Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 617 от 23.04.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1058/2019
Вид
Решение № 617
Подписан
23.04.2020
В сила
14.05.2021
Състав
НИКОЛА ПЕТРОВ ЧОМПАЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.16 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.348 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 ал.1 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.04.2020 г.

СГС,

VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдия

Чомпалов т.дело № 1058/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

СГС е сезиран с искова молба от „Т.Г.“ ЕООД, с която са предявени срещу З.“А.Б.“ искове с правно основание чл.405 КЗ. Твърди се от ищеца, че на 19.01.2017 г. е сключил с ответника застрахователен договор, по който ответникът е поел задължението да носи през периода 20.01.2017 г. – 19.01.2018 г. покритие на риска „авария на машини“ и на риска „загуба на доход вследствие авария на машини“ Според ищеца на 04.08.2017 г. е реализиран покрит риск, защото е настъпило аварийно спиране на ВЕЦ „Тъмръш“ поради повреда на една от дюзите на турбината, а за отстраняване на повредата ищецът е направил разходи в размер на 33 882,64 лв. на „Аndritz Hydro Gmbh” по издадена фактура. Сочи се, че след приспадане на самоучастието на застрахования в размер на 5000 ЕВРО има право на застрахователно обезщетение в размер на 24 103,49 лв., но му е заплатена от ответника само сумата от 19 606,22 лв. и остава да се дължи сумата от 4 497,27 лв. Поради аварията е прекъсната дейността на ВЕЦ през периода 04.08.2017 г. – 28.09.2017 г. и след приспадане на гратисен период от 15 дни се дължи застрахователно обезщетение за 40 дни в размер на 109 155,83 лв., която сума според уточнителна молба от се формира за период с прекъсната работа от 957 часа, за които би се произвела ел.енергия с цена от 120,0636 на час на стойност 114 900,87 лв., а след приспадане на 5 % такса към фонс сигурност на електроенергийната система се получава сумата от 109 155,83 лв., която би се платила от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по договор за изкупуване на ел.енергия от 04.08.2005 г. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4497,27 лв. – застрахователно обезщетение за вреди от риска „авария на машини“ и сумата от 109 155,83 лв. – застрахователно обезщетение за вреди от риска „загуба на доход вследствие авария на машини“ през периода 04.08.2017 г. – 28.09.2017 г.

Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че е платил в дължимия размер застрахователно обезщетение по първия риск, а на застрахователя не са представени доказателства за други оферти за отстраняване на повредата, освен посочената в писмото на ищеца от 17.12.2018 г. освен това ищецът не се е възползвал от възможността да възложи на оценката на повредата на друго вещо лице. Сочи се от ответника, че вторият риск не е покрит по застрахователния договор, защото за периода, за който се претендира обезщетение, във въпросника към застрахователната полица е заложена нулева застрахователна сума, а при заложена очакване печалба с нулева стойност не се дължи застрахователно обезщетение.

Оспорва се за периода, през който е прекъсната работа, ищецът да би произвел енергия с печалба от 109 155,83 лв., защото не е представена прогноза за мощностите и обема на производство на ел.енергия за трето и четвърто тримесечие на 2017 г. Не са представени и заявки на „Електроразпределение Пловдив“ за фиксирано количество електроенергия, което е следвало да се произведе от ищеца през процесния период.

Представен е договор N 267/04.08.2005 г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител, от който се установява, че между ищеца и „Електроразпределение – Пловдив“ АД е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел задължението да произвежда чрез МВЕЦ“Тъмръш“ електрическа енергия, а „Електроразпределение – Пловдив“ АД е поел задължението да изкупи произведената електрическа енергия и да плати цена.

Представена е застрахователна полица от 19.01.2017 г. по застраховка „загуба на доход вследствие на авария на машини“, от която се установява, че между ищеца и ответника е сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължението да носи през периода 20.01.2017 г. – 19.01.2018 г. застрахователно покритие на риска „загуба на доход вследствие на авария на машини“.

Представено е приложение към въпросника за загуба на доход, в което е посочена прогнозната брутна печалба от произведена електроенергия през 2017 г.

Представени са Общи Условия по застраховка „загуба на доход вследствие авария на машини“.

Представенa е застрахователна полица от 19.01.2017 г. по застраховка „авария на машини“ и добавък 344 към застрахователната полица, от който се установява, че ответникът е поел задължението да носи застрахователно покритие и на риска от основен ремонт на парни, водни и газови турбини и турбогенератори.

Представени са Общите Условия по застраховка „Авария на машини“.

Представено е уведомление по процесната щета от 07.08.2017 г., с което ищецът е уведомил ответника за настъпило на 04.08.2017 г. аварийно спиране на ВЕЦ“Тъмръш“ и е посочено, че причината за повредата ще се установи от експерт на „Аndritz AG”.

Представен е констативен протокол по имуществено застраховане от 14.08.2017 г., в който е констатирано, че на 04.08 е настъпило аварийно спиране на турбината.

Представен е констативен протокол по имуществено застраховане от 27.09.2017 г., в който е констатирано, че по време на огледа се извършва ремонт на дюза N 2 от механик на „Аnritz AG” и е подменен сензор за позиция на дюзата, както и пръстени.

Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 21.08.2017 г., в което се сочи, че ищецът е платил на „Аnritz AG” сумата от 3790 ЕВРО – за части по искане 8010100942/17.08.2017 г.

Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 14.11.2017 г., в което се сочи, че ищецът е платил на „Аnritz AG” сумата от 13 533,92 ЕВРО – за ремонт по фактура **********/03.11.2017 г.

