Решение № 1166 от 05.12.2014, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№…………../..............12.2014 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА

ДАМЯНОВА

ЖАНА

МАРКОВА

При участието на секретаря Д.Б., като разгледа докладваното от съдията Терзийска възз. т.д. 1751/2014 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано както следва:

1/по въззивна жалба с вх.№ 23840/10.09.2013г. на Д.Й.Ц., чрез адв. К. от ВАК, към която на осн. чл. 265, ал. 1 ГПК се е присъединил ответника О.О.Г., чрез особен представител адв М. от ВАК против Решение № 3815/29.07.2013 г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение №3100/12.06.2014г., в частта му, с което въззивниците са осъдени да заплатят по равно на „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД , ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: град Варна, бул.Владислав Варненчик №38, представлявано от изп.директор Х.Е.Ч. , следните суми: сумата от 1855,73 лв./хиляда осемстотин петдесет и пет лева, седемдесет и три ст./, от която 1 760.01лв. , представляваща неизплатената част от наемната цена към

29.04.2011год. по договор за наем от 01.11.2010год. и 95.74лв./деветдесет и пет лева , седемдесет и четири ст./ консумативи към наемата цена , дължими към 29.04.2011год. по договора за наем от 01.11.2010год. , ведно със законна лихва , считано от датата на депозиране исковата молба в съда - 19.10.2011год. до окончателното изплащане, на основание чл.232,ал.2 от ЗЗД и 231.62лв.

/двеста тридесет и един лева , шестдесет и две ст. / неустойка по договора за наем от 01.11.2010 год. , на основание чл.92 от ЗЗД, както и по 2/ частна жалба с вх.№19057/17.07.2014г. от същия жалбоподател срещу Определение № 8742/12.06.2014г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав, в частта му, в която е отхвърлено искането на Д.Й.Ц. за изменение на Решение № 3815/29.07.2013 г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав в частта за разноските за присъждане разликата над присъдените 3.25 лева до претендираните 526.50 лева, отхвърлената част от иска.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Твърди, че решението е постановено в отклонение от установените по делото факти и без да е отчетена доказателствената стойност на отделните доказателства, конкретно, че извода относно потребените количества ел. енергия и вода е направен при кредитиране само на счетоводните регистри на ищеца. Релевира, че съдът е отклонил необосновано направено искане за назначаване на допълнителна ССЕ, с което е ограничена възможността на ответника/ сега въззивник/ да докаже претърпени от него вреди, с което вземане е претендирал прихващане. Въз основа на релевираните оплаквания моли за отмяна на обжалваното решение, съответно за отхвърляне на иска, евентуално за уважаване на възражението за прихващане.

Към жалбата се е присъединил и О.О.Г., с твърдения, че поддържа същата.

Ответникът по жалбата

„Текстил Лазур” АД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е релевирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на процесуалния закон.

Обосновава, че за ищеца не е съществувало задължение за осигуряване на самостоятелни измервателни уреди, а разходите за ел. енергия и вода са били префактутирани на наемателите след отчитане на показанията на отделните измервателни уреди от съответните доставчици. Върху консумативните разходи е начислявано ДДС, съобразно указания на приходната агенция, дадени с писмо вх.№91-00-86/21.03.2007г. Оспорва вземането, с което се претендира прихващане. Счита, че вредите не са доказани, евентуално оспорва и връзката между намаленото работно време и намалелия оборот в търговския обект на ДЗЗД „Прогрес”. Възразява срещу допускане на допълнителната ССЕ. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. ГПК се оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Сочи се такива са приложени още с отговора на исковата молба.

Насрещната страна по жалбата не е изразила становище.

В съдебно заседание въззивницата Ц. не се явява, не се представлява. В писмено становище вх. № 33535/26.11.2014 г. процесуалният представител на страната поддържа жалбата като моли съдът да съобрази: ищецът не е доказал законосъобразен, обективен начин на отчитане на изразходвана, съответно консумирала ел.енергия и вода за търговската площ, наета от Ц. за търговската й дейност. Установено е, че не е имало отопление, нито ВиК извод.

Възражението за прихващане е доказано до размера от 2000 лева, тъй като „Текстил лазур” АД е препятствало чрез монтирана СОТ система упражняване на търговска дейност на ДЗЗД за целия период на договора. Моли за уважаване на жалбата и определяне на възнаграждение за процесуално представителство по чл.

36 ал.3 от ЗА за настоящата инстанция и присъждане на разноски за първа инстанция.

Въззивникът О.Г. не се явява.

Особеният представител по същество споделя доводите във въззивната жалба за незаконосъобразност на първоинстанционното решение и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна „Текстил лазур”

АД, представлявана в съдебно заседание от процесуален представител, моли за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Подчертава по същество, че дружеството не е поемало ангажимент по договора за наем да осигурява реклама на ДЗЗД „Прогрес”, клиенти или определено работно време, различно от това на останалите наематели. Разходите за ел.енергия и вода са определени в договора за наем като променлива част към наемната цена, съставляваща размера на припадащата се част от разходите, ползвани от наемателя за консумативи и дружеството е издавало счетоводни документи при стриктно спазване клаузите на договора в тази им част. Що се отнася до твърденията на въззивниците за претърпени вреди от намалено работно време, то въззиваемият счита, че такова не е установено, но дори и в обратна хипотеза отсъстват доказателства за връзка между нереализирани приходи от търговска дейност и работно време. Не е и заявявана от съдружниците в ДЗЗД „Прогрес” претенция към наемодателя за периода на действие на договора, за промяна в работното време или корекция на други клаузи от същия. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и като приема, че е сезиран в редовна и допустима за разглеждане жалба от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, дава следното разрешение на спора по същество:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и в рамките на ограничения въззив съдът е обвързан от преценка приложението на императивни правни норми и доводите в жалбата.

Пред ВРС е предявен осъдителен иск от „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР”

АД за осъждане на О.О.Г. и Д.Й.Ц. – съдружници в ДЗЗД „ПРОГРЕС” да заплатят при условия на солидарност сумата от 2378.71 лева съставляваща наемни вноски и консумативи, неустойка за просрочие плащането им. Твърди се, че на 01.11.2010 г. търговско дружество „ Текстил Лазур” АД Варна е сключило наем договор с ДЗЗД „Прогрес” със съдружници двамата ответници, по силата на който дружеството – наемодател е предоставило за временно ползване търговски щанд с площ от 20 кв.м. в партера на магазин ”Текстил”, находящ се на бул. „Вл. Варненчик” № 38 срещу задължение за наемна цена в размер на 360 евро с ДДС и консумативни разходи съответни на припадащата се част на обекта от общата площ на магазина. За същите наемателят дължи плащане след съставен първичен счетоводен документ от наемодателя. Според чл.

2.2. от договора наемът е дължим от 3-то до 10-то число на текущия месец, за който се отнася, а консумативните разходи до 10-то число на месеца следващ този, за който се отнасят срещу дебитно известие, издадено от наемодателя към фактурата за наем за съответния месец. В чл. 7.1 е договорена неустойка за забава плащането на наемната цена в размер на 0.1% от дължимия наем за всеки просрочен ден. Твърди ищецът, че е изпълнил задължението си за предоставяне на обекта за ползване, съставял е срочно първичните счетоводни документи за наемна цена и консумативни разходи. Наемателят от своя страна не е изпълнил задълженията си за заплащане на наем /или не е заплатил изобщо, или със закъснение, или частично/ на отделни вноски за периода

01.02.2011 – 30.04.2011 г. /за наем/ и за периода 19.03.2011 – 29.04.2011 г. за консумативи. Поради това претендира и горепосочените суми.

Ответникът О.Г., чрез особен представител оспорва основателността на иска като твърди, че не е ясно дефиниран размера на наема и на консумативните разходи /последните не са определени и по пера за ток, телефон, вода и т.н./, а предвид споразумението между страните от 29.04.2011 година, претенцията за сумата над 2500 лева е и неоснователна по размер.

