни, според които концентрацията на натриев хидроксид е 49.6%, не обвързва ответника, тъй като по делото не е наличен документ, доказващ, че ответното дружество притежава необходимия лиценз и експертиза за извършване на подобен анализ. Заявява, че освен това, към номера на сертификата е посочена датата 22.09.2020г., поради което следва да се приеме, че анализът е извършен именно тогава. Твърди, че натриевата основа е превозена от ответника на 13.10.2020г., като липсват данни къде е съхранявана течността през този повече от 20-дневен период и кой е имал достъп до нея. Твърди, че освен това в сертификата не е посочено изследваното количество. Поради това счита, че единственият извод, който може да се направи, имайки предвид и наличието на пломбите при пристигането на цистерната в гр. Разград, че превозваната натриева основа още при изпращането си от базата на ответника е била с констатираните от страна на „СЖС България“ ЕООД характеристики.
Оспорва изцяло иска за изплащане от Д. Г. СТ. на сумата 2 430.68 лв., представляваща стойността на твърдените от ищеца имуществени вреди вследствие на извършено на 13.10.2020г. непозволено увреждане, като неоснователен и недоказан. Заявява, че наличието на пломбите на практика изключва каквато и да е намеса, която да е повлияла на качеството на стоката. Счита, че доколкото липсват достоверни данни, че ответникът е отстранил пломбите на цистерната и собственоръчно е влошил качеството на стоката, следва да се приеме, че от страна на „Континвест“ ООД не е доказано както реализирането на твърдяното непозволено уреждане, така и причинно-следствената връзка между действията на Д. Г. СТ. и евентуалните имуществени вреди, за които ищецът претендира изплащане на обезщетение. Твърди, че не е налице нито един от задължителните елементи на непозволеното увреждане.
Моли съда да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Моли съда да му присъди разноските по делото. Моли съда, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, в случай, че 4 ищецът бъде осъден да заплати разноски по делото, да определи и присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на Д. Г. СТ. адвокатска помощ, като осъди „Континвест“ ООД с ЕИК 040967273 да изплати на адвокат ЕЛ. СТ. Д. от ВТАК адвокатско възнаграждение, съобразно предвидения в наредбата на ВАС размер.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :