Решение № 298 от 29.12.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Севлиево, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230100943 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от Е. К. Г., Г. К. Г. и Д. К. Т. срещу Й. Х. Г. и Н. Г. К. иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищците са собственици на собственици на общо на 3/18 ид.части от процесния недвижим имот, представляващ УПИ VIII -226 , кв.72 , по плана на с.Ряховците„без административен адрес,с площ от 897 кв.м., от които 853 кв.м.собствено място и 44 кв.м. придаваеми от улица, ведно с посторениет в него Жилищна Сграда със застроена площ от 65 кв.м.,с полуетаж,състоящ се от :две стаи и избено помещение и етаж , състоящ се от :четири стаи; Лятна кухня до жилищната сграда със ЗП от 14 кв.м. и Стопанска Постройка . на два етажа със ЗП 46 кв.м.и Стопанска постройка със ЗП от 38 кв.м. и за отмяна на отмените Нотариален акт за собственост върху недвижим имот , придобит по наследство и давностно владение , №79 , том III , рег.№6783, дело №418 /16.05.2024 г на пом.нотариус А.С. , помощник по заместване на П.Д. , Нотариус с рег.№543 , с район на действие, района на РССевлиево.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на наследодателят си баща К. Г. К. ,ЕГН********** , починал на 23.12.2022 г в с.Ряховците, за което има издаден акт за смърт №0028/23.12.2022 г от кмет на с.Ряховците. Баща им К. К. бил син на К. Г. К. ,ЕГН **********, бивш жител на с.Ряховци ,ул." ****, починал на 27.06.1982 г , за което има съставен акт за смърт №0014/27.06.1982 г от кмет на с.Ряховците,общ.Севлиево. Последният след смъртта си оставя за наследници - Н.П.

1

К., ЕГН********** - съпруга , починала на 13.05.1995 г , и оставила за наследници :М.

К. К. ,ЕГН********** - дъщеря ;Г. К. Г. - син .починал на 24.03.2001 г.оставил за наследници: Й. Х. Г. ,ЕГН********** - съпруга; - ответник, Н. Г. К. ,ЕГН********** син – ответник, К. Г. К. ,ЕГН********** - син . починал на 23.12.2022 г и оставил за наследници ищците по делото - Е. К. Г. ,ЕГН********** Г. К. Г. , ЕГН********** и Д.

К. Т. , ЕГН**********.

Ищците поддържат, че наследодателят К. Г. К. , ЕГН ********** бил собственик на недвижим имот,представляващ УПИ VIII -226 , кв.72 , по плана на с.Ряховците, без административен адрес, с площ от 897 кв.м., от които 853 кв.м.собствено място и 44 кв.м. придаваеми от улица, ведно с посторениет в него Жилищна Сграда със застроена площ от 65 кв.м.,с полуетаж.състоящ се от :две стаи и избено помещение и етаж , състоящ се от :четири стаи; Лятна кухня до жилищната сграда със ЗП от 14 кв.м. и Стопанска Постройка , на два етажа със ЗП 46 кв.м.и Стопанска постройка със ЗП от 38 кв.м , като след смъртта му същият имот останал собственост на Й. Х. Г.

,ЕГН********** - съпруга; Н. Г. К. .ЕГН********** - син и К. Г. К. ,ЕГН********** син . Последният почива на 23.12.2022 г. като до смъртта си е живял в горепосоченият имот в с.Ряховците ,ул." Ропотамо ,. №8, като оставил за наследници дъщерите си Е. К.

Г., Г. К. Г. и Д. К. Т..

Следователно собствеността върху процесния недвижим имот по наследство се разпределяла, както следва :9/18 ид.части за М. К. К. , 3/18 ид.части за съпругата Й. Г.

.3/18 ид.част за сина - Н. К. и 3/18 ид.части за наследниците на сина К. К. , трите ищци Е. К. Г. , Г. К. Г. и Д. К. Т..

На 16.05.2024 г. ответниците Й. Г. и Н. К. се сдобиили с констативен Нотариален акт за собственост върху целият недвижим имот , придобит по наследство и давностно владение №79 . том III . рег.№6783, дело №418 /16.05.2024 г на пом.нотариус А.С. . помощник по заместване на П.Д. , Нотариус с рег.№543 , с район на действие, района на PC- Севлиево, като били признати за единствени собственици на наследственият имот , като по този начин се опитват недобросъвестно да завземат и отрекат притежаваната от ищците 1 / 6 ид.част от същият имот .

Ищците сочат, че до смъртта си през м. 12.20222 г.наследодателят на ищците К.

К. е живял в процесният имот и се е грижел и поддържал същия, като и лично е заплащал дължимите данъци и такси по ползването на имота в ТД на НАП - Севлиево.

На 23.12.2022 г. след остро заболяване същият след подаден сигнал до 112, е откаран с линейка от същият адрес на имота, в който е живеел до Спешна помощ в гр.Севлиево , където малко по-късно умира съответната стая.

Видно било, че имотът не се владеел единствено от Й. Г. и Н. К. при непрекъснато и несмущавано владение, а напротив - ползвал се е и от другият съсобственик -баща на ищците - К. К. до смъртта му през .23.12.2022 г.

2

Искането към съда е да уважи така предявения иск. Претендират се разноските по делото.

