Решение № 123 от 11.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Враца, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20261400500242 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от М. В. М., с ЕГН **********, с адрес *** против решение № 99 / 26.03.2026 г. по гр. д. № 1262/2025 г. на Районен съд – Козлодуй, с което са отхвърлени предявените исковете от М. В. М. против „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с ЕИК 106513772, със седалище гр. Козлодуй, представлявано от И.А. - Изпълнителен директор по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението му за незаконно и отмяна на Заповед № НК-19/08.08.2025 г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовият му договор е прекратен; по чл.

344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност Старши оператор „***“ (СОТО), П-ЕП2-Е-ОЕД-ЕТО-ТОК в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и по чл. 344, ал.

1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за шест месеца, считано от 15.08.2025 г. до 15.02.2026 г., в размер на общо 36 000,00 лева, 18 406,51 евро, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани. С решението е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. В. М. да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, разноски по делото в размер на 200,00 евро.

Жалбоподателя твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необосновано и незаконосъобразно, поради 1 което иска постановяване на ново решение по същество на спора, с което бъдат уважени предявените от него искове. При постановяването на съдебния акт съда правилно приел наличие на нарушение на императивна норма на чл. 193 КТ, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушава чл. 195, ал. 1 КТ, като неясна, а с това и немотивирана. Това разбиране на съда било отнесено за първото нарушение на ищеца за даване на две разпореждания за захранване. Изложеното сочело формирането у съда на разбиране за различни нарушения/деяния, и носене на отделна и самостоятелна отговорност за всяко едно от тях, въпреки че работодателя наложил едно общо наказание, съобразно общата им тежест, поради предоставената му от закона оперативна самостоятелност, която обаче подлежала само на проверка от съда, а не на изземване й, чрез премодулиране и налагане на самостоятелни наказания. Нямало изложени разбирания в съдебния акт, за това кое от основанията, хипотезите по чл. 190 от КТ, се приема че е осъществено от М.. Такова основание нямало посочено и в заповедта за дисциплинарно уволнение, за да му се наложи наказанието „Уволнение" по чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 3, доколкото не всяко нарушение на трудовата дисциплина водело до дисциплинарно уволнение по чл. 190 КТ. Изложеното разбиране от съда, че за „второто/бездействие" нарушение е спазена процедурата по чл. 193 КТ, тъй като му е зададен въпрос - „Кого, кога и как уведомихте в съответствие с действащите правила за заливане на аванкамерата на 6VC11N01 на 29.07.2025г. ?", се отклонявало от стандарта спазван от същия съд, по същото дело, досежно прилагане на чл.

193 КТ по отношение на „първото/две действия/" нарушение. При сравнителен анализ на двете тези на съда, било видно, че прецизността по прилагане на нормата на чл. 193 и чл.

195 КТ, била изоставена при обсъждането на „второто" нарушение по заповедта за дисциплинарно наказание. Нямало поставен въпрос кого поименно/длъжност е следвало да се уведоми, кои са тези действащи правила, кое е своевременното уведомяване по тези действащи правила /секунди, минути, часове, от кой момент-осъществяване събитие, узнаване, отстраняване му. От мотивите на съдебния акт прозирал стремеж към добавяне вина на работника, дори и извън предмета на деянието, за което бил наказан със заповедта за дисциплинарно наказание - „Според съда СОТО М. извършил друго нарушение на трудовите си задължения по длъжностна характеристика, като знаел и следвало да знае. Тъй като не бил наказан за това нарушение и съдът бил обвързан от фактическите констатации на работодателя, го обсъжда само за пълнота на анализа, което било в разрез с функцията на съда по ръководство и решаване, но не и по формиране на субективна страна за субекта.

Изоставянето от съда на прецизността при точното прилагане на нормите на чл.193 и чл.195 КТ и по отношение на „второто/бездействие/" нарушение на М. логично довело и до последващото изместване на фокуса от същината на спора, и налагането на ново наказание , но вече от съда. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, сочела че същото се налага защото за произтеклото събитие не е докладвано своевременно. Според решаващите мотиви на съда обаче М. не докладвал за това на горестоящия служител на когото бил оперативно подчинен Д.. Тоест, според съда М. правилно бил наказан, но за това че не докладвал, докато по заповедта на работодателя бил наказан за това, че не докладвал своевременно, което очевидно били различни деяния, без да е налице идентичност в тях.

2

Необосноваността на съдебния акт се проявявала и в съждението, че съдът намира, че с това си бездействие ищецът е допуснал нарушение на задълженията си по длъжностна характеристика, тъй като съгласно т. 4.2.2.8, той следвало да уведоми висшестоящия оперативен персонал за открити в рамките на смяната дефекти по оборудването, за което отговаря. Подобно нарушение в проверяваната за законосъобразност от съда заповед за дисциплинарно наказание на М. нямало. Заповедта за дисциплинарно наказание, сочела че М. допуснал нарушение на т.4.2.2.20 от Длъжностната си характеристика, за което му било наложено наказание от работодателя, но не и нарушение на т. 4.2.2.8 от Длъжностна характеристика, за което бил наказан от съда. Състава на съда безкритично приел становището на работодателя, че М. не е уведомил висшестоящия си оперативен ръководител Д., който единствен вписал в дневника си осъщественото наводняване и дрениране на втора аванкамера, и то след като бил уведомен от И. Т. и намиращия се с него М.. Кой точно от тях, какво и в кой момент уведомявал, по телефон, или лично нямало безспорни доказателства, а такъв критичен анализ на гласни доказателства не бил изложен от съда, тъй като последния приел, че е налице липса на уведомяване. Стоял въпроса, без отговор, защо няма подобен запис в дневниците на всички останали оперативни длъжности, на които било съобщено по-късно., защо те не са отбелязали със звездичка, това което им станало известно. Стоял и въпроса имало ли забавено съобщаване, или изобщо липсвало съобщаване. При аргументиране законосъобразността на наказанието, съответстващо на тежестта на „второто/бездействие" на М. съдът сочел, че атомната централа е стратегически обект от значение за националната сигурност, поради което към работниците и служителите в същата следвало да има завишени изисквания при изпълнение на трудовите задължения.

Логичният въпрос бил тези изисквания само за М. ли се спазват и прилагат от съда, или би следвало да се отнасят за всички работници и служители. Тъй като от бездействието на М. било невъзможно да произтече наводняване на 6VC11D02 /помпа/, ако на самата арматура имало и допълнителната изисквана табела „Оборудване с дефект" дефект регистриран в информационната система на 26.07.25 г. под № 25.36.ДЕФ.2412, който бил констатиран от СКУ, тъй като арматурата не уплътнява, не дозатваря. Именно поради това ОСС Т.Т. погрешно осъществила превключването, което довело до наводняване на аванкамерата. Това бездействие не било възможно да доведе до наводняване на втора аванкамера, ако обратен клапан бил в изправност, което би изключило постъпването на вода във втора аванкамера, дори и при отворени задвижки 6VC11S03 и 6VC11S04. Тази неизправност на предадено за експлоатация съоръжение не била известна, а същата била непосредствена причина на настъпилия резултат - наводняване на втора аванкамера. Това бездействие не би довело до застрашаване на когото и да било, ако бил открит огневи наряд по предвиден за това ред, касаещ работа във втора аванкамера от работници на „АТОМЕНЕРГОРЕМОНТ" ЕАД гр.

Козлодуй, и за същия била поставена съответна табела. Тези факти били установени по делото, въпреки което не били обсъдени в постановеното решение. От събраните доказателства била видна липса на добра координация във взаимотношенията на отделните екипи и допуснати грешки от различни служители при изпълнение на разпореждането.

Изготвената заповедта с наказание дисциплинарно уволнение за М. била поради това, че на 3

29.07.2025 г. бил захранен 6VC11N01 (филтър), 6VC11S03 (задвижка) и 6VC11S04 (задвижка), въпреки че на 6VC11S04 (задвижка) имало табела „Не включвай. Работят хора." и без да съгласува действията си със СОУТ, 6VC11S04 (задвижка) била отворена по погрешка. Наводняване на аванкамера на втора помпа 6VCIID02 можело да доведе до застрашаване на живота и здравето на работещите в нея. За произтеклото събитие не било докладвано своевременно. В заповедта било записано, че извършеното от М. е в нарушение на изискванията на Длъжностната характеристика на Старши оператор *** по т. 4.2.2.4 „Осъществява изпълнението на операции по пускане, спиране изменение на режимите на работа на турбогенератора и спомагателното оборудване, превключването на технологичните схеми, съгласно указанията на СОУТ." - служителят не е обезпечил получаването на указания от СОУТ и по т. 4.2.2.20 „При констатиране на нарушения свързани с безопасното Изпълнение на дейностите по втори контур информира своевременно висшестоящите органи, съгласно регламентираните за „АЕЦ Козлодуй” ЕАД процедури" - след като осъзнал допуснатата грешка, служителят е предприел действия по уплътняването на арматурата, но не е уведомил непосредствен оперативен рьководител за това и в нарушение на Инструкция по качество. Оперативни взаимоотношения, peг. N ° 30.0Е.О0.ИК.11/ 0 7 по т. 3.5.1.1. „Висшестоящият персонал, като правило, трябва да издава нарежданията си към оперативния персонал чрез непосредствения му оперативен ръководител с изключение на аварийните ситуации - служителят с извършил разпореждане, без да има право на това съгласно правилата за оперативни взаимоотношения. Посочено е, че с действията си М. не е спазил задълженията си съгласно чл. 126, т. 13 от КТ, да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата, а именно: от Длъжностната му характеристика, както и на чл. 65, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД и е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени не е докладвал своевременно на прекия си ръководител за възникнал инцидент - наводняване на аванкамера на помпа. В хода на първоинстанционното производство се установило, че И., съгласно утвърдените процедури, не получава нареждания за работа си от М.. В конкретния ден извършвал работа на едно и също място с М.. Съгласно отговор на вещото лице в отговор № 4 било отбелязано, че съгласно вътрешните правила в АЕЦ за изпълнение на Разпореждане № 93/29.07.2025 след получаване на нареждане от И. Д. да включи решетка 6VA11N01, М. следва да съгласува това с И.Т.. В случая като собственик на помещението, И.Т. координарал работата както на М. М., така и на И.. В свидетелските показания на И. било записано, че той работи в различен цех, но бил в една смяна с М. и по поставената задача имали съвместни задължения, той трябвало да захрани арматури, казано му било, че на място ще бъдат уточнени арматурите, които ще се захранват. Съгласно вътрешните правила собственикът на помещението следвало да координира изпълнението на задачата. И. намерил на място И. Т. и той му дал указания да подаде напрежение на филтър 6VC1 и на задвижка S03 и S04, като два пъти му повторил задвижка S04. И. не подавал напрежение и се връщал, за да попита втори път И.Т., защото установил, че имало табела „Не включвай, 4