Решение № 8 от 11.01.2023, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Административно наказателно дело 865/2022
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 11.01.2023
- В сила
- 27.01.2023
- Състав
- Мая Банчева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Петрич, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20221230200865 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З. Ф. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „П.“ № *, против Наказателно постановление № 22-0314-000575 от 10.10.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че в обжалвания акт липсва посочване на датата на извършване на деянието, която е съществен елемент от състава на нарушението и липсата й води до негодно повдигнато обвинение и невъзможност за изчисляване на сроковете по ЗАНН, както и до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Посочва се още, че описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителните факти и обстоятелства, както и че липсва изложение на мотиви касателно наличието на основанията по чл.28 от ЗАНН за квалифициране на деянието като маловажен случай. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление № 22-0314-000575 от 10.10.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени процесното наказателно постановление. Претендира сторените по делото 1 разноски.
Административнонаказващият орган – Началника РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено съдебно заседание на 08.12.2022 г., разпитани бяха свидетелите В. К. Т. и А. И. Ц..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, доказателствен материал и закона, установи следното: събраният по делото
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е ангажирана за това, че в гр. П. по улица Б. с посока от улица П. към улица С., управлява лек автомобил Ауди А6 с рама номер ***, собственост на А.А.М. от гр. П. (Договор за покупкопродажба / фактура номер 2000000717/15.072022 г.), автомобила е без регистрационни табели и не е регистриран по надлежния ред.
За извършеното от жалбоподателя, свидетелят В. К. Т., в присъствието на свидетеля А. И.
Ц., на 18.07.2022 г. съставил АУАН Серия GA № 643971 против З. Ф. А., за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По повод съставения акт, ВПД Началник РУ в ОДМВР Б. издал Мотивирана резолюция № 22-0314-М0000693, с която поради данни за извършено престъпление прекратил административнонаказателното производство по акта и изпратил материалите по компетентност на РП – Б., ТО – П.
В РП – Б., ТО – П. била образувана преписка № 6790/2022 г., но с Постановление Вх. № 06790/2022 г. от 06.10.2022 г., прокурор при РП – Б., ТО – П. отказал да образува наказателно производство, като констатирал, че макар деянието да осъществява признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, същото е малозначително, поради явната незначителност на обществената му опасност, като е прекратил преписката и е изпратил материалите по нея по компетентност на Началника на РУ – П.
На 10.10.2022 г. Началника РУ в ОДМВР Б., РУ П. издал обжалваното НП № 22-0314000575, в което отразил, че З. Ф. А., в качеството на водач на лек автомобил, в гр. П. по улица Б. с посока от улица П. към улица С., управлява лек автомобил Ауди А6 с рама номер ****, собственост на А.А.М. от гр. П. (Договор за покупко-продажба / фактура номер 2000000717/15.072022 г.), автомобила е без регистрационни табели и не е регистриран по надлежния ред, т.е. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя З. Ф. А. на 10.10.2022 г., в законоустановения срок – 14.10.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно ал.2 на същия чл.36 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Видно от цитираните разпоредби, за да е законосъобразно образувано административнонаказателното производство, е необходимо да има или съставен АУАН, или съответен акт на съда или прокурора.
В настоящия казус, от съдържанието на обжалваното наказателно постановление не става ясно коя от двете хипотези е налице доколкото липсва отбелязване в самото наказателно постановление въз основа на какъв предходен акт е издадено същото.
Действително, към административнонаказателната преписка е приложено Постановление от 06.10.2022 г., с което прокурор при РП-Б., ТО-П. е отказал да образува досъдебно производство и е изпратил материалите по делото по компетентност на Началника на РУ – П. Единствено прилагането на постановлението за отказ обаче, не освобождава наказващия орган от задължението му да посочи в издаденото от него наказателно постановление, че същото се издава въз основа на постановление на прокурор. В случая, цитираното постановление на прокурор изобщо не е посочено в издаденото на 10.10.2022г. наказателно постановление. Като не е посочил това обстоятелство в обжалвания акт, наказващият орган е допуснал нарушение на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, който предвижда, че задължителен реквизит на наказателното постановление е посочване на датата на акта, въз основа на който се издава постановлението, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, в случая прокурора. Допуснатото нарушение следва да се отнесе към категорията на съществените такива, доколкото по отношение на соченото за нарушител лице липсва конкретика касателно акта, въз основа на който му е издадено процесното НП.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. Все в тази връзка, в обжалваното наказателно постановление изцяло липсва посочване на датата на извършване на нарушението, а 3 непосочването на датата на извършване на нарушението всякога представлява съществено нарушение на административно производствените правила, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Изискването за посочването на датата е императивно, а липсата му от своя страна влече незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, в който смисъл е и константната съдебна практика. Също така, описаното в НП деяние, квалифицирано като административно нарушение е лишено от всякаква конкретика и посочване на релевантни за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, факти и обстоятелства, като АНО е формулирал бланкетно изпълнителното деяние без да ангажира каквито и да е доказателства, които го потвърждават, а доколкото в наказателното постановление не е посочен актът, въз основа на който е издадено постановлението, съдът е в невъзможност да направи преценка за правилността на обжалвания акт.
Това са съществени пропуски от страна на наказващия орган, които не могат да се санират в настоящото производство по реда на доказването чрез допустимите по закон доказателствени средства. По този начин НП не е изпълнило функцията си да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в производството, което е довело до нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното му съдържание, регламентирани в чл.57, ал.1, т.1-10 ЗАНН, което налага извода за незаконосъобразността на наказателното постановление.
Отделно от гореизложеното, дори и да се приеме, че деянието на жалбоподателя, осъществява формално от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, според решаващия състав, същото е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. Това е така, защото обществените отношения, свързани с отчета и контрола на ППС, са засегнати в една незначителна степен и от деянието не са настъпили вредни последици. Следва да се отбележи, че в конкретния случай се касае за управление на превозно средство без регистрационни табели за един изключително кратък период от време и то на път за пункта на КАТ с цел регистрация по надлежния ред. Безспорно е, че процесният автомобил е закупен на 15.07.2022 г., а три дни след закупуването му – на 18.07.2022 г. вече е представен пред компетентните органи за регистрация по надлежния ред. Именно в деня на регистрация, на път към пункта е установено нарушението, като непосредствено след това автомобилът е представен пред КАТ за регистрация по надлежния ред. Установи се също така, че жалбоподателят З. А. е правоспособен водач, неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност, имал е добро поведение пред контролните органи, както и цялостно добросъвестно поведение в случая. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН визира, че "по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго".
Конкретния случай, попада в приложното поле на чл. 11, предл. 3 от ЗАНН и съставлява обстоятелство, изключващо отговорността на дееца за извършеното деяние, с оглед на 4 установената му явна незначителна обществена опасност. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски в размер 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за производството по настоящето дело. Искането е направено своевременно, представен е и съответният документ - договор за правна защита и съдействие серия АВ № 00002006 от 16.10.2022 г., поради което същото се явява основателно и следва да бъде уважено, като ОД на МВР – Б., РУ П., следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева.