Решение № 43 от 18.03.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43, 18.03.2019г., Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд , Пловдив втори граждански състав на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев

ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова

Надежда Дзивкова секретар : Анна

Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова въззивно гражданско дело Nо 10 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Производството е образувано по въззивни жалба на О.П. и

Т.Н.В. против Решение № 1064/23.07.2018, пост. по гр.д.№2854/2017, ПдОС, с което о.е осъдена да заплати на Т.В. за претърпените от нея вреди, вследствие падане на 30.01.17г., в гр. П., при излизане от пешеходната пътека към тротоара на кръстовището на бул.“Ш.“ и бул.“В.“, поради наличие на заледена неравност от замръзнал непочистен стар сняг, при неизпълнение на задължението на ответника за ефективно почистване на улиците на територията на града при зимни условия, възложено от него за зимния период на 2017г. на К.ЕООД и на ОП „Ч.“, сумите от:

- 1471лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на заключваща метална плака, използвана за вътрешна фиксация на получената при падането фрактура, ведно със законната лихва от 30.01.17г. до окончателното плащане;

- 30 000лв., ведно със законната лихва от 30.01.17г. , обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания, обездвижване, затруднение в обслужването и придвижването, невъзможност за труд, чувство за обреченост и безпомощност, депресия, вследствие на претърпяното при падането на 30.01.17г. счупване на костите на подбедрицата на десния крак в областта на средната долна трета, оперативните интервенции и лечението, свързано с това счупване, както и с усложненията от същото, изразили се в забавено срастване, некроза на надлежащите меки тъкани, локална остеопороза на костта-алгоневродистрофия /М./, псевдоартроза, остеомиелит /остеит/, като искът е отхвърлен за разликата до претендираните

50000лв., поради неоснователност на искането да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в липса на апетит, безсъние, загуба на тегло, дилативната кардиомиопатия, *****от гр.І, ритъмни нарушения и *****от ІІ ст и сърдечна недостатъчност от ІІІ функционален клас по ***, както и поради признаване като съпричиняващи фактори за чувството на ищцата за обреченост, безпомощност и депресия, на такива, стоящи извън претърпяното от нея счупване и стреса, болките и страданията от него, като са присъдени и разноски, адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Жалбоподателят

О.П. обжалва решението в частта, в която предявените искове са уважени, като поддържа, че решението е изцяло необосновано, не се установяват кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на нормата на чл.45 и сл. от ЗЗД. На първо място поддържа, че не се установява о.чрез своите служители да не е изпълнила задължението си за снегопочистване на общинските пътища и прилежащи тротоарни зони. На следващо място се поддържа, че по делото е останало неизяснено точното място на инцидента, както и механизма му. Поддържа, че недоказани са останали и претърпените от ищцата неимуществени вреди , както и пряката причинна връзка помежду им. Навежда оплаквания и, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил това възражение.

Поддържа, че е налице хипотезата на чл.*, ал.1 от ГПК, т.к. в хода на процеса е станал известен отказа на ищцата за отстраняване на металната плака, след което ще започне възстановяване на крайните и меките тъкани. Освен това поддържа ищцата да има вредни навици и влошено здравословно състояние, които са допринесли за вредоносния резултат и интензитета на търпените болки и страдания. По отношение на размера на определеното обезщетение се поддържа, че същият не е съобразен с принципа на справедливостта и установената съдебна практика. По отношение на присъдените имуществени вреди поддържа, че по делото не се доказва причинно-следствената връзка между извършения разход по повод травмата и отговорността на о.за настъпване на инцидента.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което отхвърли исковете изцяло, а евентуално, ако намери исковете за основателни, да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди до справедливия размер.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Т.В. оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че изводите на съда на неизпълнение на задължението на о.по снегопочистване за правилни и съобразени с доказателствата по делото. Поддържа , че тезата на жалбоподателя за зависимости у ищцата, допринесли за вредоносния резултат е несъстоятелна. Моли жалбата на ответника да бъде оставена без уважение, а решението в тази му част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Т.В. е подала насрещна въззивна жалба против отхвърлителната част на решението. Счита за неправилен извода на съда за това, че вредите , изразяващи се в чувство на безпомощност, обреченост, неосъществяване на социални контакти се дължи на комплексни причини, както и че не са доказани страданията, породени от безсъние, липса на апетит и загуба на тегло. Коментира доказателствата по делото, които според жалбоподателката установяват всички тези негативни изживявания, както и факта, че са породени от настъпилия инцидент и продължителния престой в болнично заведение. Счита, че неправилно съдът е намалил размера на неимуществените вреди, като моли за отмяна на решението в тази му част и присъждане на пълния претендиран размер. Претендира разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът по тази насрещна въззивна жалба О.П. оспорва същата като неоснователна и необоснована. Поддържа, че е правилен изводът на съда за липса на причинно-следствена връзка между падането на ищцата и кардиологичните й проблеми, както и оспорва твърдението й, че е престоявала в болнично заведение за целия претендиран период. Сочи и че съдът не е приел като съпричиняващ фактор смъртта на майката на ищцата при определяне на размера на обезщетението.

