Решение № 275 от 06.12.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Враца, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. П.

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Пенка П. П. Въззивно гражданско дело № 20221400500337 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С Решение №383/ 27.06.2022 г., постановено по гр. дело 20221420100867 по описа за 2022г. на Районен съд Враца, съдът е осъдил ответникът ”***” ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.***,представлявано от С. В. *** - управител,да заплати на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД на ищеца Държавата,представлявана от С. К. С. - областен управител на Област Враца гр.Враца *** по пълномощие от министъра на регионалното развитие и благоустройството, следните суми : 24 765.93 лв. главница, с която сума ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца от ползването в периода 20.04.2017 г.-20.01.2022 г. на имот *** /7 492.65 лв./,паркоместа 3 бр. /1 723.68 лв./,имот *** /6 431.88 лв./,имот *** /4 028.76 лв./ и имот *** /5 088.96 лв./;законната лихва върху главницата,считано от 14.03.2022 г. до окончателното изплащане на главницата;1 340.64 лв. деловодни разноски.

Недоволен от постановеното Решение, ответникът ***

ЕООД ЕИК ***, представлявано от С. В. ***, чрез процесуалния представител адвокат Х. Г. П., е подал въззивна жалба с вх. №10587/18.07.2022г. по описа на РС Враца . Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт и следва да бъде отменен при следните съображения:

На първо място, Районен Съд Враца приема твърденията на ищеца, че ответникът е държал и ползвал без правно основание процесните държавни имоти: 3 бр. паркоместа и 3 бр. сгради за периода от 20.04.2017 г. - 20.01.2022 г. Единствените събрани доказателства в посока изясняването на периода на държане са свидетелските показания на свидетелите С.

П. и Н. Ц.. Тези показания, обаче, не са логични и ясни, а напротив изпълнени са с 1 противоречия. Свидетелят П. обяснява, че С. *** е определил за начален момент на ползване на трите сгради, разположени на адрес *** календарната 2017 г., а В. *** е определил 1998 г.

Свидетелят Ц. от своя страна обяснява, че от С. ***, управител и представляващ на ответника, служителите на Областна Администрация Враца, са установили, че сутерена се ползва от 1998 г. Подобни признания не са направени надлежно от ответника по реда на чл.

175 ГПК в настоящия процес, нито евентуално чрез свидетелски показания. Ищецът не е доказал този факт по реда на ГПК. Ответната страна не е излагала подобни твърдения, напротив твърди, че не е държала или ползвала процесните имоти. Показанията на свидетелите не са достатъчни, за доказване на факта и периода на държане/ползване. Дори да се приемат за достатъчни, то противоречията в тези показания пречат да бъдат кредитирани.

На второ място, първо-инстанционният съд приема, че представеният договор за наем на *** ЕООД е косвено доказателство за ползването на процесните обекти поне от 2016г. Предметът на този договор не касае нито един от процесните имоти.

На следващо място, в исковата молба е посочено, че началният момент на държането без основание се определя от датата на съставяне на съответния АЧДС №3429/20.04.2017. Този акт може да определи единствено собствеността на процесните обекти, без той да дава данни за начало, продължителност и край на период на държане/ползване от ответника. Ето защо въззивника, счита, че твърдението за държане на процесните имоти без основание от страна на ответника в периода от 20.04.2017 г. до 20.01.2022 г. остава недоказано при условията на главно и пълно доказване в тежест на ищеца.

На първо място, уважаването на претенция за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59, ал. 1 ЗЗД изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; и настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. Процесните недвижими имоти са частна държавна собственост. Законът регламентира особен, императивен ред, чрез който такива имоти да могат да увеличават актива на Държавата. Единствено при провеждане на процедурата съгласно чл. 19 ЗДС Държавата може да увеличи своето имущество чрез получаване на приходи от наем. Това е абсолютната предпоставка за настъпването на положителна промяна в състоянието на ищеца, каквато се твърди, че е пропусната поради действията на ответника. Процедурата за отдаване под наем на недвижимите имоти, частна държавна собственост, обаче, изисква осъществяването на нормативно определена процедура от страна на Областна администрация. В настоящия случай, такава процедура липсва. Ето защо, ищецът не е обеднял, защото не е имал обективно намерение да добие граждански плодове от процесните имоти, като ги отдава на трети лица, респективно, не е налице интерес да придобие граждански плод.

Въпреки, че Районен Съд Враца приема за безспорно, че Държавата чрез Областна администрация Враца не е проявила активност за проверка на ползването и отдаване под наем процесните помещения приема некоректно, че такава активност е ирелевантна за спора. Такъв интерес трябва да е реален и да е проявен ясно фактически, а по-важно в конкретния случай — да е проявен юридически по реда на чл. 19 и сл. ЗДС. В противен случай, обезщетението за лишаване от ползване на недвижими имоти, частна държавна собственост, би било присъдено служебно и формално.

На следващо място, установи се, че от страна на ответното дружество е имало заявление за инвестиционно намерение, което касае помещението, предназначено за склад на сутеренния етаж. Ищецът не е предприел каквито и да е действия във връзка с искането на ответника. Съответно, косвено е демонстрирал пред ответника, че Държавата няма интерес да реализира доходи от имотите.

