Решение № 2486 от 09.09.2025, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2486

Русе, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VI състав, в съдебно заседание на втори септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА административно дело № 381 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на В. Е. Т. от гр. Русе против решение № 2153-17-198/10.08.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред и е потвърдено разпореждане № РНП-1-4-17-01153335 от 24.06.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе за събиране на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 249.58 лв., от които главница за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2020 г. в размер на 203.65 лв. и законна лихва в размер на 45.93 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 24.06.2022 г. Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно и противоречащо на закона, постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че цитираните в решението разпореждане № 4N01018/14.01.2022 г. и разпореждане №2139-17-4/16.02.2022 г. не са получени лично от него и не е упълномощавал М. Т. да ги получава. Оспорва, че са влезли в сила. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Русе, след като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представените и приети с административната преписка документи се установява, че със заявление вх. №2122-17-302/07.01.2019 г. лицето В. Е. Т., [ЕГН] е поискало на основание чл. 102, ал. 1 от КСО, да му бъде зачетен допълнително придобит след пенсионирането осигурителен стаж за периода от 20.12.2017 г. до 31.12.2018 г. (л.8 от преписката). Към заявлението е приложил опис на осигурителен стаж, в който под № 3. РОЛ е посочен като осигурител „Евротрейд Булкомерс“, ЕИК ********* за периода от 21.12.2017 г. – 31.01.2019 г.

С разпореждане №14/08.05.2019 г. личната пенсия на лицето е преизчислена, като е зачетен стаж за периода 21.12.2017 - 31.01.2019 г. от „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД - гр. София.

С разпореждане №5 от 14.01.2021 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Е. Т., [ЕГН] е преизчислена от 01.04.2020 съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМДВИП. Зачетен е допълнителен стаж за периодите от 01.02.2019 до 24.02.2019 г. от „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД - гр. София.

След извършена от органите по осигуряването проверка, в ТП на НОИ - Русе на 13.05.2021 г., били получени Ревизионен акт за начет №РА-5- **********/18.11.2020 г., Анализ към ревизионен акт №РА-5-**********/18.11.2020 г. и задължителни предписания №ЗД-1-21-00842916/18.11.2020 г. за „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД - гр. София. Съгласно Анализ към ревизионен акт №РА-5-**********/18.11.2020 г., дружеството е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 на физическите лица с висок размер на осигурителния доход без да се внасят дължимите осигурителни вноски с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО. Посочено е, че на основание чл. 9 от КСО на лицето не следва да бъде признато времето след 11.04.2017 г. за осигурителен стаж, както и произтичащите от това права. На „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД - гр. София са били дадени задължителни предписания да се заличат данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето В. Е. Т., [ЕГН] за периода 20.12.2017 - 25.02.2019 г.

Съгласно констативен протокол №КВ-5-21-00959411/08.07.2021 г. се установява, че дружеството „Веминг“ ЕООД гр. София не е извършвало търговска/стопанска дейност, не е установено реално извършвана трудова дейност от лицата по трудови правоотношения. Направен е извод, че „Веминг“ ЕООД, гр. София е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 на физическите лица с висок размер на осигурителния доход без да се внасят дължимите осигурителни вноски с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО. Посочено е, че на основание чл. 9 от КСО на лицето не следва да бъде признато времето след 02.2019 г. за осигурителен стаж, както и произтичащите от това права. На „Веминг“ ЕООД, гр. София са били дадени задължителни предписания №ЗД-1-21-00959416/08.07.2021 г. да се заличат данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето В. Е. Т., [ЕГН] за периода 01.01.2020 - 16.08.2020 г.

Съгласно констативен протокол №КВ-5-17-01049214/15.12.2021 г. не е зачетен стаж за периода 01.02.2019 - 30.09.2020 г. от „ТИМ – ЕР“ ООД, поради невнесени осигурителни вноски и неподадени коректни данни в Регистъра на осигурените лица на НАП като самоосигуряващо се лице.

Въз основа на посочените факти от ръководителя на пенсионно осигуряване е издадено разпореждане №4/N01018 от 14.01.2022 г., с което е променен размерът на получаваната от В. Е. Т., [ЕГН] пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.02.2019 г.

Разпореждането е допълнено с разпореждане №2139-17-4 от 16.02.2022 г., с което са отменени предходните разпореждания №14 от 08.05.2019 г., №5 от 14.01.2021 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "а" и се отказва преизчисляване с допълнителен стаж след пенсиониране. Същото е във връзка с извършени проверки от контролните органи на НОИ на осигурителите подали данни в РОЛ за осигурителен стаж и доход за г-н Т. и издадени предписания за заличаването им.

Разпореждане №4/N01018 от 14.01.2022 г. и разпореждане №2139-17-4 от 16.02.2022 г. са получени от М. Т. на 20.05.2022 г., видно от известие за доставяне на л.61 от преписката, не са обжалвани, влезли са в сила и са придобили стабилитет.

