Разпореждане № 236 от 15.01.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 236 гр. Благоевград, 15.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210100033 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А. В. Д.в и М.

М., м. г. - законни представители, чрез юрисконсулт срещу длъжника С. Г. В., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., ул. П.“ №, за заплащане на неплатени електронни съобщителни услуги и начислени неустойки по предоставени услуги със системен партиден номер М7205140, като част от рамков договор № 500997495 от 21.11.2023 година сключен между С. Г. В. и „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, за сума от 94,92 евро за периода от 04.12.2023г. до 22.05.2024г., неустойка от 51,13 евро за период от 03.05.2024г. до 17.06.2024г., както и мораторна лихва от 23,49 евро с посочен период и законна лихва върху цялата сума 146,05 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 09.01.2026 г. до окончателното изплащане, както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят е представил копие от цитираните договори, приложения, общи условия.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което 1 съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

По отношение на претендираните суми, представляващи неустойки за прекратяването на рамковия договор по вина на абоната по партида със системен номер М7205140, както и претендираната мораторна лихва върху тези суми, съдът намира, че същите са вероятно неравноправни.

В приложения към заявлението договор, с приложенията към него, са включени клаузи за отговорността на страните при неизпълнение и дължими неустойки, сред които и следната: ако при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договорите и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договорите не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Относно неустойката за невърнато оборудване съдът намира, че уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП, и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП, а и клаузата не дължи сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е равна на цената на ново устройство, поради което е налице 2 обоснована вероятност да се задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение - посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. При договорена по този начин неустойка потребителят не бил в състояние да направи информиран избор, тъй като не бил наясно отнапред колко би дължал при евентуално разваляне на договора. В договора не е посочено при уговаряне на задължението, как е определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. Освен това, тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка. Отделно от това, липсват твърдения - какво е предоставеното оборудване и кога е предоставено, на каква стойност е същото.

Съдът намира, че в тази част на заявлението са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Предвид изложеното по-горе заявлението, в частта с която се иска присъждане на сумата от 51,13 евро, начислена неустойка по договор с партиден номер М7205140 за услуга 201005710686, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник, ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 51,13 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 09.01.2026г. до окончателното плащане и сумата от 7,07 евро дължима лихва за забава върху сумата от 51,13 евро, начислена за период на забава 18.06.2024г. – 08.01.2026г., СЛЕДВА ДА СЕ ОТХВЪРЛИ.

Според настоящия съдебен състав заявлението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 4.18 евро, начислена Такса за събиране на дължими суми по договор с партиден номер М7205140, дължима за периода 03.02.2024 г. – 02.03.2024г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 4,18 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 09.01.2026 г. до окончателното изплащане и сумата от 0,01 евро -дължима лихва за забава върху сумата от 4,18 евро, начислена за период на забава 21.03.2024г. – 08.01.2026г., по следните мотиви:

В заповедното производство съдът е длъжен да отхвърли заявлението, дори когато само съществува вероятност клаузите да са неравноправни.

Според настоящия съдебен състав вероятно неравноправна и нищожна е разпоредбата, на база на която заявителят претендира начислена такса за събиране на дължими суми.

Видно от приложените по делото Общи условия, дължимостта на 3 претендираните суми за такси е регламентирана в чл. 27.1 от ОУ, според който в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово- счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи: законовата лихва за забава за всеки ден закъснение; разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А1 или чрез трети лица; обезщетение в размер на 2, 00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично и неясно ползване на такава. В случая на практика чрез заплащането на тези такси и разноски потребителят бива санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа, като веднъж дължи законна лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси за това, че на падежа не е заплатил задължението си.

Отделно от това по отношение на таксите за извънсъдебно събиране клаузата за заплащането на разходи и такси за извънсъдебно събиране е налице вероятна неравноправност, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Отделно от това се касае до извънсъдебни такси, начислявани едностранно от оператора за събиране на вземането, каквито очевидно се претендират, клаузата от общите условия следва да се приеме за нищожна. Правната уредба в действащото гражданско законодателство не допуска едно спорно вземане да бъде „събирано” по извънсъдебен ред, а от друга страна всяко вземане, по отношение на което се твърди, че е налице неизпълнение, е спорно между страните.

Ето защо и кредитора няма право на такси, разноски или други подобни суми, свързани със събиране на вземанията, които сам претендира спрямо конкретни длъжници. Подобна клауза противоречи на закона и е нищожна.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 6,82 евро - държавна такса и 25,68 евро - юрисконсултско възнаграждение, което се дължи с оглед определеното от съда като дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лв.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

4

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление, подадено от заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А. В. Д.в и М. М., м. г.- законни представители, чрез юрисконсулт срещу длъжника С. Г. В., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., ул. П.“ №, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:

- сумата от 51, 13 евро /петдесет и един евро и тринадесет евроцента/, начислена неустойка по договор с партиден номер М7205140 за услуга 201005710686, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник, ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 51, 13 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 09.01.2026г. до окончателното плащане;

- сумата от 7, 07 евро /седем евро и седем евроцента/ - дължима лихва за забава върху сумата от 51,13 евро, начислена за период на забава 18.06.2024г. – 08.01.2026г.

- сумата от 4, 18 евро /четири евро и осемнадесет евроцента/, начислена Такса за събиране на дължими суми по договор с партиден номер М7205140, дължима за периода 03.02.2024 г. – 02.03.2024г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 4,18 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 09.01.2026 г. до окончателното изплащане;

- сумата от 0, 01 евро /един евроцент/ - дължима лихва за забава върху сумата от 4,18 евро, начислена за период на забава 21.03.2024г. – 08.01.2026г.