2

Счита, че пропускането на възможността да бъде използвано благото, употребено от лице, което няма основание за това, е факт, който подлежи на отделно доказване, в случай на изрично оспорване от ответника, т.е. факт който не може да бъде изведен само от едно предполагаемо упражняване на права от собственика на вещта, независимо от защитната позиция на ответника, каквито решения преобладават в съдебната практика, като: Решение №262/2013 г. по гр.д. №1480/11г. на ВКС, III г.о. и Решение №42/2009 по т.д. №587/08г. на ВКС, II т.о. Не във всички случаи е достатъчно установяване единствено на факта на заемане на имотите, за да се счита за доказано и обедняването на ищеца, а при определени обстоятелства, следва да бъдат установени и други положителни данни, за това, че е пропуснато придобиването на една полза от титуляра на правото, чийто обект е ползван без основание. В противен случай би се отрекла възможността на ответника по иска по чл. 59 ЗЗД да прави своите правозащитни възражения (с всички последици и задължения на съда да ги съобрази и се произнесе по тях) за това, че противната страна не е обедняла, било защото не е имала обективно намерение да си служи с вещта, респективно да придобие граждански плод от нея, като я отдава на трети лица, респективно, че не е бил налице интерес от тези лица към обекта на правото и т.н. Тези изводи следва да бъдат съобразени и с това, че се касае за лишаване от право, имплицитно съдържащо се в правото на собственост, което като абсолютно вещно право само по себе си предполага, наличие на обедняване, ако бъде нарушена неговата дефинитивна структура (част от която неизменно е правото на ползване). В този смисъл, тогава, когато не са въведени правозащитни възражения, изключващи наличие на факта на обедняване, същото следва да бъде съобразено като лишаване от имплицитна част на правото на собственост - ползването на вещта, от което обеднелият е бил лишен. Когато, обаче, са налице въведени изрично правозащитни възражения, свързани с отричане възможността за обедняване и са ангажирани от ответника доказателства, създаващи съмнение в основателността на иска (какъвто е настоящият случай), ищецът следва да докаже обстоятелствата, създаващи възможността за придобиване на ползите, които ги правят сигурни. Ако не успее да докаже елементите на факта, от който извлича правото си, претенцията му следва да бъде отхвърлена. (Решение №190 от 12.12.2017 по т.д. №512/2017 на ВКС, I ТО) Твърди, че в крайна сметка, ищецът не е успял да докаже, че е лишен от възможност да придобие сигурни ползи. Възраженията на ответника в този смисъл са игнорирани от Районен Съд Враца и коментирани бланкетно, което води до неправилност на изводите му за основателност на иска през целия процесен период.

По отношение на пропускане на предполагаем доход,твърди, че имот с идентификатор *** няма изградена ВиК система за санитарен възел, няма възможност да бъде прекарана такава. Помещението няма самостоятелен вход, като за достигне до него трябва да се преминава през помещение, което се ползва от *** ЕООД.

Последното дружество не може да бъде законно задължено да осигурява такъв достъп.

На второ място, отново с помощта на експертните знания се установи, че трите спомагателни постройки с идентификатори ***, *** и

*** са в много лошо състояние, с паднала мазилка и счупени керемиди на покрива. Постройките не са ремонтирани години назад, като се прави уточнението, че поне от двадесет години ищецът не е извършвал дейности по поддръжка на сградите. Тези сгради не могат да бъдат използвани по предназначение, за да могат да бъдат обект на правоотношение - източник на доходи за ищеца. Мотивът на първо-инстанционният съд, че тези сгради биха могли да се ползват за складове без покрив или с течащ покрив е житейски абсурден.

За трите броя паркоместа се установи в настоящото производство, че същите са в съседство на помещение, което се ползва от ответника и съответно отново биха го препятствали да упражнява правата му на наемател. Процесните паркоместа не могат да 3 бъдат използвани по предназначение, съответно не могат да бъдат отдадени под наем от собственика на лица, които да ги използват като места за паркиране. Експертът логично обясни, че е невъзможно да бъде паркирано превозно средство на тези паркоместа, защото достъпът до тях от входа на сградата не е свободен и изисква съгласие на друго лице.

В крайна сметка, доказаното лошо състояние на имотите ги прави негодни за ползване по предназначение, като тази невъзможност не се дължи на противоправно поведение на ответника. При това положение за ищеца липсва не само възможност за реализиране на реален доход от недвижимите имоти, но липсва и възможност за предполагаем доход от недвижимите имоти. Следователно, обезщетение за пропуснати граждански плодове не следва да се присъжда.

Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по- малката от двете стойности при разлика между тях. Ето защо, считаме, че размерът на претенцията, включително и относно направеното в съдебно заседание увеличение на иска (което увеличение беше неправилно допуснато общо, а не по пера за всеки от обективно съединените искове), не беше доказан при условията на пълно доказване. От експертното заключение се установява, че на база установената площ по документи за процесните имоти и съгласно пазарните условия към момента, месечната цена за ползване на същите е в определен размер. Вещото лице уточнява, че размерът на наема е съобразен само с площта, без да се отрази обстоятелството, че спомагателните постройки не могат да бъдат използвани поради лошото си състояние, паркоместата не могат да се ползват за паркиране на автомобили, а помещението на сутерена не може да служи за дейност на трето лице, без да препятства упражняването на правата на ответника по договор за наем с трето лице.

Цената на наем за месец на процесните помещения, която се претендира, съответства на цената, която би била заплащана за процесния период за помещения, които са годни за ползване, в които може да се осъществява търговска дейност и които не са опасни за живота и здравето на ползващите ги. Претендираният размер не отразява реалистична стойност на обедняване на ищеца и на обогатяване на ответника. Местоположението на процесните имоти в сградата и тяхното техническо състояние и годност следваше да бъдат изследвани задълбочено от първо- инстанционния съд. Бланкетното приемане на размер на средния пазарен наем само по площ води до неуспешно изследване на въпроса, коя е по-малката сума измежду реалния размер на обогатяването на ответника и реалния размер на обедняването на ищеца.