Решение № 16 от 02.03.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Враца, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20221400900002 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от „***“ДЗЗД-гр.София против АЕЦ“Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй, отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 777400 лв., представлаваща неустойки по чл.17.6 от договор №502000013 от 31.03.2020г., определени от ответника с писмо №ЗИД 1635/03.12.2021г. и констативни протоколи от 04.11.2021г.

С исковата молба ищецът е поискал и осъждането на ответника да му заплати сумите по фактури

№0000000035/26.11.2021г.,

№0000000036/26.11.2021г.,

№**********/29.11.2021г. и

№0000000038/30.11.2021г., но в обстоятелствената част на молбата липсва изложение на обстоятелствата, на които този иск се основава, вкл.на връзката му с установителния иск, като не е посочена и цена на иска. По тази причина с разпореждане №71/18.02.2022г.на ищеца са дадени указания за уточняване на този иск, при което с молба вх.№1744/22.03.2022г. ищецът е заявил, че поддържа единствено предявеният установителен иск, но не и осъдителния.

При така постъпилото уточнение на иска, с разпореждане №133/28.03.2022г. исковата молба е приета за разглеждане и е разпоредено да се връчи препис от същата и приложенията към нея на ответника. Прието е, че съдът е сезиран единствено с отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 777 400 лв., поради нищожност на договорната 1 клауза за неустойка.

В срок по чл.372, ал.1 ГПК от „***“ДЗЗД-гр.София е постъпила допълнителна искова молба, към която е представено решение на съдружниците в „***“ДЗЗД-гр.София- „***“АД, „***“ООД и „***“ЕООД, за потвърждаване на всички действия на представляващия дружеството Лъчезар Софрониев по завеждане на делото и подписване на всички документи по него, в т.ч и по ангажирането на адвокат. Представено е също и копие от договора за създаване на „***“ДЗЗД-гр.София, от който е видно, че участници в дружеството по ЗДД са именно посочените три дружества.

На 21.10.2022г. от „***“ООД-гр.София, „***“ЕООД-гр.София и „***“АД-гр.София са постъпили молби съответно вх.№6112, №613 и №6114, с които е поискано трите дружества да бъдат конституирани като ищци по делото. Дружествата заявяват, че поддържат изцяло предявения иск и всички допълнения, твърдения и искания във връзка с него.

С оглед така постъпилата молба, с определение №413/16.11.2022г. като ищци по делото на мястото на неправоспособния ищец „***“ДЗЗД, са конституирани съдружниците „***“ООД-гр.София, „***“ЕООДгр.София и „***“АД-гр.София.

В исковата молба се твърди, че на 31.03.2020г. между ответника, в качеството му на възложител и дружеството по ЗЗД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор №502000013 за извършване на ремонтни дейности по основно и спомагателно оборудване и системи на ядрени енергийни блокове 5 и 6 по време на и/или свързани с плановите годишни ремонти през 2020г. и реализация на проекти, свързани с повишаване на безопасността и срока за експлоатацията им в периода 2020-2023г. Обособена позиция №4-„Изпълнение на значими проекти, свързани с повишаване на безопасността и поддържане срока на експлоатация на блокове 5 и 6 в периода 2020-2023г.“.

Посочва се, че на 03.12.2021г. до представляващия „***“ДЗЗДгр.София е изпратено писмо №ЗИД 1653 от „АЕЦ Козлодуй“, в което той е уведомен, че във връзка с установени нарушения от страна на персонала на „***“ДЗЗД-гр.София и на подизпълнителите „***“ЕООД и „***“ЕООД, са съставени констативни протоколи съответно №21.30.ОБ.00.КП.1426, №21.30.ОБ.00.КП.1425 и №21.30.ОБ.00.КП.1424, като за тези нарушения се налага санкция в размер на 774 800 лв.

