Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 355 от 20.04.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 232/2022
Вид
Определение № 355
Подписан
20.04.2023
В сила
20.04.2023
Състав
Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. София, 20.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20221800500232 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 1432/ 20.02.2023г., с която дружествотожалбоподател „Б. ДСК“ АД претендира за допълване в частта за разноските на постановения по делото съдебен акт, с който е потвърдено решението на РС – гр. Своге и въззивната жалба на дружеството е била отхвърлена.

Молителят излага съображения, че, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, ищецът отговаря за разноските в случаите, когато ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Уточнява, че за приложението на разпоредбата е необходимо кумулативно наличие на двете посочени в нея предпоставки, какъвто не е настоящият случай. Твърди, че от представените по делото доказателства се установява, че към момента на сключване на атакуваната сделка, а и до датата на изготвяне на заключението по съдебносчетоводната експертиза – 14.09.2022г., е имал качеството кредитор на Я. Л., като към тази дата размерът на непогасеното задължение е бил 3682,07лв.

Моли съда да приеме, че ответниците са дали повод за завеждане на делото и да допълни съдебния акт в частта за разноските.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Я. Я. и М. Ц., които също се позовават на чл. 78, ал. 2 ГПК в идентичен на изложения вече смисъл. Същевременно твърдят, че в конкретния случай искът е оспорен от тях по основание и размер, като никой от двамата ответници не е дал повод за завеждането на делото, тъй като получените покани приканвали към заплащане на сума, многократно надвишаваща 3868лв. Въз основа на това сочат, че ищецът сам е създал предпоставки за предявяването на иска.

Допълнителен аргумент за отхвърляне на молбата ответниците намират и в обстоятелството, че по отношение на М. Ц. няма парична претенция, произтичаща от договора за кредит, поради което той не е задължено лице по него.

Настоящата инстанция намира, че молбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок, поради което е допустима. В срок страната е представила и списък на разноските, чието присъждане 1 претендира.

Молбата е основателна по следните съображения. Принципно правило в гражданския процес е, разноските да се поемат от страната, която не е довела до успех реализацията на процесуалните си права - било то по предявяване на претенция относно защитимо право или по нейното отблъскване. В изключителни случаи, по аргумент от противното спрямо чл. 78, ал. 2 ГПК, законът допуска отклонения от това положение. Такава е хипотезата, когато правото е било надлежно предявено и искът по начало е бил основателен, но кредиторът е удовлетворен от длъжника преди постановяване на съдебното решение. В тези случаи изпълнението се явява пречка за това, принципната защитимост на предявените права да бъде закрепена в диспозитива на съдебното решение поради последващата отпаднала нужда от съдебна намеса.

От друга страна, доколкото в извършеното изпълнение се съдържа признание за основателността на претенцията, в нарушение на принципа на недопускане на неоснователно обогатяване би било, в тежест на ищеца да се възложат разноските в производството. Възприемането на различен извод би означавало да се допусне положение, при което длъжникът да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, като не изтърпи санкцията за това, че е принудил кредитора да търси съдебна защита на своето вземане.

Фактите по делото сочат, че настоящият случай попада в приложното поле на цитираната по- горе разпоредба. Първоначално длъжникът по материалното правоотношение е оспорил основателността на претенцията, но във висящото производство пред въззивната инстанция е погасил оспореното задължение, чието съществуване е било предпоставка за уважаване на иска. С това си поведение, което сам изтъква в отговора на молбата по чл. 248 ГПК и което е диаметрално противоположно на установеното в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, той се е отклонил от иначе благоприятната за него разпоредба, противно на изложените от него разбирания за относимостта към собствените му действия, тъй като посоченото правило изисква признание на исковата претенция, за да бъде приложена диспозицията на нормата.

Обстоятелството, че преди предявяване на иска кредиторът е търсил от длъжника плащане на сума, надвишаваща установената по делото, не означава, че той е бил освободен от изпълнение на дължимото в по- малък размер, както и от последиците на забавата си. Напротив, за длъжника е съществувала възможността да изпълни до размера на дължимото, като за горницата, при нейната потенциална недоказаност, той не би носил отговорност за разноските на общо основание (арг. от чл. 78, ал. 3 от ГПК).

Не следва да се сподели и доводът, че задължителният другар М. Ц. не дължал разноски в производството поради обстоятелството, че не е длъжник в материалното правоотношение. Доколкото конституирането му не е поставено в зависимост от избора на кредитора, а е негово задължение с оглед законосъобразното упражняване на правото му на иск по чл. 135 от ЗЗД, Ц. е надлежен ответник по иска и поради това следва да отговаря за разноските в производството. Аргумент за това се явява и обстоятелството, че причината за предявяването на иска е тъкмо извънпроцесуалното му поведение в качеството му на страна по увреждаща прехвърлителна сделка, атакувана в настоящото производство.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в полза на молителя следва да бъде присъдена сумата, равняваща се на действително направените в производство пред въззивния съд разноски, както следва:

2

Сумата от 300 лв. (л. 37), представляваща депозит за изготвена по делото съдебно- счетоводна експертиза.

Сумата от 658,58 лв. (л. 72), представляваща допълнително внесен увеличен размер на депозита по изготвената експертиза.

Сумата от 53,15 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване на Решение № 260109/ 07.02.2021г. по гр.д. 752/ 2018г. на Свогенския районен съд.

Разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП и с оглед сложността на производството съдът намира за основателно до размер от 150 лв.

На същото основание и по идентични на вече изложените съображения, в полза на молителя следва да са присъдят и разноските, които той е направил пред първоинстанционния съд. Този извод следва и по аргумент от противното. Ако в настоящото производство не би било възможно да се присъдят първоинстанционните разноски, това би дало възможност на длъжника чрез собственото си поведение да създава непреодолими за насрещната страна пречки за упражняване на процесуални права, които законът гарантира (каквото е правото на разноски), като по този начин наруши равенството на страните в процеса. Ето защо, като се има предвид, че искът е отхвърлен и първоинстанционното решение е потвърдено поради факта на изпълнение в хода на въззивното производство, на молителя следва да бъдат присъдени още: разноски за държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 106,30 лв. разноски за заплатената такса за вписване на исковата молба в размер на 10 лв.

Не следва да се присъждат разноски за държавна такса за издаване на удостоверение от РС – гр. Своге, тъй като доказателства за заплащане на такава не се откриват по делото.

С оглед гореизложеното, съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за основателна, като в полза на молителя следва да бъде присъдена сумата в размер на 106,30+10+53,15+300+150+658,58=1278,03лв.

Предвид разделността в материалноправните отношения между двамата ответници задължението за разноски следва да бъде понесено от двамата в равни части, като всеки от тях заплати сумата от по 639,02 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 от ГПК Решение № 11/06.01.2023г. по гр.д. 232/2022г. по описа на Софийския окръжен съд в следния смисъл:

ОСЪЖДА Я. М. Я., ЕГН **********, да заплати на „Б. ДСК“ АД, ЕИК ***, сумата 639,02 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА М. Д. Ц., ЕГН **********, да заплати на „Б. ДСК“ АД, ЕИК ***, сумата 639,02 лв., представляваща разноски по делото.

3

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4