Решение № 87 от 17.07.2023, Районен съд - Панагюрище
- Съд
- Районен съд - Панагюрище
- Дело
- Гражданско дело 712/2022
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 04.08.2023
- Състав
- Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. Панагюрище, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20225230100712 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 32, aл. 2 ЗС
Районен съд – Панагюрище е сезиран с предявен от Ц. К. Ч. и Г. П. Ч. срещу С.
Н. Ч. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне реалното ползване на приземен етаж и тавански етаж (подпокривно пространство) от масивна двуфамилна жилищна сграда, заснета в КККР на гр. Панагюрище с идентификатор *****.***.***.*, застроена в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на ИД на АГКК,
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в исковата молба: Излагат, че са съсобственици с ответника на процесния недвижим имот, с административен адрес: гр. Панагюрище, ул.***, съставляващ: поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР, одобрени със Заповед № РД18-39/17.07.2012 г. на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение В КККР, с площ: 272 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10десет метра), със стар идентификатор: няма, с номер по предходния план на гр.
Панагюрище: ***, квартал **, парцел: **, при съседи:*****.***.***; *****.***.***;
*****.***.***.* и *****.***.***, в който ищците, притежаваt ½ идеална част, а ответника притежава останалата 1/2 идеална част. Посочено е, че в така описания поземлен имот има изградена масивна двуетажна двуфамилна жилищна сграда, заснета в КККР на гр. Панагюрище с идентификатор *****.***.***.*, в която ищците притежават първия етаж с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.
Панагюрище, а ответникът притежава втория етаж с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр. Панагюрище. Твърди се, че в приземния етаж на жилищна сграда всеки един от етажните собственици ползва самостоятелен гараж, като освен това в етажа има и едно помещение, съставляващо по архитектурен план две отделни 1 укрития, както и коридори, в които обекти ищците, притежават 1/2 идеална част, а ответника също притежава ½ идеална част. Сградата има и тавански етаж, съставляващ едно помещение, в което няма обособени отделни тавански стаи, в което таванско помещение квотите са както в приземния етаж. Излага се, че страните не могат да постигнат съгласие за разпределяне ползването на приземния етаж, и таванския етаж, поради което е налице правен интерес от предявяване на исковата претенция. Моли се да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се излага, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като още при построяването на жилищната сграда страните са теглили жребий, съгласно който на ищците се паднала собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.*,заедно с източния гараж разположен на приземния етаж, а на ответника самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.*,заедно със западния гараж разположен на приземния етаж. Твърди се, че в приземния етаж се намира и помещение мазе-укритие, което страните по делото са предоставили за ползване на майка им, като същото вместо две врати има една, както и прозорец съм източната страна на улицата, като в него до преди около година живеела майката на страните по делото. Сочи се, че в гаража, който ответникът не е ползвал по предназначение е извършил подобрения, като го е превърнал в стая за живеене, като неразпределено в приземния етаж е останало единствено помещението, в което е живяла майката на страните, което би могло да остане за общо ползване. Сочи се, че на това помещение ответникът е правил подобрения- смяна на дървена дограма и врата с алуминиева. Сочи се, че таванския етаж всъщност представлява подпокривно пространство, като странните са обособили ползването му. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е представен и приет като доказателство нотариален акт за покупкопродажба на недвижими имоти № 172, том III, дело № 527/2022 г. на Нотариус П.К., от който се установява, че Ц. К. Ч. и съпругата му Г. П. Ч. са придобил собствеността върху ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр.
Панагюрище с площ от 272 кв.м. , ведно със самостоятелен обект в сграда *****.***.***.*.* по КККР на гр. Панагюрище, който обект се намира в сграда поземлен имот с идентификатор *****.***.***.* по КККР на гр. Панагюрище с предназначение на обекта жилище, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата на основание договор за покупко-продажба.
По делото е представен и приет като доказателство констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот № 84, том I, дело № 131/1973 г. по описа на Районен съд- Панагюрище, от който се установява, че на 25.02.1073г. Ц. Н. Ч. и С. Н.
Ч. са признати за собственици на основание давностно владение, наследство и делба на недвижим имот представляващ дворно място в гр. Панагюрище с площ от 272 кв.м. и къща застроена на 39 кв.м. респ. всеки от тях е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от процесния имот.
По делото е представен и приет като доказателство архитектурен проект.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението на която посочва, че подпокривното пространство не представлява самостоятелен обект, а обща част на сградата, като вещото лице дава възможни 2 варианта за разпределяне както на подпокривното пространство, така и на избения етаж. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на съдебно техническата експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е производство по спорна съдебна администрация, в което следва да бъде доказано, че като страни в производството участват всички съсобственици на процесния имот, както и че страните по спора са съсобственици на имота, чието разпределение на ползването се иска, респ. осъществяването в обективната действителност на всички факти на които основава основанието на иска си, както и че не може да бъде постигнато решение от мнозинството съсобственици за разпределяне реалното ползване на имота, като ищците носят доказателствената тежест да установят при условията на пълно и главно доказване посочените факти. Ответникът следва да докажа фактите на които основава своите възражения – че е налице разпределение ползването на процесните обекти.
