Решение № 998 от 28.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000501995 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 2858/12.05.2025г, постановено по гр.д.№ 5860/2023г по описа на СГС, ГО, I-19 състав, е осъдено ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 040638060 да заплати на Г. С. И. с ЕГН********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 20 000,00леваобезщетение за неимуществени вреди от загубата на майката на ищеца, ведно със законната лихва от 28.12.2020г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлена исковата претенция до пълния предявен размер от 20 000,00лева до 200 000,00лева. Осъдено е ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 040638060 на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 800,00лева. Осъдено е „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 040638060 да заплати на адв.

Я. В. С. от САК на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за уважената част от исковете в размер на 2640,00лева с ДДС. Осъден е Г.

С. И. с ЕГН********** да заплати ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 040638060 на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в размер на 427,50лева за възнаграждение на вещи лица, свидетели и държавни такси, както и 9108,00лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от Г. С. И., чрез адв.Я.С. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 20 000лв. до 150 000лв. и в частта, с която е осъден да заплати разноски на ответното дружество. Възразява срещу приетото наличие на съпричиняване от страна на 1 починалата в размер на 50%. Сочи, че съдът в противоречие с чл.52 ЗЗД и съдебната практика е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди за загуба на родител, като не е отчел наличието на силна емоционална връзка между ищеца и починалата, преживяната продължителна скръб, стрес и трайно влошено качество на живот след настъпване на вредоносното събитие, социално-икономическата обстановка и лимитите на отговорност на застрахователя.

Поддържа, че неправилно съдът е приел наличие на съпричиняване от 50%, тъй като пострадалата е предприела пресичане на нерегламентирано за тази цел място без да спазва правилата на чл.113, т.1, 2 и 4 и чл.114 ЗДвП. В района не е имало пешеходна пътека, в селото има само една главна улица, няма кръстовище, а има магазин, срещу който е живяла пострадалата. Позовава се на заключението по съдебно-автотехническата експертиза, съгласно което водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходката в огледалата за обратно виждане, ударът е настъпил при движение на заден ход, а пешеходката се е намирала на разстояние 1.89м от мястото на удара, в зоната на пряка видимост на водача. Пешеходката се е движела със скорост под 1m/s, бавно и предвидимо, по посока, в която автомобилът се е движел на заден ход от нейната дясна страна. Сочи, че не е било възможно да се приеме, че се е появила внезапно, тъй като е била в траекторията на движение, видима, и водачът е бил длъжен да реагира. Вещото лице е заявило, че няма точни данни за местоположението на пешеходката, когато МПС е тръгнало на заден ход и, че точната траектория на пешеходката не може да се определи, както и дали се е движела или е пресичала пътното платно. В района на магазин появата на пешеходката на платното за движение е предвидима опасност за водача и той е следвало да прецени правилно и точно условията на видимост на пространството назад и настрани от автомобила си, за да не допусне ПТП и удар на пешеходец, да се движи с по-ниска скорост, която да му даде възможност да спре при поява на пешеходец във видимото му пространство, за да може да предотврати удара. Позовава се на съдебна практика, че при ПТП по време на движение на заден ход на автомобила не се изследва предотвратимост на удара и опасна зона, тъй като единствено водачът трябва да осигури безопасността на маневрата.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер, да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв за двете съдебни инстанции.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се сочат доводи, че от изслушаната пред въззивния съд съдебно-психиатрична експертиза, се установява, че внезапната и трагична смърт на майката на ищеца е нанесла дълбока психическа травма, рефлектираща трайно върху неговия емоционален свят и социална адаптация. Установена е протрахирана депресивна реакция на дезадаптация с често възникване на спомени относно отношенията на ищеца с майка му, които депресивни преживявания са налични и към настоящия момент. Описани са първоначален шок, през мъчителни дни докато пострадалата е била в интензивно отделение в болница и тежък емоционален шок след настъпване на смъртта. Сочи, че експертното заключение е посочило, че претърпените болки и страдания не са обичайни и абстрактни, а, че са с дълбок хронифициращ интензитет, че е налице остатъчен емоционален стрес, че ищецът страда от изолация, депресивни прояви и кошмари.

Сочи, че е недоказано възражението за съпричиняване в размер на 50% от страна на 2 пострадалата. Не е налице внезапност в поведението на пешеходката, той като се е движела изключително бавно предвид своята напреднала възраст, била е в полезрението на водача за период от поне 17.5секунди преди удара. Инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, при отлична видимост. Водачът е паркирал управляваното от него МПС на платното за движение в пътната лента, която е била предвидена за движение в посоката, в която е било паркирано и МПС, като без видими причини водачът е предприел движение на заден ход, а пешеходката е предприела пресичане на пътното платно, тъй като в района няма пешеходни пътеки.

Ответната страна-ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, представлявано от адв.Д.Х., е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не е занижен. За установяване на претърпените вреди са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на бившата съпруга на ищеца, с която не живеят заедно от три години преди настъпване на ПТП, поради което не следва да се кредитират показанията й. Същите са неясни по въпросите дали починалата е живяла на село, при сина си или дъщеря си, как се е грижела за нейния внук. По доводите за съобразяване на обезщетението с лимитите на отговорността на застрахователя излага, че съгласно съдебната практика същите са само ориентир.

