Решение № 341 от 14.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Смолян, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500412 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение №37/09.06.2025г по гр.д. №20/2025г Чепеларският районен съд е отхвърлил предявения от В. Щ. П., ЕГН**********, с адрес гр. Ч., ул. „Х. Б.“ №***, против „Е. М.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК -да бъде признато за установено по отношение на ответника „Е. М.“ ЕООД, че ищеца В. Щ. П. не му дължи сумите, предмет на събиране чрез принудително изпълнение по изпълнително дело №347/2019 год. по описа на ЧСИ Т. В. с рег.№ 918 в КЧСИ, въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.

№260/2011 год. по описа на РС – Чепеларе, които суми към момента на предявяване на иска са както следва: сумата 4 802,83 лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата, която към 20.01.2025г. е в размер на 4 729,60 лева до окончателното и изплащане и разноски по ч.гр.д. № 260/2011 г. по описа на Районен съд гр.Чепеларе в размер на 468лева, от които 107,14 лева държавна такса и 360,86 лева адвокатско възнаграждение,поради погасяването им по давност, като неоснователен.Със същото решение е осъдил В. Щ. П. да заплати на „Е. М.“ ЕООД сумата в размер на 250 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№2067//10.07.2025г от В. Щ.

1

П. ,чрез адв. Т. Л. Д. против решение № 37/09.06.2025г. по гр.д.№ 20/2025г. по описа на районен съд гр.Чепеларе като намира ,че същото е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и в нарушения на материалния закон, поради което моли въззивния съд да го отмени и вместо него постанови друго, с което уважи иска.Твърди ,че в полза на "Ю. И Е. Д. Б." АД са били издадени Изпълнители лист от 19.08.2011г. и Заповед за незабавно изпълнение № 681/19.08.2011г. по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.

№ 260/2011 г. на Районен съд гр.Чепеларе. По силата на същите е осъдена да заплати на "Ю. И Е. Д. Б." АД: 5 357.19 лв. - главница ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2011г. до окончателно изплащане на сумата.

Твърди ,че на 18.01.2016г. между "Ю. Б." АД и "Е. М." ЕООД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, които включвали процесиите вземания.

На 14.11.2019г. ответникът "Е. М." ЕООД е подал молба за образуване на изп.д.№ 347/2019г. до ЧСИ Т. В. е рег.№ 918 в КЧСИ въз основа на Изпълнители лист от 19.08.2011г. и Заповед за незабавно изпълнение № 681/19.08.2011г. по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№ 260/2011г. на Районен съд гр.Чепеларе, претендирайки, че е кредитор на доверителката и .Твърди ,че съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.Твърди ,че вземанията на ответника, са погасени по давност на основание чл.110 ЗЗД,тъй като не са предприети действия, които да прекъсват или спират изтичането на давностния срок и същата е изтекла и погасила правото на принудително изпълнение, в периода от 26.12.2010г./17.08.2011г до 14.11.2019г. Твърди ,че понастоящем са предмет на събиране по изп.д.№ 347/2019г. по описа на ЧСИ Т. В. е рег.№ 918 в КЧСИ, правото на принудително изпълнение е било погасено поради изтекла давност.Намира ,че като не е съобразил гореизложеното ,съдът е постановил съдебния си акт в противоречие с доказателствения материал по делото и в нарушение на чл.110 ЗЗД във вр. е чл.114 ЗЗД. Счита ,че районния съд в нарушение на процесуалния и материален закон приема, че на 19.10.2011г.взискателят "Ю.

И Е. Д. Б." АД е обрзувал изп.д.№7457/2011г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег.№ 838 в КЧСИ, което е прекъснало изтичането на давностния срок, като давността не е текла до постановяването на ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., с което е отменено ППВС № 3/1980г.Твърди ,че изводите на съдът биха били правилни, ако действително ЧСИ М. Б. с рег.№ 838 в КЧСИ е бил местно комптетентен да образува и води - изп.д.№ 7457/2011г. срещу доверителката и.Освен това счита ,че районния съд в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК не е обсъдил всички възражения на ищцата относно местната некомпетентност, което е предопределило и формирането на неправилния съдебен акт, вследствие зачитане на образуването и висящността на изп.д.№ 7457/2011г. по описа на ЧСИ М. Б. е рег.№ 838 в КЧСИ, като прекъсващ давността факт.Местната компетентност на ЧСИ е нормативно разписана в чл.427 ал.1 ГПК, като в настоящия случай счита ,че се съблюдава редакцията 2 на нормата от 14.01.2011г. Счита ,че за да е компетентен ЧСИ към датата на подаване на молба за образуване на изпълнително делото и същият да има правомощията да го образува е необходимо, към същата дата от взискателят да се сочи и доказва наличието на някоя от четирите хипотези на чл.427 ал.1 ГПК, които предпоставят местната компететност. В процесния случай, сочи ,че в молба за образуване от 19.10.2011г. до ЧСИ М. Б. не е посочено изобщо, в коя хипотеза на чл.427 ал.1 ГПК се иска образуване на делото при него, който е с компетентност - района на СГС. Нещо повече, не е посочен способ за изпълнение, респективно на основание чл.18 ЗЧСИ е поискано ЧСИ да определи способа на изпълнение.Сочи ,че от представените Удостоверение за промени на постоянния адрес Изх.№ 172/19.12.2024г. и Удостоверение за промени на настоящ адрес Изх.№ 173/19.12.2024г., считано от 13.12.2001г. ищцата е с постоянен и настоящ адрес: гр.Ч. ул."Х. Б." № ***. Не се твърди или установява, ищцата да е имала движими или невижими вещи или вземания, на територията на СГС.Сочи ,че районния съд ъдът в мотивите си е приел , че дори да се приеме, че изп.д.№ 7457/2011г. е образувано пред местно некомпетентен ЧСИ, то действията по образуване не са нищожни, а незаконосъобразни и пораждат присъщите им правни последици, респективно прекъсват давността.Счита че с този правен извод районният съд е отговорил на въпроса - прекъсват ли давността изпълнителните действия, респективно образуването на изпълнително дело, пред местно некомпетентен ЧСИ изтичането на давността, в противоречие със закона и с възприетото в Решение № 50094 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. №770/2022 г., I т. о., ТК.Твърди ,че в случая по молба на кредитора изпълнителното производство е било образувано от местно некомпетентен частен съдебен изпълнител, което е довело и до прекратяването на изпълнителното дело с постановление от 09.07.2020 г. /поради нарушена местна подсъдност/ и служебно вдигане на наложените обезпечения. Счита ,че за разлика от нередовната молба за образуване на изпълнително производство, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК в дадения от ЧСИ срок, вкл. чрез посочване на начин на изпълнение, изпълнителните действия по недопустимо изпълнително производство не могат да бъдат поправени, респ. не пораждат правно действие.Намира ,че не почива на закона довода на районния съд, че нарушената местна подсъдност не е основание за прекратяване на изпълнителното производство /не е предвидено в чл. 433 ГПК/, а делото следва да бъде препратено по компетентност на друг съдебен изпълнител.

