Решение № 109 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Пазарджик, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И.а при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500077 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С решение №343/01.10.2024 г., постановено по гр.д.№462/2024 г. по описа на РС – В. е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, че Община В., ЕИК 000351580, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.„Х.А.“ №35 дължи на адв.Г. Х. Б.АК П., ЕГН **********, с адрес гр.П., бул.„Р.“ №15, ет.1, офис 10, сумата в размер 5 186 лв. - дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч.гр.д.№270/2015 г. по описа на РС В., определено с решение №383/13.09.2023 г. на Адвокатски съвет гр.П. по протокол №20/13.09.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 07.03.2024 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед №147/07.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№280/2024 г. по описа на РС- В..

Осъдена е Община В. да заплати на Г. Х. Б. разноски за държавна такса в размер на 103,72 лв. по гр.д.№462/2024 г. на РС - В..

Осъдена е Община В. да заплати адв.Станислав С.-АК П. с личен номер 1

********** адвокатско възнаграждение за защита по гр.д.№462/2024 г. на РС В., в размер на 982,32 лв. с ДДС.

Осъдена е Община В. да заплати на Г. Х. Б. разноски за държавна такса в размер на 103,72 лв. по ч.гр.д.№280/2024 г. на РС - В..

Осъдена е Община В. да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер ********** адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.№280/2024 г. на РС - В. в размер на 671,16 лв. с ДДС.

Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от Община В. чрез адв.Г. с твърдения за незаконосъобразност. Твърди, че решението е постановено при противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства и необосновано. Исковата претенция не била доказана както по основание, така и по размер. Твърди, че адв.Б. е изготвил книжа по посоченото ЧГД, но не се е явявал по делото. Съдът не взел под внимание възражението, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действия и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община В.. Определянето на възнаграждението била дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси.

Цитира решение на СЕС по дело С-438/22 г., за това че не са задължителни минималните размери на адвокатското възнаграждение, посочени в Наредба №1/09.07.2004 г. Падежът на дължимото адвокатско възнаграждение, когато не бил уговорен такъв, не можело да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължало възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат.

Твърди, че ищецът не е доказал валидно възникнало облигационно правоотношение, надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево отношение.

Искането е решението да бъде отменено и предявените искове от ищеца отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции. Няма доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв.С. като пълномощник на Г. Х. Б., с изложени доводи за законосъобразност на постановеното решение и е формулирано искане за неговото потвърждаване. Няма доказателствени искания пред въззивния съд.

Претендира разноски.

2

В съдебно заседание, жалбоподателят Община В., редовно призован не се явява и не се представлява. От същия е постъпило е писмено становище, в което се поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание, ответната страна Г. Б., редовно призован не се явява, представлява се от адв.С., който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения писмен отговор. Представя списък по чл.80 ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Община В. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Г. Х. Б. срещу Община В., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, с която се иска да се признае за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в размер на 5 186 лв., представляваща възнаграждение, определено на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч.гр.д.№270/2015 г. по описа на РС - В., за което е издадена Заповед №147/07.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.03.2024 г. по ч.гр.д.№280/2024 г. по описа на РС – В., както и държавна такса в размер на 103,72 лв. и 671,16 лв. – адвокатско възнаграждение.

След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника в заповедното производство бил предявен настоящия иск.

Твърди се в исковата молба, че по ч.гр.д.№270/2015 г. на РС – В. ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх.№92-00/402 от 04.02.2019 г. на Костадин Коев – Кмет на Община В., като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции. Изложена е подробна фактология относно извършените действия по ч.гр.д.№270/2015 г. по описа на РС – В., като се твърди, че адв.Б. е предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото.