Представена е фактура N 3784/31.08.2017 г., в която се сочи, че ищецът е продал на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД произведена от ВЕЦ“Тъмръш“ за м.08.2017 г. електроенергия на стойност 6381,05 лв.

Представена е фактура N 3881/30.09.2017 г., в която се сочи, че ищецът е продал на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД произведена от ВЕЦ“Тъмръш“ за м.09.2017 г. електроенергия на стойност 14 798,17 лв.

Установява се от заключението на комплексната съдебна експертиза, че за 2017 г. ищецът е произвел електроенергия на стойност 11 310 680 кв.ч. при цена от 0,17118 лв. на кв.ч., а в таблица са посочени за всеки месец количеството произведена електроенергия, както и съответната стойност; посочена е и брутната печалба за 2017 г. – 1356232,35 лв. През периода м.08 – м.10.2017 г. няма данни да са извършвани планови ремонти на съоръженията. Непроизведената електроенергия през периода 04.08.2017 г. – 28.09.2017 г. възлиза на 114900,87 лв.

Установява се от заключението на СТЕ, че средната пазарна цена за отстраняване на процесната повреда на дюзата възлиза на 17 750 ЕВРО.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.405 КЗ.

Установи се от представената застрахователна полица от 19.01.2017 г., че между ищеца и ответника е сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „загуба на доход вследствие на авария на машини“, по който ответникът е поел задължението да носи през периода 20.01.2017 г. – 19.01.2018 г. застрахователно покритие на риска „загуба на доход вследствие на авария на машини“.

Покритият от застрахователя риск „загуба на доход вследствие на авария на машини“ представлява застраховка на „финансов риск“, изразяващ се в неполучаване на брутна печалба, която представлява очакваната печалба за застрахования – т.4 от Общите Условия, неполучена поради авария, попречила му да произведе и продаде електроенерия. Застрахователният риск е потенциалната опасност да не се реализира печалба, т.е невъзможност на застрахования да увеличи актива си поради техническа авария, която от обективна страна е пречка да произведе електроенергия и да я продаде срещу цена на трето лице, конграгент на застрахования.

В случая страните са постигнали съгласие застрахователната сума за цялата 2017 г. да възлиза на 1 565 239,80 лв., от което следва, че това е очакваната от ищеца брутна печалба, която той би реализирал, ако не настъпи авария, която да причини прекъсване на дейността по производство на електроенергия. В този смисъл процесната застраховка има за цел да обезщети ищеца, ако поради авария и прекъсване на дейността не е реализирал брутна печалба за цялата 2017 г. в размер на 1 565 239,80 лв.

Установи се от договор N 267/04.08.2005 г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител, че между ищеца и „Електроразпределение – Пловдив“ АД е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел задължението да произвежда чрез МВЕЦ“Тъмръш“ електрическа енергия, а „Електроразпределение – Пловдив“ АД е поел задължението да изкупи произведената електрическа енергия и да плати цена.

Този договор не е сключен с определен срок и доколкото няма данни да е прекратен, следва да се счита, че е бил в сила към сключване на застрахователния договор и към датата на настъпване на твърдяното от ищеца застрахователно събитие.

В случая е налице договорно правоотношение между ищеца и едно трето лице, по което съществува за ищеца възможност да увеличи своето имущество с печалбата, която ще получи от цената за продадената на неговия съконтрагент електроенергия.

От заключението на комплексната съдебна експертиза се установи, че за цялата 2017 г. реално произведената от ищеца електроенергия, продадена на неговия контрагент, е донесла брутната печалба в размер на 1 356 232,35 лв. В този случай брутната печалба на ищеца за цялата 2017 г. е по-ниска от очакваната от него печалба в размер на 1 565 239,80 лв., на колкото се равнява застрахователната сума, поради което следва да се прецени дали по-ниският размер на брутната печалба е поради настъпване на застрахователно събитие – авария.

От представения по делото констативен протокол по имуществено застраховане от 14.08.2017 г. се установява, че на 04.08 е настъпило аварийно спиране на турбината, а в констативен протокол по имуществено застраховане от 27.09.2017 г. се сочи, че по време на извършения от застрахователя оглед се е извършвал ремонт на дюза N 2 от механик на „Аnritz AG” и е подменен сензор за позиция на дюзата, както и пръстени. Преценката в съвкупност на двата протокола, съставени с участие на застрахователя, и констатациите на СТЕ обуславят фактическия извод, че на 04.08.2017 г. е настъпила техническа авария, която е причината да се прекъсне дейността по производство на електроенергия. Фактът, че реално не е произведена електроенергия през процесния период, се установява от заключението на комплексната съдебна експертиза. Доколкото не са представени доказателства за това, че производството на електроенергия е спряно по други причини, а и от страна на ответника не се твърди такъв факт, съдът приема, че е налице причинна връзка между аварията и временното прекъсване на дейността по производство на електроенергия.

Налице е разлика между очакваната към сключване на застрахователния договор печалба от 1 565 239,80 лв. и реализираната печалба от 1 356 232,35 лв., която разлика възлиза на 209 007,45 лв. Видно е от таблицата към заключението на комплексната съдебна експертиза, че по-малкият размер на получена печалба се дължи не само поради непроизведена електроенергия през процесния период, но и поради загуби за някои от другите месеците от 2017 г. В този случай следва да се прецени към сключване на застрахователния договор каква е била очакваната от застрахования печалба за процесния период, както и да се прецени дали между страните са налице уговорки, от които може да се установи стойността на очакваната печалба за процесния период като част от брутната печалба за цялата 2017 г. в размер на 1 565 239,80 лв., доколкото от заключението на комплексната експертиза се установява, че няма прогнозни данни за това какво количество електроенергия е следвало да се произведе за периода, през който е била прекъсната дейността.