Решение № 3237 от 10.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3237 гр. Пловдив, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330115826 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“ срещу М. А. В. и В. И. В., с която се иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 4196.29 лева – просрочена главница по договор за заем № ***, сключен с М. А.

В., като кредитополучател и В. И. В. – солидарен длъжник, сумата в размер на 399.62 лева – остатък от неплатена договорна лихва за периода 20.03.2020 г. до 20.07.2021 г., 911.48 лева – начислена неустойка за забава върху незаплатената главница, предвидена в чл.18, ал.1 от договора за периода 20.02.2020 г. до 05.10.2021 г. и 32.09 лева - начислена неустойка за забава върху незаплатените суми за договорна лихва , предвидена в чл.18, ал.2 от договора за периода 20.03.2020 г. до 05.10.2021 г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2021 г. до окончателното плащане.

Падежът на задълженията е настъпил на 20.07.2021 г.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. А.

В..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника В. И. В. особен представител, с който оспорва исковете. Оспорва ответниците да са получавали заемна сума по процесния договор. Оспорва с РКО от 07.08.2018 г. да е получена посочената в него сума от М. В.. Счита, че клаузата за договора лихва в договора е нищожна, доколкото не била определена в съответствие с правилата регламентирани в ПМС 343/2008 г. на УС на Кооперацията, както и поради противоречие с добрите нрави. Счита, че клаузите за неустойка също са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, 1 доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени е осъдителни искове с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, поемане на задължение на последния да върне сумата, уговорена възнаградителна лихва, уговорена клауза за неустойка за забава за просрочена главница и договорна лихва, размер и падеж на вземанията, че ответниците са се задължили солидарно по договора, че клаузите за договорна лихва и неустойка са валидно сключени. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок задължението си, да опровергае съдържанието на РКО от 07.08.2018 г., подписано от М. В..

По отношение на исковете срещу М. В.:

По отношение на този ответник съдът приема, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на 14.10.2022 г./л.28/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на 27.06.2022 г. /л.70/.

Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на ищеца.

Съгласно нормата на чл. 239, ал.2, изр.1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По отношение на исковете срещу В. В.:

Видно от договор за заем № *** /л.15/ ищецът се е съгласил да предостави на ответника М. В. целево заем в размер на 4200 евро за закупуване на Микробус, който последната се е съгласила да върне в срок до 20.07.2021 г. В договора е уговорена лихва в размер на 13 % годишно, като дължимата лихва за целия период на договора е 862.11 евро, видно от погасителния план /л.18/. В договора, в чл.18, ал.1 и ал.2, са уговорени неустойки за забава за плащането на главницата и договорната лихва в размер на 25 % годишно върху неплатените суми. Договорът е подписан и от В. И. В., който се е съгласил да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя М. В..

Ответникът М. В. не е оспорила, че е подписала този договор и се е задължила по него. Липсва оспорване и от ответника В. В., че е подписал договора и се е задължил по него като солидарен длъжник.

По искане на кредитополучателя М. В. /л.19/ кредитът е трансформиран от евро в лева, като се отпуска сума в размер на 8214.49 лева /л.20/, видно от новия погасителен план.

Видно от представения по делото Разходен касов ордер /л.21/ ответникът М. В. се е подписала под получил сума в размер на 8214.49 лева с основание договор за заем с № ***.

Следва да се посочи, че датата на издаване на РКО е 07.08.2018 г. /датата на сключване на договора за заем/, а не както е оспорил ответника В. – 09.07.2015 г. – на която дата е отразено издаване на личната карта на М. В..

Ответникът М. В. не е оспорила, че е подписала този ордер, както и че е получила заемната сума.

2

Ответникът В. В. не е опровергал съдържанието на този документ, въпреки указанията му в тази насока, който за съда се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, доколкото с него се установяват неизгодни за кредитополучателя обстоятелства.

С оглед изложеното съдът приема, че между ищеца и М. В. е сключен договор за заем, по който на последната е отпуснат кредит в размер на 8214.49 лева при годишна лихва в размер на 13 % или в общ размер на 1686.14 лева, по който договор ответникът В. В. се е задължил солидарно с кредитополучателя.

В тежест на ответниците е да докажат, че са платил дължимата главница и договорна лихва. Недоказването на тези обстоятелства водят до неблагоприятни за тях последици, а именно уважаване на исковете.

По доводите на ответника В. В. за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави, съдът намира, че същото е неоснователно.

Уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод съдът достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята. Размерът на договорната лихва за целия период на договора е в размер на 1686.14 лева или 13 % годишно, размерът на отпуснатия кредит е 8214.49 лева, кредитът е отпуснат за срок от 3 години – не малък период от време, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова институция, набираща средства от вноските на своите членове.