По това дело /ч.гр.д.№270/2015 г./, Община В. чрез своя пълномощник 3 адв. Б. по силата на учредената представителна власт депозирала молба, с която поискал да бъдат обезсилени издадените заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист на РС - В. в полза на „Еко Титан“ ЕООД-клон София, като издадени срещу неправосубектна страна. По молбата съдът се е произнесъл с разпореждане, с което на молителя били дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности. В изпълнение на указанията на съда адв. Б. своевременно предприел процесуални действия, като подал молба. Съдът обаче приел, че с нея нередовностите на молбата не са отстранени и оставил молбата без разглеждане. Процесуалният представител обжалвал разпореждането, което е отменено с определение от 08.07.2019 г. по в.ч.гр.д.№439/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик и на първоинстанционния съд са дадени указания да се произнесе по подадената молба за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. С определение №621/10.07.2019 г. по ч.гр.д.№270/2015 г. на РС-В. молбата за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение е оставена без уважение. Определението е обжалвано от процесуалния представител на ответника пред Окръжен съд - Пазарджик. Подадената частна жалба от 12.09.2019 г. е върната на осн. чл.275, ал.2, във вр. чл.262, ал.2 ГПК с разпореждане №1749/25.09.2019г. по ч.гр д.№270/2015 г. на РС В.. Съдът намерил, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваният акт не е преграждащ, а и в закона не е изрично предвидено, че съдебните актове, с които се отказва да бъде обезсилена заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обжалване. Срещу разпореждането в срока по чл.275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба вх. № 5015/10.10.2019 г. С молба вх.№6251/02.12.2019 г. до Окръжен съд Пазарджик, подадена от кмета Коев частната жалба е оттеглена, поради постигнато между Община В. и Еко-Титан ЕООД споразумение от 10.12.2019г., с §1 от което е предвидено задължение на Община В. да оттегли подадените жалби, с произтичащите от това последици. С определение №1026/10.12.2019 г. на РСВ. частната жалба е върната на основание чл.264, ал.1 ГПК, като определението е влязло в сила на 20.12.2019 г.

За осъщественото представителство по ч.гр.д.№270/2015 г. на РС – В. договор не бил подписван - нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото, поради което ищецът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл.36 ЗА. Твърди, че при липса на 4 договор или когато страните по договора не са определили размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определял от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, което било и сторено в настоящия случай. В тази хипотеза липсващата воля по договарянето на възнаграждение можела да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв, като съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне.

С протокол №20/13.09.2023 г. и решение №383/13.09.2023 г. на Адвокатски съвет гр.П. било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросното дело, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр.П. приел, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗА във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направеното искане, като определил на адв.Б. възнаграждение в размер на 5 186 лева с ДДС за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д.№270/2015 г. на РС –В.. В мотивната част на решението, Адвокатски съвет П. приел, че по аналогия следва да се приложи и разпоредбата на чл.3 от Наредбата, съгласно който текст „Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено, поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща“. Приел, че този текст е приложим по конкретното дело, тъй като е постигнато доброволно решение на спора - подписано е споразумение, а от друга страна след като внесеното възнаграждение не се връща, на същото основание следва да може да се претендира такова на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата.

Претендира производство. разноски в заповедното и в настоящото исково

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който се поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Излага, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действия и то 5 доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община В.. Релевира възражение за погасяване на задължението по давност.

Моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По делото няма спор, а това се установява от приложените по делото доказателства, че на 04.02.2019 г. ответникът Община В. е упълномощил ищеца адв.Г. Б. - АК П. да го представлява по ч.гр.д.№270/2015 г. по описа на РС – В., за което е съставено пълномощно в писмена форма. Процесуалното представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия и тези по чл.34, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК. До приключване на производството по процесното дело пълномощното не е оттеглено от страна на Община В. при условията на чл.35 ГПК, по чл.26 ЗА, или по чл.35 ЗА, нито е налице прекратяване на представителството на адвоката по реда на чл.36 ГПК.

Безспорно между страните е, че помежду им няма сключен писмен договор за правна защита и съдействие с уговорено при условията на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗА възнаграждение за адвокат в полза на адв. Г. Б. във връзка с упълномощаването по делото, нито преди сключването на договора за упълномощаване, нито заедно с него, нито и по-късно и до момента на действието му до завършване на делото във всичките му инстанции.

Страните по делото признават за липса на уговорено писмено или устно адвокатско възнаграждение в полза на представляващия Община В. адв.Б. по процесното дело ч.гр.д.№270/2015 г., което представлява заповедно производство, по което Община В. е длъжник.