В депозиран писмен отговор ответникът Д.Ц. е оспорила иска по основателност. Твърди претендираната сума за недоказана по основание и размер. Прави възражение за прихващане със сумата от 2000 лева – вреди от неизпълнен договор от страна на наемодателя, претърпени следствие препятстване на наемодателя да осъществява търговска дейност за пълно работно време.

Съдът е осъдил ответниците по равно за дължимите суми и е отхвърлил иска за осъждането им в условията на солидарност, както и частично исковете по размер.

От доказателствата по делото се установя, че страните

– „Текстил Лазур” АД и ДЗЗД „Прогрес” със съдружници О.Г. и Д.Ц., са в облигационно правна връзка по договор за наем от 01.11.2010 година.

Наемодателят – търговско дружество е предоставил за временно възмездно ползване на ДЗЗД търговска площ 20 кв.м. на витрина на партера на магазин „Текстил”, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” 38 при наемна цена 360 евро в левова равностойност с ДДС и съответна, припадаща се част за имота от консумативните разходи, свързани с ползването му като ел.енергия, телефон, вода и други, платими срещу фактура, издадена от наемодателя, в съответните срокове по т.2.2. от договора – текущо наемната цена от 3-то до 10-то число на съответния месец и в последващ месец до 10-то число консумативните разходи за предходния. Не е спорно предаване на владението от страна на наемодателя, поради което и същият е изправна страна по договора. Не е спорно, че на 29.04.2011 година, във връзка с прекратяване договора за наем е подписано между страните споразумение, по силата на което наемателят се е съгласил с дължимост на суми по фактури с № № 71709/03.02.2011 година, № 71743/03.03.2011 година и № 71777/03.04.2011 година като е приел изплащането им разсрочено на три равни вноски. Не е спорно, че сумите не са заплатени. С нарочно писмо от 12.09.2011 година наемателят е уведомен за неплащане на сумите, които към него момент са в размер на 2455.73 лева, в това число неустойки за забавено плащане като е поканен да престира. Уведомлението е получено на 26.09.2011 година, плащане не е постъпило.

От заключението по изслушаната в първата инстанция

ССЕ, което следва да се кредитира като обективно и компетентно дадено се установява следното: за периода на действие на договора за наем от 01.11.2010 година до 30.04.2011 година /с оглед датата на предизвестието за прекратяване на облигационно правната връзка/ месечната наемна цена е левовата равностойност на 360 евро с включен ДДС и припадаща се част от ел.енергия,, вода, телефон и други. След проверка на издадените от „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД към ДЗЗД „ПРОГРЕС” фактури за наем на месеците 11.2010 г. – 04.2011 година експертизата е констатирала, че са издадени на трето число от месеца, за който е относим наема. Към фактурите са издавани на същата дата дебитни известия за ползвани консумативи през предходния месец. По тази причина за м. 11.2010 г. няма издадено дебитно известие, а в м. 04.2011 година е издадено такова за консумативи през предходния период от 15.02.2011 година до 19.03.2011 година за вода. На 29.04.2011 година е издадено известие за ел.енергия и вода за периода 19.03.2011 година – 29.04.2011 година на стойност 95.72 лева с ДДС. За ползваните от всички наематели ел.енергия и вода на края на всеки месец наемодателя е изготвял справка за разпределение на ел.енергия и вода по наематели, на база на консумираната обща ел.енергия, отчетена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД и отразена в дебитно известие, издадено от това дружество към „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД. Идентично е процедирано и по отношение водата, отчитана от ВиК. Според експертизата може да се установи връзка и хронологична последователност между фактурата за наем и дебитното известие за консумативните разходи на база горепосочените съставяни счетоводни документи. Всички дебитни известия са включени в дневника за продажбите на „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД за съответните месеци, през които са издадени и ДДС е платен в срок.