2

Ищците поддържат, че за така посочените нарушения вече има наложена санкция от по 200 лв. за всяко нарушение, поради което повторно наложената санкция е в нарушение на принципа ne bis in idem, установен в ЕКПЧ. Според ищците, санкцията от 774 800 лв. е наложена на осн.т.17.6 от общите условия на договора, като 5 % от стойността на същия, но санкционната клауза е нищожна, поради протИ.речие с функциите на неустойката, прекомерност и протИ.речие с добрите нрави. Развиват се доводи, че неустойката е договорена изначално като процент от цялата стойност на договора, без да се съобразява какво е изпълнението по договора към момента на твърдяното нарушение и каква е тежестта на нарушението.

Поддържа се също, че нарушенията, за които са съставени констативните протоколи не са осъществени, а освен това изпълнителят не е уведомен предварително за забележките към работата му и не е даван срок за отстраняване на евентуалните нарушения. Ищците посочват, че по правило неустойката следва да обезпечава качеството на изпълнението, срока за изпълнение, пълното неизпълнение или непълното изпълнение, но не може да обезпечава описаното в констативните протоколи неизпълнение на правилници за чистота на работното място, опазването на околната среда и лош експлоатационен вид, което има характер на административно нарушение, още повече, че обемът на тези правилници не е описан като относителна стойност при начисляване на неустойката. Акцентирайки върху характеристиките на института на неустойката ищците твърдят, че конкретно начислената неустойка не съответства по никакъв начин на дълбочината на твърдяните нарушения, а начинът, по който последните са описани в констативните протоколи, не дават възможност да се изведе стойностното им изражение. Поддържа се общ извод, че така договорената неустойка е в протИ.речие с повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Развиват се и доводи, че констативните протоколи са издадени въз основа на забележки, въведени в информационната система за организация на експлоатационната дейност на „АЕЦ Козлодуй“, като самите протоколи са издадени на 04.11.2021г., т.е след издаване на писмото от 03.11.2021г.за налагане на санкцията /неустойката/. Ищците акцентират също върху отразените в забележките обстоятелства за време на проверките и въвеждане на забележките в информационната система, както и за липсата на уведомяване на изпълнителя за забележките.

3

Иска се да се признае за установено, че „***“ДЗЗД не дължи на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД начислената неустойка от общо 777 400 лв., а в условията на евентуалност-неустойката да се намали.

С подадения отговор на исковата молба ответникът „АЕЦ Козлодуй“ЕАД оспорва иска като недопустим и евентуално неоснователен.

Релевира възражение за недопустимост на иска, като предявен от субект без надлежна процесуална легитимация-„***“ДЗЗД, като по това възражение съдът се е произнесъл с определението си от 16.11.2022г. Ответникът поддържа също, че между -„***“ДЗЗД и „АЕЦ Козлодуй“ЕАД действително е сключен описания в исковата молба договор, с разпоредбите на т.17.5 и т.17.6 от Общите условия на който, е уредена възможността както за налагане на неустойка от 200 лв.на нарушение, за констатирани от възложителя нарушения по раздел 12 и 13 от Общите условия на договора, както и на инструкции, правилници, инструктаж за работа и поддържане на чистота на работната площадка, така и възможността при извършване на три или повече нарушения по т.17.5 да се наложи санкция в размер на 5% от стойността на договора.

Ответникът твърди, че на 12.08.2021г., 06.10.2021г. и 17.10.2021г. са извършвани проверки на ремонтните дейности, за което са съставени констативни протоколи №21.36.ОБ.TG.КП.120, №21.36.ОБ.00.КП.297 и №21.36.ОУ.00.КП.484, за допуснати несъответствия и нарушения на правилата за техническа безопасност и указанията за безопасно извършване на ремонти дейности от страна на персонала на подизпълнителите на „***“ДЗЗД, като за издадените констативни протоколи изпълнителят е бил уведомен с писма от 23.08.2021г. и от 27.10.2021г. Твърди се също, че на 01.11.2021г. е извършена нова проверка, при която са констатирани нарушения на правилата на ТБ, ПБ и опазването на околната среда и работното място е оставено непочистено, в лош експлоатационен вид и с немаркирани няколко временни площадки за съхранение и оборудване, за което са съставени процесните констативни протоколи

№21.30.ОБ.00.КП.1426, №21.30.ОБ.00.КП.1425 и №21.30.ОБ.00.КП.1424.