По доводите за недоказаност на възражението за съпричиняване сочи, че са неоснователни, тъй като пострадалата е предприела движение по платното за движение, движела се е диагонално към автомобила, от лявата му страна, от която водачът има значително по-ограничена видимост в огледалата за обратно виждане, като е следвало да съобрази движението на автомобила.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

В писмената защита на процесуалния представител на дружеството се поддържат доводите, изложени в отговора на въззивната жалба. Сочи се още, че не следва да се кредитира заключението по съдебно-психиатричната експертиза, тъй като същата представлява преразказ на изявленията на въззивника, липсва аналитична част и е изготвена въз основа на разговор с въззивника за смъртта на майка му. Излага, че експертът не е изяснил в какво се изразява социалната дезадаптация при освидетелстваното лице, което не е имало проблеми с работата, семейството, възпитанието на детето си. Сочи още, че ищецът е бил освидетелстван от вещото лице, непосредствено преди допускане на СПЕ, като не е проведена второ освидетелстване за нуждите на експертизата.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част и по същество правилно.

Ищецът по делото- Г. С. И. е посочил в исковата молба, че на 18.05.2020г., около 18:00 часа, в светлата част на деня, в с.***, обл.Плевен, на ул.“Иван Асен II” пред № 50 е настъпило тежко ПТП между починалата Р. А., майка на ищеца, и л.а. марка „Фолксваген", модел „Пасат" с рег.№ ********, управляван от С. О. С. при следния механизъм: починалата пешеходка Р. А. предприела правомерно пресичане на пътното платно (в района на ПТП няма пешеходна пътека) на ул."Иван Асен И" пред №50. Пътното платно в района на ПТП е право и хоризонтално, за двупосочно движение, без хоризонтална маркировка, без пешеходни пътеки, ширината на асфалтовата настилка за движение е 6,12м. В същото време водачът С. О. С. управлявал л.а. марка ,Фолксваген", модел„ Пасат", с рег.№ ********, при което предприел движение на заден ход, без да се увери, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. Настъпил удар между МПС, движещо се на заден ход, и предприелата вече пресичане на пътното платно пешеходка, която получила наранявания в областта на хълбочния гребен в ляво, предната повърхност на ляво рамо, лакътните ямки и по гърба на лявата гривнена става, както и съчетана механична травма на главата (черепно 3 мозъчна травма)-оток и кръвонасядане по меките черепни обвивки на черепа тилно вляво, кръвонасядания по седалището в ляво. Пострадалата била откарана в гр. Плевен в болница УМБАЛ" Д-р Г.Странски"- гр.Плевен. Въпреки положените усилия от медицинското здравно заведение на ********г. настъпила смъртта й. Изложени са доводи е, че вина за настъпване на ПТП има водачът на МПС С. О. С., който предприел движение без да спази изискванията на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. По повод настъпилото ПТП е образувано ДП№ 157/ 20г. РУДолни Дъбник и пр.пр.№3355/20г и по описа на ОП-Плевен спрямо виновния водач С. О. С..

Внесен е обвинителен акт, по който е образувано наказателно производство по НОХД№551/2021г. на ОС –Плевен и е постановена присъда № 16 от 06.10.2021г., влязла в сила на 22.03.2023г.

Изложени са твърдения за настъпили неимуществени вреди от неочакваната и внезапна смърт на майката на ищеца, тъй като майка му била изключително важна за него, била жизнена и здрава физически и психически. Отгледала го сама, след развода с баща му, като впоследствие живеели заедно с двете й внучета- децата на дъщеря й. Помагала ежедневно и в отглеждането сина на ищеца. Всеки ден се виждали и общували. Между майката и ищеца имало изключителна привързаност и обич. Почти всеки ден, когато пострадалата била в София, отивала в апартамента на сина си. Вечер се чували по телефона отново. Когато ходела в с.*** се чували многократно по телефона. Майката на ищеца единствено му помагала при отглеждане на детето му, което към датата на смъртта на баба си било на 9 години. След смъртта на майка си ищецът сънувал постоянно кошмари. Редовно ходи на гроба на майка си да разговарят, сякаш е жива. Животът му се променил коренно. Станал затворен, потиснат и не желаел да контактува с хора, изпаднал в тежка депресия.

Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е заявил, че не оспорва наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № BG/23/120000986174, сключен между ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД и собственика на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ********, валидна към датата на процесното ПТП- 18.05.2020г. Оспорил е описания в исковата молба механизъм на ПТП поради липса на доказателства за точното местоположение на участниците при настъпване на събитието, състоянието на пътя, организацията на движението в района, пътната маркировка, интензивност на движението, наличие на пешеходни пътеки и или други съоръжения за движение на пешеходци, причините за наличие на пешеходец на платното за движение и др. Изложил е съображения за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата имала обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Същата е предприела пресичане на платното за движение косо, като ненужно е удължавала пътя и времето си за пресичане, като освен това е пресичала и на място, което не е било предназначено за тази цел, при това в момент, в който това не е било безопасно. Не се е огледала и не се е съобразила с обстановката на пътното платно, не се съобразила с разстоянието до процесното МПС и попаднала в опасната зона за спиране. С това си поведение нарушила разпоредбите на чл.