Ответниците, в срока по чл.131 ГПК, са депозирали отговор на исковата молба, в който заявяват, че искът е допустим и основателен. И ответниците биха искали да сключат спогодба.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищците прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Процесуалният представител на ответниците признава иска.

Съдът е постановил изрично определение, с което искането за постановяване на решение при признание на иска е оставено без уважение.

В същото съдебно заседание – първо по ред, процесуалния представител на ответниците е заявил, че оспорва иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

На първо място, съдът намира за необходимо да посочи следното, във връзка с процесуалния ред, по който е протекло производството, респ., по който следва да бъде постановено решението:

В решение № 20/7.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., І г. о. е дадено тълкуване, че по искове за собственост не може да се постанови решение при признание на иска, като са изложени следните съображения: „Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт - чл. 18 ЗЗД; когато придобИ.ето касае имоти - частна държавна или общинска собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота - чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство - чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период; ако се позовава на придобИ.е чрез административен акт, следва да представи този акт в исковото производство, и т. н.

Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т. е., че имотът принадлежи на ищеца. Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не 3 може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае елементи от основанието на иска за собственост - например владеенето на имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на придобИ.е на движима вещ и др.“ След като съдът не може да признае съществуване на вещно право въз основа на признание на иска, а е длъжен да изследва осъществен ли е уреден в закона фактически състав за придобИ.е на вещното право, то на още по-малко основание може да зачете притежаване на вещно право само поради неоспорването му от ответника.

По основателността на така предявения иск, съдът намира следното:

Съобразно даденото в ТР №11/2012 г. ОСГК на ВКС разрешение на въпроса за разпределение на доказателствената тежест в случаите, в които едната страна по спора се легитимира с издаден по реда на чл.587 ГПК нотариален акт, при оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, като същата, доколкото не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В тежест на ищците е докажат също така, че имотите се владеят самостоятелно от ответниците.

По делото не е спорно, че общият наследодател на страните К. Г. К., ЕГН ********** бил собственик на недвижим имот, представляващ УПИ VIII -226 , кв.72 , по плана на с.Ряховците, без административен адрес, с площ от 897 кв.м., от които 853 кв.м.собствено място и 44 кв.м. придаваеми от улица, ведно с посторениет в него Жилищна Сграда със застроена площ от 65 кв.м., с полуетаж, състоящ се от: две стаи и избено помещение и етаж , състоящ се от: четири стаи; Лятна кухня до жилищната сграда със ЗП от 14 кв.м. и стопанска постройка , на два етажа със ЗП 46 кв.м.и стопанска постройка със ЗП от 38 кв.м.

От удостоверение за наследници, издадено на 30.06.2025 г., се установява, че общият наследодател на страните К. Г. К., ЕГН ********** е починал на 27.06.1982 г., като за наследници е оставил Н.П. К. – съпруга, М. К. К. – дъщеря и Г. К. Г. - син.

Видно от същото удостоверение за наследници, Н.П. К. е починала на 13.05.1995 г. и е оставила за свои наследници М. К. К. и Г. К. Г., които по силата на чл. 5 ЗН, са наследили по ½ ид. част от процесния имот. Видно от същото удостоверение за наследници, Г. К. Г. в починал на 24.03.2001 г. и е оставил за свои наследници – Й. Х.

Г. – съпруга, Н. Г. К. и К. Г. К. – синове, които по силата на чл. 5 и чл. 9 ЗН са наследили по 1/6 ид. част от процесния имот.

Видно от посоченото удостоверение за наследници, К. Г. К. е починал на 23.12.2022 г., като е оставил за свои наследници ищците – Д. К. Т., Е. К. Г. и Г. К. Г., които са наследили неговата 1/6 ид. част по силата на чл. 5 ЗН, или всяка от тях е 4 наследила по 1/18 ид. част от процесния имот.

Основен спорен момент е дали ответниците, които са се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка са осъществявали спокойно, непрекъснато и явно владение върху имота в законоустановения необходим срок от 10 г., като са демонстрирали пред останалите съсобственици, че владеят имота за себе си..

Доколкото ответниците Й. Х. Г. и Н. Г. К. се легитимират като собственици на процесния поземлен имот и постройките в него съобразно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №79 . том III . рег.№6783, дело №418 /16.05.2024 г на пом.нотариус А.С. . помощник по заместване на П.Д. , Нотариус с рег.№543 , с район на действие, района на PCСевлиево, в тежест на ищците бе да оборят обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост на 1/6 ид. част от имота.

Съдът намира, че същите успяха да сторят това в условията на пълно и гласно доказване посредством събраните свидетелски показания на свидетелите А.Н.Д. и М.М.И., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и вътрешнонепротиворечиви, които установяват че до смъртта си през 2022 г., наследодателят на ищците – К. Г. К. е живял в процесния имот.

В тази връзка следва да се има предвид и ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, само когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, в които съсобствеността произтича от наследяване, презумцията е, че владелецът и съсобственик се явява държател на общия имот, като следва да демонстрира изрично пред останалите съсобственици, че владее целият имот за себе си. Освен че по делото категорично не се доказва ответниците да са осъществявали самостоятелно фактическа власт върху имота за 10 г. период от време, по делото и липсват и доказателства същите да са демонстирали пред наследодателя на ищците – другия съсобственик намерението си да държат вещта като своя.