Счита ,че в изпълнителното производство не е регламентирано /изрично или чрез препращане към правилата за исковото производство/ задължение на съдебния изпълнител, когато е сезиран с молба за изпълнение, по която не е компетентен, служебно да я препрати на компетентен съдебен изпълнител.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че в един район може да има повече съдебни изпълнители и единствено кредиторът може да упражни правото на избор - кой от компетентните съдебни изпълнители да сезира с молбата си за принудително изпълнение. По тази причина и в настоящия случай след прекратяването на изпълнително дело № 981/2019 г. на ЧСИ В. Г. са отменени наложените обезпечения, като делото не е изпратено на друг съдебен 3 изпълнител. Твърди ,че е вярно , че в теорията и съдебната практика, вкл. цитираната по-горе, се приема, че след прекратяването на делото поради перемпция /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, а всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват /с изключение на тези по приключилите изпълнителни способи, от които трети лица са придобили права/, което счита ,че не се отразява на вече настъпилото прекъсване на погасителната давност съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД. Счита ,че тази хипотеза е различна от настоящата, при която изпълнителните действия по недопустимо образуваното изпълнително дело, са изначално невалидни.

Моли изрично въззивната инстанция да се произнесе по обсъдения в противоречие с практиката на ВКС правен въпрос, от страна на районен съд гр.Чепеларе, и след като съобрази прието в горецитираното решение на ВКС, да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск.

Счита за неправилно и произнасянето на районният съд по наведеното възражение за погасяване на вземанията за лихви по давност.

Намира ,че вземанията за главницата са погасени по давност, поради бездействие на кредитора в продължение на повече от 5 години, с което се погасяват и вземанията за лихви.

Освен това счита ,че районния съд не е обсъдил и възражението , че ответника не се легитимира като кредитор на В. П. . Това възражение счита ,че е основателно, не с оглед несъобщаването на цесията на ищцата, а с оглед обстоятелството, че представения от ответника - Договор за възлагане на вземания от 2016г. сключен между "Ю. И Е. Д. Б." АД и "Е. М." ЕООД, не легитимира ответника като неин кредитор.Намира ,че ответника не представя по делото доказателства за такава легитимация.Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе като отмени обжалваното решение и уважи предявения отрицателен установителен иск ,ведно с всички законни последици за двете съдебни инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от „Е. М.” ЕООД, чрез гл.юриск.М. М.,която намира въззивната жалба за неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение по подробни съображения които излага в отговора .по принудително събиране, чрез налагане на запор върху вземания на _ длъжника в банкови сметки, като седалището на третите задължени лица е съвпадал с района на действие на съдебния изпълнител - гр.

С.. Счита че с направеното изменение в ГПК не е предвидено обратно действие на посочената разпоредба, с оглед на което намира че тя не следва да се прилага за заварените правоотношения. Намира ,че принципа се съдържа в правилото на чл. 14 Закона за нормативните актове (ЗНА), което предвижда, че обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба. Счита ,че с изменението на ГПК от 2017г. е приета и разпоредбата на чл. 427, ал.4, съгласно която „Настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото."Следователно, счита ,че извършените от съдебния изпълнител М. Б. действия до изменението на ГПК през 2017г„ чрез налагане на запор върху 4 банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника на 27.10.2011 г., както и налаганите запори върху трудово възнаграждение от 06.06.201Зг. в“ М. Л.

„ЕООД, не могат да бъдат разглеждани като негодни да прекъснат материалния давностен срок за вземането, тъй като съдебният изпълнител е бил сезиран надлежно с изправна молба от страна на взискателя, още преди да бъде задължен да следи за местната компетентност по чл.427, ал.1,т.5 от ГПК, като е дължал подчинение на взискателя и представения от него изпълнителен лист.

Производството по делото пред ЧСИ Т. В. твърди ,че е било образувано въз основа на молба за образуване от новия кредитор по вземането- „Е. М.“ ЕООД, през м.ноември 2019г. преди да изтече петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В молбата за образуване е поискано да се предприемат изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи, като са платени авансово всички дължими такси по изпълнението, което е довело до прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б) в от ЗЗД.