Решение № 999 от 06.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7324/2024
- Вид
- Решение № 999
- Подписан
- 06.03.2025
- В сила
- 06.03.2025
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 9 и т. 15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 9 и т. 15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 999 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330107324 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против Т. И. Д., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата Т. И. Д. е сключила с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г. , Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г., договор за лизинг от *** г. за APPLE iPhone SE 128GB 2nd gen Red, договор за лизинг от *** г. за Базови аксесоари.
Твърди се също така, че длъжницата е в неизпълнение на задълженията си по договорите, в следствие на което те били прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД на ***г. , като към *** година ответницата имала задължения за преходни периоди в размер на 378,55 лв., както и задължение за дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 25/11 /2021 -24/12/2021 год. в размер на 699,8 лв. по договор за лизинг от *** г. за APPLE iPhone SE 128GB 2nd gen Red и сума в размер на 52 лв. по договор за лизинг от *** г. за Базови аксесоари. Начислени били и неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, обективирани в т. 11 от договора за мобилни, формирани както следва: по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни 1 услуги с предпочетен номер *** от *** г. сума в размер на 297,95 лв., от които 162,29 лв., представляваща неустойка в размер на до три стандартни месечни такси, и сума в размер на 135,66 лв. за APPLE iPhone SE 128GB 2nd gen Red, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г. сума в размер на 59,76 лв., представляващи неустойка в размер на три стандартни месечни такси. Потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Твърди се също така, че задълженията за предходен период в общ размер на 378,55 лв. били обединени във Фактура № *** г., Фактура № *** г., Фактура № *** г. и Фактура №*** г., като във всяка фактура било посочено подробно как е формирано вземането (приложения към заявлението). Твърди се, че ответницата има задължение в размер на1488,06 лева (хиляда четиристотин осемдесет и осем лева и 0,06 стотинки), от които: 113,02 лв. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г.. от които: 53,26 лв.. представляващи абонаментна такса, такси за потребление на мобилни услуги и такси за роуминг услуги за период 25/07/2021-24/11/2021 год. 59,76 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на мобилни услуги в размер на три стандартни месечни такси. 495,13 лв. по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г., от които: 197,18 лв.. представляващи абонаментна такса, такси за потребление на мобилни услуги и такси за роуминг услуги за период 25/07/202124/11/2021 год. 297,95 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на мобилни услуги, от които 162,29 лв., представляваща неустойка в размер на до три стандартни месечни такси, и сума в размер на 135.66 лв. за APPLE iPhone SE 128GB 2nd gen Red, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор. 820,11 лв. дължими лизингови вноски за период 25/07/2021-24/12/2021 год. по договор за лизинг от*** г. за APPLE iPhone SE 128GB 2nd gen Red 59,8 лв. дължими лизингови вноски за период 25/07/2021-24/12/2021 год. по договор за лизинг от *** г. за Базови аксесоари.
Поради липса на погасяване ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *** г. на Районен съд - Пловдив, * гр. състав, връчена на длъжника при условията на член 47, ал. 5 ГПК, като били дадени указания за предявяване на уст. иск, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
2
Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – ***г. до окончателното погасяване. Претендира разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника адв. Д.. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност касателно вземанията за главница, лихва и неустойка. Счита, че ответникът не дължи сумите за лихви и неустойка, както и че ответникът не е бил уведомен за предсрочното прекратяване на договорите, поради което неоснователно се претендира неустойка, начислена при прекратяване на договорите. Настоява на това, че клаузата за неустойка е нищожна, като неравноправна клауза в процесиите договори, понеже не отговаря на изискването за добросъвестност и до значително неравновесие между правата и задълженията на ищцовото дружество и ответницата. Освен това не ставало ясно дали лицето, положило подпис за ищцовото дружество е имало правото на представителна власт за сключването на процесиите договори, както и кое е лицето положило подписа си за ищцовото дружество. Оспорва се автентичността на процесните договори и допълнителни споразумения към тях, касателно положените за ответницата подписи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № ***г. на Районен съд Пловдив, се установява, че вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /според посоченото в заявлението/. Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени настоящите установителни и осъдителни искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От представения по делото договор за мобилни услуги от*** г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер *** с месечен абонамент в размер на 13,99 лева на месец за 24 месеца.
От представения по делото доп. споразумение към договор за мобилни услуги от 2.08.2021г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил абонаментен план Тотал макс при месечен абонамент в размер на 54,99 лева, като с посочения договор е закупено устройство APPLE iPhone SE 128GB 2nd gen Red при обща лизингова цена с аб. план 839,76 лева, при стандартна цена на устройството в брой, без абонамент в размер на 1029,90 лева, с отстъпка от стандартната цена от 190,14 лева.
От представения договор за лизинг от 2.08.2021г. , се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което 3 операторът е предоставил на потребителя лизингова вещ, която е следвало да се плаща на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една от 34,99 лева.
От представения договор за лизинг на базови аксесоари се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил на ответницата пакет базови аксесоари при обща лизингова цена от 62,36 лева. Във всеки от сключените между страните договори било посочено, че в случай на прекратяване на договора по вина на потребителят, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
По делото са представени Фактура № *** г., Фактура №***г., Фактура № *** г. и Фактура № ***1 г., издадени от ищцовото дружество, в които са обединени всички изискуеми задължения на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За уважаване на предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД ищцовата страна следваше да докаже сключването на посочените в исковата молба договори за мобилни услуги, както и договори за лизинг, предаването на ответника на вещите, предмет на сключените договора за лизинг, основанието и размера на предявените искове.
Основателността на предявените искови претенции е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника по посочените в исковата молба договори за мобилни услуги, по силата на които му е предоставил мобилни услуги за процесния период, както и сключването на договор за лизинг, въз основа на които му е предоставил ползването на мобилно устройство и пакет базови аксесоари, наличието на основание за едностранно прекратяване на процесните договори, довело до начисляване на неустойка, както и размера на претендираните вземания.
От представените по делото договори се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и мобилни устройства срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и лизингови вноски, със съдържание, съгласно посоченото по-горе в настоящите мотиви, съответстващо и на описаното в исковата молба. Съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а 4 липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
Устновява се от изслушаната СГрЕ, че подписите положени за потребител са на ответницата. Доколкото договорите са редовни от външна страна, то те обвързват страните съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези услуги. Следователно налице са редовно сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг между "Йеттел България" ЕАД /с предишно наименование "Теленор България" ЕАД/, като мобилен оператор и като лизингодател, и ответника, като потребител на мобилни услуги и лизингополучател.
Относно мобилните услуги следва да се посочи, че в случая е достатъчно потребителят да е имал възможност да ползва услугите, а не дали реално се е възползвал от тях. Предаването на лизинговата вещ се установява от съдържанието на самия договор за лизинг, служещ за доказателство за предаването – глава ІІ, т. 1 от договора за лизинг.
При доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се установи плащане на процесните суми по отношение на използваните далекосъобщителни услуги и дължимите вноски за лизинг. Сумите са станали изискуеми предвид изтичането на 15-дневния срок след фактурирането на всяка от сумите, начислена за абонаментни такси - чл. 27 от Общите условия, както и падежа на последната вноса по всеки от договорите за лизинг. В тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на тези задължения, поради което предявените искове се явяват основателни относно вземанията за абонаментни такси и услуги и лизингови вноски, като доказани, както по основание, така и по размер.