Решение № 671 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Д.

Борислава М. Борисова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Кирил Г. Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604264 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 32 от 31.01.2024 г., постановена по НОХД № 9376/2022 год. по описа на СРС, НО, 13-т и състав, подсъдимата В. В. П. е призната за виновна в това, че на 19.06.2017 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, използвала неопитността на Р. М. П., страдаща от умерен дементен синдром, което я прави наивно безкритична, доверчива, лековерна, с трайни нарушения на паметта, внимание, мислене и интелект, е извършила разпоредителна сделка, като е използвала нотариално заверено пълномощно от 31.05.2017 г. с упълномощител Р. М. П., с което да може да се разпорежда както намери за добре с недвижим имот - апартамент № 62, находящ се в гр.

София, ж.к. **** /с предишен административен адрес: жк. Младост, блок със строителен номер 215б, вх. Г/, собственост на Р. М. П., без последната да желае да се разпореди с недвижимия си имот и без да съзнава правните последици на упълномощителната сделка, като на 19.06.2017 г. В. В. П. се разпоредила с недвижимия имот - апартамент № 62, находящ се в гр. София, 1 ж.к. ****, като го продала от името и за сметка на Р. М. П. за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, значително по-ниска от пазарната стойност на недвижимия имот, която към 19.06.2017 г. била в размер на 147 173 /сто четиридесет и седем хиляди сто седемдесет и три/ лева на дъщеря си Д. В. П., без да предаде на Р. М. П. цената по договора и с това причинила на Р. М. П. имотна вреда в особено големи размери – 147 173 /сто четиридесет и седем хиляди сто седемдесет и три/ лева, представляваща особено тежък случай - с оглед настъпилите вредни последици, използвайки заболяването на Р. М. П., като Д.ието се отличава с изключително висока степен на обществена опасност - престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

Със същата присъда подс. П. е осъдена и за това, че на 13.05.2018 г. в гр.

София, съставила неистински официален документ - „Оведомително писмо” по кв. №164/13.05.2018 г. за задължение към „данъчните служби” в общ размер на 18500 (осемнадесет хиляди и петстотин) лева, а именно - 10 000 (десет хиляди) лева плюс 6 000 (шест хиляди) лева лихва за просрочено време, плюс 1800 (хиляда и осемстотин) лева лихви и плюс 700 (седемстотин) лева такси, натрупани от Р. М. П. чрез недекларирани получени суми от наеми на жилище находящо се в гр. София, жк ****, на който е придаден вид, че произхожда от началник служба „Данъчни вземания” Л.Н., с цел да бъде използван пред Р. М. П. - престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54, ал. 1 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален общ режим на изтърпяване.

С присъдата подс. П. е осъдена и за това, че на неустановена дата за времето от 14.05.2018 г. до 25.06.2018 г. в гр. София, ул. „****, в сградата на „Дом за стари хора“, чрез използването на преправен документ - договор за правна защита и съдействие с бланков № 0541946 и с № 346/16.05.2018 г., на който е придаден вид, че произхожда от адвокат В.В. с договорно възнаграждение 600 /шестстотин/ лева и платена сума от 400 /четиристотин/ лева, направила опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, с намерението да я присвои, като Д.ието е останало недовършено поради независещи от дееца 2 причини - С.Л. И.а се усъмнила в истинността на документите и придружила Р. М. П. до 07 РУ-СДВР, където сигнализирали за случая - престъпление по чл.

212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54, ал. 1 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален общ режим на изтърпяване.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. П. е определено едно общо найтежко наказание измежду наложените й с присъдата такива, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 години и 6 месеца, което на основание чл.

57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. От същото, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, е приспаднато времето, през което подсъдимата е била задържана по настоящото производство и по реда на ЗМВР.

С присъдата на основание чл. 45 от ЗЗД подс. П. е осъдена да заплати на Р.

М. П. сумата от 147 143 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д.ието по чл. 211 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на Д.ието - 19.06.2017 г., до окончателно изплащане на сумата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата е осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 2033.15 лева, представляваща разноски, направени в хода на досъдебното производство по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. В. В. – защитник на подсъдимата, ведно с допълнение към нея, с която се иска нейната отмяна поради незаконосъобразността й. Твърди се, че от показанията на свидетелите М.С. и Н.Г. не се установява да са констатирани ментални проблеми при Р. П., нито последната да е била поставена под запрещение. Като аргумент в тази насока се посочва, че никой не е констатирал такива проблеми и в Дом за възрастни хора „Дълголетие“, като пострадалата е посещавала многократно нотариус във връзка с изготвяне на пълномощни. Изложено е, че първоинстанционният съд незаконосъобразно, без да назначи КСППЕ на св. С. И.а, е приел, че същата не може да се яви по делото, като е отнета възможността на подсъдимата и защитника й да участват в непосредствен разпит на свидетелката. Посочено е, че подс. П. не е знаела за наличието на умерен дементен синдром при св. Р. П., поради което и не е осъществила от субективна страна състава на вмененото й престъпление по 3 чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Оспорва се и обстоятелството, че умереният дементен синдром се приравнява на „неопитност“ по смисъла на чл. 209, ал. 2 НК. Твърди се, че нотариалната сделка по покупко-продажба е унищожаема по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, а не нищожна. По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1 НК е посочено, че по отношение на същото са налице предпоставките на чл. 78а НК. Изложено е, че при описание на престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК в обвинителния акт не е посочено от кого подсъдимата е направила опит да получи чуждото движимо имущество, като се предполага времето на извършване на престъплението в един продължителен период от време от 14.05.2018 г. до 25.06.2018 г. В този смисъл е посочено, че от изготвената експертиза се установява, че договорът за правна защита и съдействие е попълнен от подс. П., но не е подписан от нея, поради което не е безспорно доказано, че последната е извършила преправката в него. Твърди се, че изготвените от вещото лице А. две експертизи са непълни и съдържат предположения. Релевирани са доводи, че ако съдът приеме за доказано извършването на посоченото престъпление, следва да го преквалифицира като маловажен случай, доколкото се касае за опит за получаване на сума от 400 лева. По отношение на гражданския иск е изложено, че още в съдебното заседание по неговото приемане защитникът е релевирал възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност, което обаче изобщо не е било обсъдено от първоинстанционния съд. С допълнението към въззивната жалба са релевирани и множество доказателствени искания. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени изцяло обжалваната присъда, като оправдае подсъдимата по всяко едно от повдигнатите й обвинения и отхвърли изцяло приетия за съвместно разглеждане граждански иск. В условията на евентуалност, ако съдът приеме за доказано, че подсъдимата е извършила вменените й престъпления, се иска намаляване на наложените й наказания предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и прекомерната продължителност на процеса, като се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК.

С определение в разпоредително заседание от 16.07.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, както и изслушването на експертизи пред въззивната инстанция, като са оставени без уважения 4 всички релевирани с въззивната жалба доказателствени искания, доколкото е прието, че същите не биха допринесли за правилното решаване на делото от въззивния съд.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимата поддържа подадената въззивна жалба по изложените в същата съображения, като в допълнение е посочил, че районният съд не е съобразил Тълкувателно решение № 5/2020 г. ор 30.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което договорът, сключен от дееспособно лице, което е било в състояние на трайна неспособност да разбира и да ръководи постъпките си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е изложено, че контролираната инстанция в противоречие със задължителната практика на ВКС е приела, че договорът е нищожен, поради което не се прилага 5-годишният давностен срок. По отношение на престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК е посочено, че управителят на дома за стари хора е бездействал относно състоянитето на Р.

П., като оставало неясно защо не е сигнализирал съответните институции за предприемане на необходимите действия, касаещи защита правата и интересите на пострадалата. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени изцяло обжалваната присъда, като оправдае подс. П. по всички обвинения и отхвърли изцяло предявения граждански иск. В случай на признаване вината на подсъдимата в извършване на вменените й престъпления, от въззивния съд се иска да намали наложените й наказания предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата и прекомерната продължителност на наказателното производство не по вина на последната, като се приложи и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК.

Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за потвърждаване в цялост на първоинстанционната присъда, доколкото същата е законосъобразна.

Особеният представител на частния обвинител и граждански ищец намира атакуваната присъда за законосъобразна, обоснована и справедлива както в наказателната, така и в гражданската й част. Изложено е, че първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства, като е отговорил на всички възражения на подсъдимата и защитника й, вкл. и релевираните в хода на въззивното производство такива.

5

По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск е посочено, че доколкото упълномощителят е недееспособно лице, то и в случая е налице нищожна сделка, за която давност не тече. Поради изложеното, от въззивния съд се иска да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимата поддържа заявеното от защитника й, като иска да бъде оправдана.

В предоставеното й право на последна сума, подс. П. моли да бъде оправдана.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.

314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за отмяната й и връщането на делото на първоинстанционния съд поради необходимостта от отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза пред първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата.