Решение № 478 от 10.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Русе, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520104626 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 439 от ГПК от Г.

Д. Г. против БАНКА ДСК АД.

Ищецът твърди, че по ч.гр.д. № 5435/2013 год. по описа на РС- Русе бил издаден изпълнителен лист на 02.09.2013 год. в полза на СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД- Варна за следните суми: 19 583.36 лева- главница по договор за кредит от 12.05.2008 г., 2035.45 лева- възнаградителна договорна лихва за периода от 12.09.2011 г. до 16.09.2009 г., 11 605.72 лева наказателна договорна лихва за периода от 19.09.2009 г. до 15.07.2013 г., 116.41 лева- такси и застраховка, обезщетение за забавено плащане в размер на 15,25 % пункта годишно върху неплатената главница, считано от 16.07.2013 г. - постъпване на заявлението до окончателното погасяване, както и 666.82 лева- разноски по делото за държавна такса.

Ищецът заявява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20148320400223 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие ОС Русе. По изпълнителното дело няма извършвани изпълнителни действия повече от 5 години. Към настоящия момент взискател е Банка ДСК АД като правоприемник на Сосиете Женерал Експресбанк АД - Варна, ЕИК 813071350.

Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на всички суми по изпълнителния лист и предявява настоящия иск, като моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не му ги дължи. Претендира разноски.

В законовоопределения срок ответникът е подал писмен отговор. Излага 1 становище по допустимостта и основателността на претенцията. Счита иска недопустим.

Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност по отношение на посочените в молбата задължения на ищеца. Възразява, че задължението продължава да съществува и може да бъде изпълнено доброволно. Счита, че ищецът би могъл да се защити в случай, че носителят на субективното право (ответникът) предяви претенцията си, като се позове на изтекла давност и откаже да изпълни задължението си.

Намира, че изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността то да бъде принудително изпълнено.

Ответникът заявява, че погасителната давност в изпълнителното производство е била многократно прекъсвана и спирана с извършваните принудителни действия по изпълнението от страна на взискателя

Ответникът счита, че с действията си не е станал причина за завеждане на делото, поради което не дължи разноски на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното изп.д. № 20148320400223 год. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие ОС- Русе, по ч.гр.д. № 5435/2013 год. по описа на РСРусе е издадена Заповед № 3212/02.09.2013 год. за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД за сумите: 19583.36 лева- главница по договор за кредит от 12.05.2008 год., 11605.72 леванаказателна договорна лихва за периода от 19.09.2009 год. до 15.07.2013 год., 116.41 леватакси и застраховка, обезщетение за забавено плащане в размер на 15.25 % пункта годишно върху неплатената главница, считано от 16.07.2013 год.- постъпване на заявлението до окончателното погасяване на задължението, както и 666.82 лева- разноски за държавна такса.

Не е спорно, че към настоящия момент взискател е БАНКА ДСК АД като правоприемник на СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД.

По изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия:

-На 26.03.2014 год. е връчено запорно съобщение на работодателя на длъжника ДЗЗД д***- ИВ.

-На 21.03.2014 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.

-На 13.05.2016 год. е изпратено запорно съобщение до БАНКА ДСК ЕАД.

-На 13.03.2018 год. е изпратено запорно съобщение до ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.

-На 31.05.2018 год. е получено писмо от ОББ АД във връзка с изплатеното от ЧСИ запорно съобщение.

2

-На 10.09.2018 год. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.

-На 17.08.2018 год. е постъпило частично плащане по изпълнителното дело.

-На 17.09.2018 год. е постъпилата сума е преведена на взискателя. частично плащане по изпълнителното дело.

С Постановление на ЧСИ от 09.11.2023 год. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е прекратено, въпреки, че законоустановените предпоставки са настъпили на 18.08.2020 год.

Новата погасителна давност при прекратяване на изпълнението по право, според т. 10 на ТР № 2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. При това положение, считано от 18.08.2020 год. започва да тече нова погасителна давност.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК когато съдебното решение влезе в сила, почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

3

Съгласно ТР № 3/2020 год. от 28.03.2023 год. по тълк.д. № 3/2020 год. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

В конкретния случай ответникът е ангажирал доказателства, че при образуване на изпълнителното дело до прекратяването му е извършвал изпълнителни действия, които водят до прекъсване на давността. Към датата на приключване на устните състезания вземането на ответника в настоящото производство не е погасено по давност.

Изложените съображения налагат извод за неоснователност на предявения иск, поради което в тежест на ищеца са направените от ответника разноски. В случая се дължи единствено юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл.

25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя на 360.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. х.а.

№ 31, ет. 3, пълномощник: адвокат К. Д. против БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. Московска № 19, представлявана от юрисконсулт А. М. иск да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника по Заповед № 3212/02.09.2013 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени в полза на СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД, чийто правоприемник е БАНКА ДСК АД, за сумите:

19583.36 лева- главница по договор за кредит от 12.05.2008 год., 11605.72 лева- наказателна договорна лихва за периода от 19.09.2009 год. до 15.07.2013 год., 116.41 лева- такси и застраховка, обезщетение за забавено плащане в размер на 15.25 % пункта годишно върху неплатената главница, считано от 16.07.2013 год.- постъпване на заявлението до окончателното погасяване на задължението, както и 666.82 лева- разноски за държавна такса, като погасени по давност.

ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на БАНКА ДСК АД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. Московска № 19 сумата 360.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4