Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1652 от 12.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3176/2025
Вид
Решение № 1652
Подписан
12.03.2026
В сила
12.03.2026
Състав
Пепа Маринова-Тонева, Василена Дранчовска, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1652 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Димитър К. Демирев при участието на секретаря Юлиана Ив. Ш.а като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100503176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 23368 от 27.12.2024 г. по гр.д. № 69675/2023 г. Софийски районен съд, 41 състав отхвърлил предявения от Г. А. П., ЕГН **********, срещу „ЕМ КОМПЛЕКТ СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК 130667844, по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 1 123.39 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (направени разходи), възникнали в резултат от некачествено извършен от ответника ремонт на МПС „Рено Меган“, рег. № ****, съгласно сервизна поръчка от 11.05.2021 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 23110/04.08.2023 г. по ч.гр.д. № 41487/2023 г. на СРС, 41 състав. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 400 лева, представляваща разноски за исковото и заповедното производства.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Г. А. П., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът погрешно възприел изложената фактическа обстановка и приетите доказателства, а изводите му били несъответни на 1 житейската и правна логика, в голямата си част основани на показанията на свидетеля на ответника, които неправилно били кредитирани. В нарушение на чл. 260 ЗЗД съдът приел, че след като ремонтът е извършен с авточасти, част от които са дадени от ищеца, последният е следвало да знае за несъответствието им, както и дали са алтернативни или оригинални.

Търговецът-доставчик на услугата бил длъжен да провери качеството на материала, с който работи, и след като установи несъответствието - да предупреди възложителя за установения проблем. Такава проверка не била извършвана от ответника, който по занятие следвало да разполага със специални знания в областта, и същият не предупредил ищеца, че даденият му материал – комплект съединител, е неподходящ за правилното изпьлнение на работата. Липсата на такова предупреждение имала за последица ангажиране отговорността на изпълнителя за причинени вреди. Необоснован бил и изводът на районния съд, че проблемът по автомобила е окончателно отстранен при повторния ремонт в „Еспас Ауто“ ООД, след като в автомобила е вложен маховикът, поставен от ответника при първия ремонт. Вложеният маховик от официалния сервиз не бил вложеният от ответника, а бил върнат отново старият маховик на автомобила. В този смисъл ответникът с нищо не бил допринесъл за отстраняване на проблема по автомобила, обратно – бил извършил ненужни дейности, без да провери кои части са годни и съответстват на конкретната сглобка. Причината, която официалният сервиз посочил като основание за дефектиране на съединител и маховик била само несъответствие на самите части за конкретния модел автомобил, като изрично посочил, че се налага смяна на всички компоненти на съединителя - комплект съединител, маховик и лагер помпа. В този смисъл било ирелевантно дали вложените частите са алтернативни или оригинални и какъв е ресурсът им на живот. Неправилен бил и изводът на съда, че след като автомобилът се е движил след първоначалния ремонт, то работата е била годно извършена.

Автомобилът бил предоставен на ответния сервиз за конкретни дейности смяна на съединител комплект, след която смяна се появили тресене и вибрации в купето, а не изобщо за привеждане на автомобила в движение.

Проблемът „тресене и вибрации в купето“ не бил отстранен, а именно за него бил сезиран още два пъти ответния сервиз, и то след конкретни препоръки на официални сервизи. Неправилен бил и изводът на съда, че ищецът е приел извършената дейност „смяна на съединител комплект и маховик“ без 2 забележки. На ищеца не бил предоставен формуляр за рекламация, а и рекламацията била извършена с фактическото предоставяне на автомобила за нов оглед и предприемане на нови дейности по отстраняване на проблема с вибрациите. Събраните по делото доказателства сочели безспорно на няколко фактически извършени рекламации, доколкото след първоначалния ремонт на автомобила били извършени още няколко поредни посещения, целящи отстраняването на един и същ проблем - тресене в купето. Ответникът не дал на възложителя възможност за писмена рекламация, поради което не можел да черпи права от противоправното си поведение. Грешен бил и изводът на първоинстанционния съд за изминатия пробег на автомобила, както и тълкуването му за качеството и употребата на алтернативни и оригинални части. Автомобили, излезли от гаранция, се ремонтирали основно с алтернативни части, което категорично не ги правело негодни или по-бързо износващи се. При разпита на вещото лице, изготвило САТЕ, също се забелязвали противоречия и неверни данни - във връзка с това откъде могат да се закупят оригинални части и изявлението му, че при „уцелване на добро качество“ на частите при ремонт автомобилът може да се движи безпроблемно и после да дефектира. От друга страна ответникът не посочил номенклатурен номер на вложения от него маховик, и съответно вещото лице не могло да даде отговор какъв маховик е монтиран от ответника, защото липсва информация в документите. Въпреки липсата на информация съдът заключил, че ищецът следва да е наясно с техническите спецификации на авточасти, които е предоставил, както и дали са оригинални или алтернативни, което не следвало да се изисква от един обикновен потребител.

При липса на подобна информация било немислимо да се даде заключение за качествено изпълнение на работата. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Претендира разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.

5 ГПК.

Въззиваемата страна „ЕМ КОМПЛЕКТ СЕРВИЗ“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за 3 прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно като краен резултат по следните съображения:

Ищецът твърди, че възложил на ответника да извърши смяна на комплект съединител и носачи на собствения му автомобил „Рено Меган“, рег. № ****, като бил посъветван от ответното дружество да се извърши и смяна на диск маховик (демпферен маховик), за което била направена сервизна поръчка от 11.05.2021 г. На 13.05.2021 г. работата била извършена, като при получаване на автомобила ищецът заплатил сума в размер на 1 033 лева с ДДС. Ремонтът включвал подмяна на диск маховик, смяна на комплект съединител, смяна на предни носачи и реглаж на преден мост. След извършване на ремонтните дейности при управление на автомобила се усещали неуточнени вибрации и тресене по цялото купе, с оглед на което в периода от 13.05.2021 г. до 20.08.2021 г. ищецът неколкократно посещавал сервиза на ответника, но проблем така и не бил установен.

На 19.10.2021 г. ищецът отново се обърнал към ответника за установяване причината за вибрациите, бил извършен повторен оглед, при който била предложена смяна на тампоните на двигателя и на скоростната кутия, тъй като според служители на ответника проблемът не можело да е причинен вследствие новомонтираните авточасти. Ищецът се съгласил, като на 20.10.2021 г. приел автомобила си след ремонт, за който заплатил на ответника сума в размер на 407 лева с ДДС. Проблемът с вибрациите обаче продължавал 4 да е налице и след този ремонт, поради което бил извършен последващ преглед на автомобила от сервиз на „Еспас Ауто“ ООД, където била дадена препоръка да се извърши проверка на подменения от ответното дружество маховик.

На 08.11.2021 г. ищецът отново се обърнал към ответника за установяване на проблема с вибрациите и тресенето на автомобила, като запознал служителите с препоръките на „Еспас Ауто“ ООД. На същата дата, след поредно разглобяване на автомобила и повторна констатация, че причина за вибрациите и тресенето не са извършените до момента от ответника дейности, към ищеца било отправено предложение за смяна на семеринг на скоростната кутия. На 09.11.2021 г. ищецът отново приел автомобила си след ремонт, за който заплатил сума в размер на 207.60 лева. Въпреки извършването и на този ремонт, проблемът освен че не бил отстранен, се задълбочил, като в периода 09.11.2021 г. – 19.04.2022 г. тресенето по цялото купе (отвън и отвътре) се увеличило многократно и започнало да се наблюдава влошаване на работата на съединителя, като в посочения период ищецът редовно посещавал сервиза с цел установяване на проблема с тресенето и вибрациите, но служителите не се ангажирали със становище.

На 19.04.2022 г. ищецът поискал извършване на диагностика от сервиз „Еспас Ауто“ ООД, като след демонтиране на скоростната кутия било установено, че е налице голям луфт в съединителя и маховика на колата.

Необходима била поредна подмяна на комплект съединител, маховик и лагерпомпа, като служителите на „Еспас Ауто“ ООД били категорични, че причината се състояла в некачествен ремонт, извършен от ответника, което обстоятелство било отразено в свидетелство за преглед от 19.04.2022 г. След извършения в сервиз на „Еспас Ауто“ ООД ремонт проблемът с вибрациите и тракането бил отстранен. Стойността на този ремонт - за смяна на комплект съединител и лагер помпа, както и за поставяне на оригиналния маховик на автомобила, ведно с всички съпътстващи дейности, възлязъл на 1 123.39 лева с ДДС.

Правната квалификация на иска се дава от съда с оглед фактическите твърдения с исковата молба. В случая, макар ищецът да се е позовавал от правна страна и на разпоредбата на чл. 260 ЗЗД, с оглед фактическите твърдения в исковата молба – извършен от ответника некачествен ремонт по 5 договор за изработка от 11.05.2021 г., в резултат на което ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатения от него последващ ремонт от 19.04.2022 г. в размер на 1 123.39 лв., съдът е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с установителен иск с правно основание чл. 265, ал.

1, пр. 2 ЗЗД.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил иска. Не оспорва, че ищецът е възложил на ответника извършването на ремонтни дейности по сервизни поръчки от 11.05.2021 г., 19.10.2021 г. и 08.11.2021 г., но твърди, че дейностите били извършени точно, качествено и в срок, в съответствие с възложеното от ищеца, който приел работата без забележки. Спорът между страните възникнал, когато ответното дружество установило липса на плащания за извършените дейности, а ищецът отказал да плати същите, както следва: по сервизна поръчка от 11.05.2021 г. – 1 033 лева; по сервизна поръчка от 19.10.2021 г. – 407 лева, и по сервизна поръчка от 08.11.2021 г. – 207.60 лева. Оспорил е ищецът да е ползвал услуги на друг сервиз, както и да е плащал за извършването на такива. Искал е от съда да отхвърли иска, а в условията на евентуалност е релевирал възражение за прихващане с вземанията за възнаграждения за извършените ремонтни дейности в общ размер 1 647.60 лв.