Наред с това са изпълнение условията по чл.14 от ПМС 343/2008 г., касаещи дейността на кооперации, като ищцовата, като лихвеният процент е определен по решение на УС на Кооперацията, видно от представения от ищеца Протокол от събрание № 9 от 07.08.2018 г. /л.76/.

С оглед изложеното съдът приема, че ответниците дължат солидарно главница в размер на 4196.29 лева и договорна възнаградителна лихва в размер на 399.62 лева за периода 20.03.2020 г. до 20.07.2021 г.

По отношение на вземанията за неустойка:

В договора, в чл.18, ал.1 и ал.2, са уговорени неустойки за забава за плащането на главницата и договорната лихва в размер на 25 % годишно върху неплатените суми.

Безспорно е, че кредитополучателят е в забава на плащанията си по договора за кредит за главница, считано от 20.02.2020 г. и за договорна лихва , считано от 20.03.2020 г., поради което дължи предвидената в договора неустойка за забава.

Следва да се посочи, че по отношение на процесния договор за заем е неприложим Закона за потребителския кредит, съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 т.13 от същия, доколкото предвидения в договора лихвен процент е значително по-нисък от предлаганите на пазара от останалите финансови небанкови институции, които предлагат годишен лихвен процент в порядъка 30-45 %.

Предвид неприложимостта на Закона за потребителски кредит, уговорената в договора неустойка не е скрепена с ограничението по чл.33 ЗПК, а именно да е в размер на законната лихва.

В случая не е приложим и Закона за защита на потребителите, доколкото кредитополучателят не отговаря на изискванията за потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, доколкото кредитът му е отпуснат в качеството на член кооператор, занимаващ се със земеделие и във връзка с обслужването на извършваната от тях търговска дейност – за закупуване на микробус.

3

Съдът намира, че уговорените в договора неустойки не противоречат на добрите нрави. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая неустойката е уговорена за забава, нейният размер съответства на вредите, които би търпял кредитора при неизпълнение на задълженията за плащане на кредита и договорното възнаграждение за него. Както беше посочено по-горе средствата на ищеца не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Кооперацията разчита на вноските на член кооператорите и евентуално на финсиране по различни национални или международни програми и фондове за конкретна дейност, а не за отпускане на кредити, съгласно чл.1, ал.3 от ПМС 343/2008 г., поради което средствата, които се отпускат са от фонда на Кооперацията и засягат дейността й. Действително кредита е обезпечен с участието на съдлъжник, което не компенсира вредите на банката от неплащане на заема и договорното възнаграждение за него.

Предвид изложеното съдът приема, че уговорените неустойки отговарят на принципите на добросъвестност и справедливост и няма за цел да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, а има за цел да го обезпечи и обезщети за вредите, които търпи от неизпълнение на главните задължения на кредитополучателя.

Ответниците не са оспорили размера на неустойката, а и изчислена служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, 25 % въз основа на неплатения остатък от главница и лихва, съдът намира, че размерът е правилно изчислен, поради което и исковете за неустойка ще се уважат в пълен размер.

Като законна последица от уважаване на исковете за главница, същите ще се присъдят ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2021 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат само за ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът доказа следните разноски – 317.85 лева, платена държавна такса /л.7/, 606.97 лева – депозит за особен представител на ответника /л.55/ и 1710 лева – платено адвокатско възнаграждение за реалното плащане на което е представени доказателства – договор, фактура и платежно нареждане /л.8, л.9 и л.10 /. Общо разноски за ищеца в размер на 2634.82 лева, които ще се присъдят изцяло.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН ********** и В. И. В., ЕГН ********** и двамата с адрес:

* * * ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“, ЕИК 115013944, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8, ет.1, сумата в размер на 4196.29 лева – просрочена главница по договор за заем № ***, сключен с М. А. В., като кредитополучател и В. И. В. – солидарен длъжник, сумата в размер на 399.62 лева – остатък от неплатена договорна лихва за периода 20.03.2020 г. до 20.07.2021 г., 911.48 лева – начислена неустойка за забава върху незаплатената главница, предвидена в чл.18, ал.1 от 4 договора за периода 20.02.2020 г. до 05.10.2021 г. и 32.09 лева - начислена неустойка за забава върху незаплатените суми за договорна лихва , предвидена в чл.18, ал.2 от договора за периода 20.03.2020 г. до 05.10.2021 г, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2021 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 2634.82 лева – разноски в производството.