Моли съда да потвърди решението в отхвърлителната му част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни, останали недоволни от различни части на обжалвания съдебен акт, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

От фактическа страна по делото се установява от приложеното писмо от М., дирекция Н.с., Р., че на 30.01.2017г. в 9ч. 52мин. е получен сигнал на спешен номер 112 за възникнал инцидент с Т.Н.В. в гр. П., на кръстовището на бул. Ш. и бул. В., като обаждането е от лице представило се с имената Д.М.. Приложен е и диск с аудиозапис на обаждането. От тези доказателства се установява, че инцидентът е станал на кръстовището на бул. Ш. и бул. В., в посока М.и П./ посока север – юг/, като подалият сигнала твърди, че падналата жена не може да стъпи на крака си заради болки в глезена , той я подпира права, за да не лежи в снега.

По делото е приложена изобилна медицинска документация –лист за преглед в спешно отделение на М.„П.“ от 30.01.2017г., епикризи /от

31.01.2017, 13.02.2017, 20.03.2017г., 20.05.2017г., 02.06.2017г., 30.09.2017г., 06.10.2017г./, история на заболяването, изследвания, оперативни протоколи, болнични листове /20.07.2017 – 3бр. за отпуск за временна неработоспособност от 30.01.2017г.-05.06.2017г.,/.

Представено е и ЕР на ТЕЛК

№*/03.11.2017г., с което на Т. В. е определен процент на трайно намалена работоспособност от 76% заради заболяванията й – *****, *****гр.I, *****, *****IIIст. *****по ***, състояние след фрактура на ***, ***/03.02.2017, след оперативна фистула в долния край на подбедрицата Представен е фискален бон за заплатени *1,00лв. на М.П. АД от Т.В..

Медицинската документация е била предмет на изследване от приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ, поради което и същата няма да се обсъжда отделно от съда, т.к. същата изисква специални знания. За установяване на вида на уврежданията на здравето, извършените медицински дейности, проведеното лечение и прогнозата за заболяванията, съдът ще прави изводи от СМЕ. Същата е комплексна – от ортопед-травматолог и кардиолог.

Експертизата установява, че Т. Н. е приета в М.П. по спешност на 30.01.23017г. със счупване на долния край на дясна подбедрица с разместване и образуване на ъгъл. На 03.02.2017г. е претърпяла операция – открито наместване на фрагментите и поставяне на динамично-компресивна плака.

Проведена е антибиотична, антикуагулантна и болкоуспокояваща терапия, поставена е ботушно-гипсова шина. Получили се усложнения –ръбцова некроза, която се задълбочила, като на 21.03.2017г. е извършена втора операция за оперативно премахване на некрозната тъкан. На 21.05.2017г. е извършена трета операция за премахване на некротична тъкан.

Пролежаването й в болнично заведение е продължило от

30.01.2017-03.06.2017г. Поради незарастваща рана Т. В. е приета отново в болница на 27.09.2017г. и е извършено оперативно отстраняване на част от винтовете. Изписана е на 30.09.2017г., но поради наличие на кардиологичен проблем е приета в болница на 03.10.2017г. и е изписана на 06.10.2017г. При личния преглед/през 2018г./ вещото лице установява, че В. се придвижва с накуцваща походка патерици и ботушна ортеза. Налице е открита продуктивна рана с кожен дефект 17*4см. върху компресивната плака с винтове. Установява се и хипотрофия на мускулите на дясната подбедрица и бедро, както и ограничаване движенията на двете съседни стави –коленна и глезена. Заключението е, че в резултат на счупването в долната трета на дясната подбедрица непосредствено след инцидента лицето е било в шок и в безпомощност, но без опасност за живота.

През целия период на болнично лечение са правени мазеви превръзки по схема. С оглед избраната от оперативния екип имплант – динамично-компресивна плака нормалния процес на оздравяване е 4-5 месеца, но поради вида на счупването, топографското положение, типа на хранене на тъканите в тази област се стига до усложнения – забавено срастване, псевдоартроза, некроза на надлежащите меки тъкани, локална остеопороза. През цялото време на лечението е прилагана антикоугулантна терапия, като поради неприключилото все още лечение съществува риск от тромби и емболия.

Затруднението в движението на долен десен крайник съществува и до настоящия момент., носи се ортеза, а като глезенът е обездвижен, а пострадалата се придвижва с помощни средства. Първите месеци от счупването е ползвана инвалидна количка. Според експерта на лицето предстои продължително лечение по отстраняване на металната плака, прилагане на антисептични терапии, а в последствие и пластика. След приключване на това лечение предстои и продължителна рехабилитация за възстановяване движението на ставите и за преодоляване на хипотрофията. Едва след приключване на тези лечебни дейности може да се даде отговор какви ще са последствията от счупването и дали ще останат трайни увреждания. Експертът заключава , че травмата е довела до силни болеви усещания, които бавно са намалявали , но при всяка операция се е засилвал интензитета им. С болка се свързва и всяка смяна на превръзката. Такава болка е налична и към момента. Всичко това се е отразило на качеството на живот на пострадалата. Според експертизата всички извършени медицински дейности са били необходими, както и поставянето на стабилизиращятя плака. Експертът категорично установява, че усложненията не са резултат на бездействие на пострадалата, т.к. провежданото лечение е било в болнично заведение и под непрекъснат лекарски контрол, ксакто и че не са резултат на някакви вредни навици. Причината металната плака да не е отстранена е , че костите не са сраснали. В кардиологичната част на СМЕ се приема, че действително в този период Т. В. е получила и кардиологични проблеми и е пролежала в болнично заведение, но според експертът това заболяване няма абсолютно никаква връзка с инцидента и счупването в областта на десния долен крайник.

Разпечатката съдържа 39 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1883fe70-67ef-4453-a11d-2c80de9d6c82