Решение № 1131 от 28.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. Пловдив, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330201793 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-3389000077/19.02.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, Шесто РУ Пловдив, с което на К. И. М., ЕГН **********, с адрес: *****, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл.638 ал.3 от КЗ.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба жалбоподателят М., чрез процесуалния си представител адв. П. моли съда да отмени процесното НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба-становище от Началник Шесто РУ при ОДМВР Пловдив, по изложените в която съображения се иска обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави се възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, при наличие на правени интерес, поради което се явява 1 допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 31.01.2024г. около 00:08ч. в гр. Пловдив, на бул. „Освобождение“ до № 1, с посока на движение юг-север жалбоподателят М. управлявал л. а. марка „Тойота“ модел „Ланд Круизер“ с рег. № ***, собственост на И. К. М., без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което било установено при извършена проверка от св. И. Х. Р., на длъжност *** в Шесто РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив.

За констатираното по време на проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение

/АУАН/ бл.

№

1155101/31.01.2024г. срещу К. М. за извършено от него нарушение по смисъла на чл.638 ал.3 от КЗ. Нарушителят се запознал на място със съдържанието на акта и го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в което фактическите констатации са отразени по идентичен начин, като за установеното нарушение на К. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, на основание чл.638 ал.3 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото - АУАН бл. № 1155101/31.01.2024г., Заповед № 317з7973/30.08.2021г. на ВПД Директор ОДМВР - Пловдив, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя И. Р., разпитан в качеството на свидетел, който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията на св. Р. се установява, че след извършена справка е било установено, че за управлявания от жалбоподателя М. автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на същия бил съставен АУАН. Допълва, че нарушителят разбрал, че няма сключена застраховка вследствие от проверката. Съдът кредитира показанията му като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички служещи за установяване на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по делото оправомощителна Заповед № 317з-7973-30.08.2021г. на ВПД Директор ОДМВР Пловдив и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН предвид датите на съставяне и документите, въз основа на които е било установено нарушението. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му, подписал го е и е получил препис от него. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на 2 тази, посочена в НП. В АУАН и в НП е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е дадена и правна квалификация на същото. Противно на възраженията на жалбоподателя, посочени са всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Изрично е посочено, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, както и че същият е собственост на И. К. М.. В тази връзка предвид възраженията на жалбоподателя следва изрично да се отбележи, че непосочване на обстоятелството чия собственост е процесният автомобил и до кога е била валидна застраховката „Гражданска отговорност“ не могат да бъдат разглеждани като съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице да разбере фактическите параметри на вмененото му административно нарушение в пълнота. Както в АУАН, така и в НП, ясно и недвусмислено е посочено, че се санкционира поведението на жалбоподателя, изразило се в управление на лек автомобил - чужда собственост, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверка, т.е. към 31.01.2024г., 00:08ч. Не е съставомерен признак и в този смисъл не се дължи изрично посочване на това докога е била валидна застраховката. Ето защо няма как да бъдат споделени и възраженията за несъставомерно и неясно обвинение, доколкото според жалбоподателя в случая се касаело за нарушение по чл.638 ал.1 от ЗК.

Според разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторно превозно средство, да сключи застрахователния договор“. В конкретната разпоредба, законодателят е въвел задължение, чието неизпълнение ще съставлява административно нарушение за собственика на моторното превозно средство - притежателят на превозното средство, регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение.

Задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както е видно и от цитираната разпоредба на чл.438 ал.1 т.1 от КЗ, е насочено към собственика-притежател на автомобила. Настоящият случай касае изцяло различно деяние от това, което изисква разпоредбата на чл.438 ал.1 т.1 от КЗ, доколкото се касае за управление на автомобил чужда собственост, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверката. Практиката на Административен съд - Стара Загора, цитирана от процесуалния представител на жалбоподателя касае 3 напълно различен казус, при който обжалваното НП е било отменено поради противоречие в описанието, съдържащо се в АУАН и това в НП, поради което и същата няма как да бъде съотнесена към настоящия случай.

В настоящия случай от жалбоподателя не са представени доказателства автомобилът да е имал сключена застраховка към датата и часа на извършване на нарушението. Дори напротив – от показанията на свидетеля се установява, че жалбоподателят е разбрал, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в хода на полицейската проверка. При направената служебна проверка в сайта на „Гаранционен фонд“ се установява, че процесният автомобил има застраховка „Гражданска отговорност“, сключена на 31.01.2024г. с начален момент на покритие 31.01.2024г., 14:06ч., т.е. почти четиринадесет часа след извършване на процесното деяние, което е установено в 00:08ч. на същия ден. Всичко изложено води до извод за неоснователност на релевираните в обратна насока възражения от страна на жалбопадателя.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят М. е извършил от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Не се оспорват от жалбоподателя обстоятелствата, че именно той е управлявал процесния автомобил. От показанията на актосъставителя категорично се установява авторството на деянието от страна на жалбоподателя, който именно е управлявал автомобила, когато е бил спрян за проверка от контролните органи. Същевременно при извършената полицейска проверка се установява, че собственик на това превозно средство е И. М. Следователно жалбоподателят е годен субект на административното нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ като лице, което не е собственик и управлява чуждо моторно превозно средство.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява управлението на автомобила при специфичните условия от обективна страна на липсваща сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От извършената служебна справка в „Гаранционен фонд“ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, категорично се установява, че за процесния л. а. „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № *** не е имало сключена такава към датата и часа на извършената проверка. Същото се потвърждава и от показанията на св. Р.. В момента на извършване на нарушението никой застраховател не е носил застрахователния риск от увреждане на третите лица, което би могло да доведе до препятстване на възможността за тяхното евентуално имуществено удовлетворяване. Именно в това се изразява обществената опасност на нарушението. Това нарушение е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на 4 изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя, който дори и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл като водач да знае, че за управляваното от него чуждо МПС няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Следва отново да се подчертае, че в чл.483 от КЗ е предвидено, че задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ тежи само върху собственика на автомобила.

Разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди да предприеме управление на МПС, да се убеди, че за автомобила има сключена задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако такава не е налице. В настоящия случай, като не е извършил необходимата проверка, жалбоподателят М. е осъществил състава на чл.638 ал.3 от КЗ.

Предвид изложеното съдът намира, че напълно основателно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, напротив същата е типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, отчетена от законодателя, а именно да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП. Сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ непосредствено след деянието не променя горния извод, доколкото към датата на проверката такава не е имало, като договорът е сключен в резултат на извършената проверка и съставения акт за нарушение на лицето, управляващо автомобила.