Решение № 5239 от 19.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11055/2023
- Вид
- Решение № 5239
- Подписан
- 19.09.2024
- В сила
- 19.09.2024
- Състав
- Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Виктория Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 5239 гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Ваня Н. Иванова
Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511055 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20092319 от 30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 45311/2020 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Щ. Щ. искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземания на „Топлофикация София” ЕАД за сумата 2735,52 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. „*******, ап. 8, аб. № ******* ИД номер 154302, ведно със законната лихва от 11.03.2020 г. до изплащане на сумата; сумата 377,06 лв., представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 21.12.2020 г.; сумата 37,18 лв., представляваща стойност на дялово разпределение за периода от м. 02.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 7,16 лв., представляваща лихва за забава върху сумата за дялово разпределение от 03.03.2017 г. до 21.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13348/2020 г. на Софийски районен съд.
С решението „Топлофикация София” ЕАД е осъдено да заплати на адв. С. К. К. от САК сумата 600 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна 1 помощ на М. Щ. Щ. общо в заповедното и в исковото производство.
Решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София” ЕАД като необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излага оплакване срещу решаващия мотив на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете, а именно недоказване наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника по доставка на топлинна енергия в процесния имот за исковия период. Жалбоподателят поддържа, че по делото се представени безспорни доказателства, че ответникът М. Щ., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, е „клиент на топлинна енергия” съгласно разпоредбите на ЗЕ. От представения нотариален акт и удостоверение за наследници се установявало, че имотът е собственост на ответника. От значение било и обстоятелството, че ответникът е взел участие в проведеното на 20.06.2002 г. общо събрание на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение, в което той се легитимирал като собственик на имота. Тези доказателства според въззивника установявали наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове.
Въззиваемият М. Щ. Щ. оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу М. Щ. Щ. искове за признаване за установено, че М. Щ. Щ. му дължи сумата 2735,52 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г., доставена в имот с адрес: гр. София, ул. „******* № *******, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.03.2020 г. до изплащането й; сумата 377,06 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. 21.11.2020 г.; сумата 37,18 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от м.02.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.03.2020 г. до изплащането й; и сумата 7,16 лв., представляваща лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 21.02.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******* № *******, бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че ответникът използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г., но не заплатил стойността на доставената топлинна енергия и дължимата цена за услугата дялово разпределение, извършвана от лице по чл. 139а от ЗЕ.
С подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът 2 оспорва исковете. Излага възражение, че не е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот и не е в облигационни отношения с ищеца по доставката на топлинна енергия в този имот за исковия период.
С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Т.С.” ЕООД, което изразява становище за основателност на предявените искове.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Така предявените установителни искове са допустими с оглед предходно развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за исковите суми, срещу която заповед е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а ищецът е предявил исковете за установяване съществуването на вземанията в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби. Ответникът изрично е оспорил с отговора на исковата молба наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца по доставка на топлинна енергия в процесния имот за претендирания период. При това възражение на ответника в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка между страните в процесния период по продажба на топлинна енергия, доказателствената тежест за което му е разпределена от първоинстанционния съд с доклада по делото.
Облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия възниква между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Съгласно ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов 3 клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, като такова доказателство може да бъде откриването на индивидуална партида при топлопреносното дружество по искане на това лице.
В случая от ангажираните от ищеца доказателства не може да се направи несъмнен извод, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия за процесния имот в исковия период. Видно от представения с исковата молба нотариален акт от 15.02.1940 г. купувачи на описания в него имот /идентичен с описания в исковата молба имот/ са П.Н. и Н. П.Н.а, а от представеното удостоверение за наследници се установява, че ответникът М. Щ. е наследник на Л.П.Н.. Не са налице по делото доказателства за наследствено правоприемство между купувачите по посочения нотариален акт /П. и Н.
Н./ и наследодателката на ответника Л.П.Н.. Няма и данни Л.П.Н. да е придобила имота на друго основание. Представеният с исковата молба списък на етажните собственици, в който е вписано името на М. Щ. Щ., сам по себе си не съставлява доказателство, че това лице е собственик или вещен ползвател на имота. Този документ не може да се приеме и като доказателство, че ответникът е клиент на топлинна енергия в качеството му трето лице по силата на сключен с топлопреносното предприятие договор. Не са налице доказателства за ползване от ответника на топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползване върху имота и сключване на договор за доставка на топлинна енергия с топлопреносното предприятие. Не се твърди по делото и не се установява ответникът М. Щ. да е подал молба до ищцовото дружество за откриване на индивидуална партида на негово име за процесния имот. Данни за наличието на искане от ответника за откриване на партида на негово име за процесния имот не се съдържат и в приетите заключения на СТЕ и ССчЕ. Други доказателства за установяване, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия за процесния имот, не са ангажирани от ищеца.
Поради недоказването по делото на качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за процесния имот в исковия период, предявените искове за установяване съществуването на вземания на ищеца за стойността на доставена топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, респ. и за акцесорните вземания, са неоснователни. С оглед на това обжалваното решение, с което са отхвърлени изцяло предявените искове, следва да бъде потвърдено.
За въззивното производство на пълномощника на въззиваемия адв. С. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, размерът на което съдът определя на 300 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото и 4 извършените от пълномощника процесуални действия във въззивното производство.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20092319 от 30.05.2023 г., постановено по гр.д. № 45311/2020 г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, да заплати на адвокат С.
К. К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата 300 лева - възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. Щ. Щ. във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лицепомагач на „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5