Ответникът посочва, че проверките се извършват от Сектор КПД, който осъществява независим контрол за спазване на правилата на ядрената безопасност, радиационната защита и техническата и пожарна безопасност, а самите проверки се осъществяват чрез ежедневни обходи от персонала на 4 сектора, като при констатирани нарушения в Информационната система се въвеждат забележки, съгласно „Административна инструкция работа и отговорности на потребителите в ИСОЕД“. Сочи се също, че в случая констативните протоколи са съставени на база на въведените забележки, от които е видно, че изпълнителят е допуснал описаните в протоколите нарушения, които са системни.

Ответникът твърди, че за допуснатите нарушения и съставените констативни протоколи от 01.11.2021г. „***“ДЗЗД е уведомено с писмо №ДИД-1635/03.12.2021г., с което е наложена неустойка по т.17.6 от ОУ на договора, в размер на общо 777 400 лв. Поддържа, че принципът ne bis in idem не е приложим в отношенията между страните, а разпоредбата на т.17.6 от ОУ на договора не е нищожна, той като предвидената с нея неустойка съвместява обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е дисциплинираща, предвид характера на дейността на ответника. Развиват се доводи, че ищците са имали възможност да възразят по договорната клауза за неустойка в процедурата преди сключване на процесния договор, но възражения не са били направени, поради което следва да се приеме, че по отношение тази клауза има постигнато съгласие. Поддържа се също, че съгласно чл.309 от ТЗ договорената по търговска сделка неустойка не подлежи на намаляване поради прекомерност, а с оглед стойността на договора и характера на дейността на ответника, тя не накърнява добрите нрави и е в синхрон с принципа на добросъвестност в търговските взаимоотношения.

С подадената допълнителна искова молба ищците оспорват редовността на подадения от ответника отговор, като по наведените от тях възражения съдът се е произнесъл с определението си от 16.11.2022г.

С допълнителната искова молба ищците заявяват, че поддържат исковата молба и твърдят, че нарушения от страна на изпълнителя не са доказани, поради което не са налице предпоставките за начисляване на неустойки. Посочва се, че констативните протоколи са едностранно съставени от ответника и се базират също на едностранно съставени бележки, а на изпълнителя не е дадена възможност за отстраняване на забележките, тъй като е уведомен за тях след изтичане на дадения от ответника срок за реакция.

Съпоставяйки съдържанието на констативните протоколи с договора ищците поддържат, че нарушенията, за които е начислена неустойката остават неясни 5 и неконкретизирани, а отделно от това в самите протоколи нарушенията са отнесени към отговорност по т.17.5 от ОУ на договора, предвиждаща неустойка в размер на 200 лв. При тези съображения се оспорва съществуването на основание за налагане на неустойката по т.17.6 от ОУ на договора. Ищците оспорват също и останалите констативни протоколи, на които ответника се позовава в отговора си-КТ №21.36.ОБ.00.297/08.10.2021г. и КП № 21.36.ОУ.00.КП.484/18.10.2021г.

В допълнителната искова молба се развиват и доводи за нищожност на неустоечната клауза, както и доводи, че неустойката би могла да бъде намалена, ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти. Възразява се и срещу начина, по който неустойката е начислена и реализирана, а именно чрез прихващането й от насрещно вземане на изпълнителя, като се твърди, че това не е допустимо, предвид липсата на съществуващи насрещни ликвидни изискуеми вземания.

С подадения допълнителен отговор ответникът оспорва твърденията на ищците за злоупотреба с правото на неустойка по т.17.6 от ОУ на договора, като поддържа, че изпълнителят е бил предварително предупреден за натрупания голям брой нарушения и за възможността за упражняване на правото на неустойка по т.17.6, с писмо №ЗИД-1430/27.10.2021г.