Производството за разпределяне правото на реално ползване на съсобствен имот е такова по спорна съдебна администрация и цели да замести липсващото решение на съсобствениците, притежаващи мажоритарен дял от съсобствеността относно това как да се ползва, или управлява съсобственият имот. То заменя решението на мнозинството, което е вредно за вещта, или с него се назначава управител.
При администриране отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на съсобствените имоти съдът следва да се ръководи от правата им в съсобствеността, от фактическото ползване, когато то съответства или е близко до правата на ползващите имота и от факта на извършени подобрения, като разпределението следва да се извърши по начин, който да не създава предпоставки за бъдещи спорове относно постановеното разпределение. Както е прието и в мотивите на ТР № 13 по т. д. № 13/2012 год. на ОСГК на ВКС, целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределението на ползването да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността и то да дава възможност за найцелесъобразно използване на вещта. В конкретния случай по отношение ползването на таванския етаж (подпокривното пространство) съдът намира за целесъобразен вариантът предложен от вещото лице, доколкото по този начин двете страни ще имат равна площ, която да ползват, която отговаря на правата им в съсобствената вещ, като едновременно с това в частта на всяка група от съсобствениците ще има комин, по който начин се намаля по равно реално ползваната площ. Освен това съобразно този вариант общата площ за ползване между съсобствениците ще е в минимална площ, респ. по този начин ще се избегнат бъдещи конфликти. Ето защо ползването на подпокривното просранство следва да бъде разпределено по следния начин: за общо ползване между страните по делото: Ц. К. Ч., Г. П. Ч. и С. Н. Ч. се предоставя за ползване частта повдигната в жълт цвят на скицата към заключението на вещото лице с площ 11,90 кв.м. На Ц. К. Ч. и Г. П. Ч. се предоставя за ползване частта повдигната в червен цвят на скица приложена към заключението на вещото лице с площ 37,42 кв.м.
На С. Н. Ч. се предоставя за ползване частта повдигната в син цвят на скица приложена към заключението на вещото лице с площ 37,42 кв.м.
По отношение на приземния етаж съдът намира, че е по-удачен вариант първи предложен от вещото лице, доколкото при този вариант площта предвидена за общо ползване ще е в по-малък обем, което е предпоставка за избягване на бъдещи 3 конфликти между съсобствениците (особено с оглед и процесуалното поведение на ответника). Освен това по този начин всяка група от съсобственици ще получи за реално ползване по две помещения, като разликата в площите предоставени за ползване и полагащите се съобразно правото на собственост ще е минимална- в размер едва на 4,45 кв.м. Този вариант е съобразен и със съществуващото фактическото положение, доколкото е налице отклонение от одобрения архитектурен проект. Ето защо ползването на приземния етаж следва да бъде разпределено по следния начин: за общо ползване между страните по делото: Ц. К. Ч., Г. П. Ч. и С. Н. Ч. се предоставя за ползване частта повдигната в жълт цвят на скицата – вариант първи към заключението на вещото лице с площ 19,25 кв.м. На Ц. К. Ч. и Г. П. Ч. се предоставя за ползване частта повдигната в червен цвят на скица – вариант първи приложена към заключението на вещото лице с площ 34,62 лв.м. На С. Н. Ч. се предоставя за ползване частта повдигната в син цвят на скица – вариант първи приложена към заключението на вещото лице с площ 25,90 кв.м.
За пълнота на изложението следва да се добави, че в конкретния случай в отговора на исковата молба ответникът С. Ч. е посочил, че е налице разпределяне на ползването на процесните общи части, като в процеса на доказване този факт не е доказан в условията на пълно и главно доказване, като за установяването му не са събрани никакви доказателства, респ. съдът намира, че изложеното от ответника представлява единствено твърдения за изгодни за нея факти.
Относно разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени (така и в Определение № 384/ 04.08.2015 г., по гр.д. № 2776/2015 г. по описа на ВКС, І г.о.).
Това разрешение следва от характера на производството представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта.
Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността.
Общите разноски по делото са - заплатена държавна такса - 25 лв. и 540 лева – депозит за вещо лице, които следва да бъдат поделени между страните съобразно правата в съсобствеността. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците половината от тези разходи или сума в размер на 282, 50 лева.
Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/187cea15-aab2-4672-83d9-69236d5f2625