На основание чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО и във връзка с разпореждане №4/N01018 от 14.01.2022 г. и разпореждане №2139-17-4 от 16.02.2022 г., е издадено разпореждане № РНП-1-4-17-01153335/24.06.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе за събиране на недобросъвестно получена от В. Е. Т. сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.02.2019 г. до 31.12.2020 г. в размер 249.58 лв., от които главница 203,65 лв. и законна лихва 45,93 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 24.06.2022 г. От органа по приходите е прието, че изплатената пенсия е получена неправилно от г-н Т., послужил си с незаконосъобразно подадените данни, след изрично искане от негова страна за преизчисляване на пенсията с тях. Така издаденото разпореждане е оспорено от Т. с жалба по реда на чл. 117 от КСО, като с решение № 2153-17-198 от 10.08.2022 г., директорът на ТП на НОИ - Русе, приел за неоснователни направените с жалба вх. № 1012-17-258/15.07.2022 г. възражения срещу разпореждане № РНП-1-4-17-01153335/24.06.2022 г. и същото е потвърдено.

С оглед представените по делото доказателства, че по искова молба на В. Е. Т. с иск за установяване на трудов стаж по реда на ЗУТОССР е образувано гр. дело № 3665/2023 г. по описа на РС – Русе, производството по настоящето дело бе спряно с определение от 05.10.2022 г. поради наличие на преюдициалност на спора по образувано гр.дело до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.

По посоченото дело е постановено решение № 1317 от 11.10.2024 г. на РС – Русе, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от В. Т. иск да се признае за установено по отношение на ТП на НОИ-Русе, че за периода 21.12.2017 г. до 25.02.2019 г. е работил в „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД, ЕИК *********, на длъжност „консултант управление“ при 8-часов работен ден и има прослужено време от 1 година, 1 месец и 27 дни и това време представлява трудов/ осигурителен стаж ( л.85-л.89 от делото).

Решение № 1317 от 11.10.2024 г. е обжалвано пред ОС - Русе, като с решение № 23/14.01.2025 г. по гр. дело № 955/2024 г. на ОС - Русе, същото е потвърдено. Решението е влязло в сила на 14.01.2025 г. (л.89, гръб от делото).

Впоследствие поради подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение производството отново бе спряно.

С решение № 277/23.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1063/2025 г. по описа на ВКС е оставено без уважение молба за отмяна от В. Е. Т. на решение № 23/14.01.2025 г. на ОС - Русе и потвърденото с него решение № 1317/11.10.2024 г. по гр.д. № 3665/2023 г. на РС – Русе (л.92-л.94 от делото).

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е депозирана от процесуално легитимирана страна - адресат на издаденото решение и потвърденото с него разпореждане, чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е направено в законоустановения срок – решение № 2153-17-198/10.08.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, е връчено лично на жалбоподателя на 17.08.2022 г., видно от ръкописно изписания текст на л. 3 от преписката, а жалбата до съда е депозирана чрез административния орган вх. № 2153-17-198#2 от 29.08.2022 г., т.е. в 14-дневния преклузивен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство, съгласно чл. 118, ал. 1 КСО, е решение № 2153-17-198/10.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе. Оспореният административен акт е издаден в рамките на установената от закона материална, степенна и териториална компетентност, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила.

С процесното решение № 2153-17-198/10.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, е потвърдено разпореждане № РНП-1-4-17-01153335 от 24.06.2022 г. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 2 от КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

Преюдициално досежно процесното разпореждане се явява това, с което е постановено, че жалбоподателят е получавал пенсия в неследващ му се размер. Т. е разпореждане №4/N01018 от 14.01.2022 г. на длъжностно лице по ПО, с което е променен размерът на получаваната от В. Е. Т., [ЕГН] пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.02.2019 г., допълнено с разпореждане №2139-17-4 от 16.02.2022 г., с което се отменят предходните разпореждания №14 от 08.05.2019 г., №5 от 14.01.2021 г. и се отказва преизчисляване с допълнителен стаж след пенсиониране. Посочените разпореждания са получени от М. Т. /съпруга/ на 20.05.2022 г., съгласно известие за доставяне на л.61 от преписката, не са били обжалвани, влезли са в сила и са придобили стабилитет. Именно въз основа на влязлото в сила разпореждане, с което е установено по основание задължението на жалбоподателя, за пенсионния орган е било налице правно основание да постанови разпореждане за събиране на дълга. Ето защо, е постановено разпореждане № РНП-1-4-17-01153335/24.06.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което се определя размера и периода, за който е дължимо, като недобросъвестно получено.

Спорният по делото въпрос се свежда до приложението на материалния закон – чл. 114, ал. 1 от КСО. Като правно основание на процесното разпореждане са посочени разпоредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че нормата на чл. 98, ал. 2 КСО, дава възможност на длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 КСО да издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии, а тази на чл. 114, ал. 1 КСО гласи, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Правилото на чл. 114, ал. 1 КСО е общо такова за Кодекса, приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания. Недобросъвестността е понятие, свързано със субективната страна на проявеното поведение, изразено с действие или бездействие, както и с наличието на връзка между поведението и целеният резултат. Действително, липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в практиката е установено тълкуването на това понятие, а именно: получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. А невярно деклариране е и непредставянето на релевантна информация на административния орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.