Определение № 809 от 12.03.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2226/2024
- Вид
- Определение № 809
- Подписан
- 12.03.2025
- В сила
- 12.03.2025
- Състав
- Кристияна Генковска, Анжелина Христова, Боян Балевски
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.438-чл.459 · Кодекс за застраховането
- чл.70 · Наредба за медицинската експертиза
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 809 гр. София, 12.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кристияна Генковска
Членове:
Боян Балевски
Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20248002902226 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Дженерали застраховане“АД против решение № 3899/28.06.2024 г. по в.гр.д. № 10117/2023г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 12159/10.07.2023 г. по гр.д. № 57323/2022 г. на Софийски градски съд е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на Ангел Денчев В., поч. в хода на процеса на 05.03.2023 г. и заместен в хода на процеса на основание чл.227 ГПК от своите правоприемници наследници по закон М. С. В. и Д. А. В., на основание чл.448 КЗ вр. чл.438-чл.459 КЗ, сумата от 8564,80 лв. /по ½ на всеки от сумата/, която сума представлява обезщетение за трайна загуба на работоспособност на наследодателя
100% вследствие на заболяване
/злокачествено новообразование на бъбрека, с изключение на бъбречното легенче/, по силата на сключена Групова застраховка „Злополука и Заболяване“ съгласно договор за обществена поръчка № ВСС-14770/6.11.2017г., регистриран с № 0121170126000822, с период на застрахователно покритие от 01.01.2018г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда-21.10.2022г. до изплащане на вземането, като на всеки от двамата правоприемници се заплати сумата от 4 282,40лв.
1
Ответниците по касацията М. С. В. и Д. А. В. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на касационната жалба. Претендират заплащане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че претенцията на Ангел В. се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл.438 и чл.458 от КЗ - за застрахователя се е породило задължение да изплати застрахователно обезщетение, за настъпило застрахователно събитие –трайна нетрудоспособност, причинена в резултат на заболяване, покрит застрахователен риск по време на действие на застрахователния договор. СГС е посочил, че на осн. чл.448 КЗ при настъпване на застрахователно събитие или на определените в договора условия застрахователя е длъжен да плати застрахователната сума или част от нея, определена в застрахователния договор. Необходимо е ищецът установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Злополука и Заболяване“ между него и ответника по иска, като в срока на застрахователното покритие да е настъпило процесното застрахователно събитие довело до трайна неработоспособност при заболяване, представляваща покрит застрахователен риск, а така също и наличието на причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите трайна неработоспособност на първоначалния ищец, както и размерът на застрахователното обезщетение. СГС е преценил, че с оглед правилата на чл.154 от ГПК в тежест на касатора е било доказване на релевираните възражения - основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.
Съобразно доказателствата и позицията на страните СГС е приел, че е била сключена Групова застраховка „Злополука и Заболяване“ по Договор за обществена поръчка № ВСС-14770/6.11.2017г., със страни - Висшият съдебен 2 съвет, като възложител и касатора, като застраховател, предоставящо договореното покритие за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., за посочените в договора лица, между които първоначалният ищец Ангел В. попада сред застрахованите лица-бенефициент по застраховката. Последният е работил като призовкар от назначаването си на 01.12.2015г. до 23.01.2023г., като няма данни по делото да е прекратил трудовото си правоотношение със съда преди датата на настъпване на смъртта му в резултат на установено злокачествено заболяване на 05.03.2023 г. Въз основа на кореспондиращите си писмени доказателства и констатациите на приетата пред въззивната инстанция СМЕ, кредитирани по реда на чл.202 ГПК, съдът е установил, че в срока на действие на договора за застраховка, на 15.09.2020 г. е било установено заболяване на застрахования А.В. - злокачествено новообразование на бъбрека, с изключение на бъбречното легенче.
Вследствие на това заболяване на 24.09.2020 г. А. В ълчев е претърпял оперативна интервенция - нефректомия вдясно и надбъбречната жлеза вдясно.
СГС е констатирал, че същата година според представената медицинска документация на лицето били открити метастази в черен дроб, заради които претърпял допълнителни медицински интервенции и лечение, както и метастази в бял дроб. След отстраняването на бъбрека бил подложен на силна противотуморна терапия с множество странични ефекти. В резултат на заболяването, от деня на диагностицирането му - 15.09.2020 г. до момента на смъртта си на 05.03.2023 г. А.В. не е бил в състояние да извършва трудова дейност с цел получаване на доход, т.е. той е бил трайно неработоспособен.
СГС е обсъдил Експертно решение на ТЕЛК № 1236 от 148/21.9.2021 г., влязло в сила на 26.10.2021 г., въз основа на което е установил, че в резултат на заболяването на лицето е била определена 100% загуба на работоспособност, пожизнено. За доказано въззивната инстанция е приела обстоятелството, че от определеното по сключената застраховка с касатора застрахователно обезщетение в размер на 12000.00 лв. на първоначалния ищец във връзка с лечението е била изплатена от застрахователя сумата 3 435,20 лв. за медицински услуги, консумативи и болничен престой. Последната посочена сума е била приспадната от общия размер на дължимото застрахователно обезщетение и в производството ищецът е претендирал разликата в размер на 8 564,80 лв.
СГС е коментирал, че страните не са спорили и от представените пред 3
СРС доказателства и констатациите на експерта по СМЕ, приета пред първата инстанция, че е било установено на 15.09.2020г. заболяване на първоначалния ищец, което е довело до трайна неработоспособност и впоследствие смърт на застрахования представлява покрит от застрахователя риск. Въззивният съд е тълкувал т.6.2 от сключения договор за застраховка с покрити рискове злополука и заболяване, че застраховката покрива допълнителен риск – трайна загуба на работоспособност в резултат на заболяване – при трайна загуба на работоспособност, причинена от заболяване вкл. акутно. В същата разпоредба е предвидено, че застрахователят изплаща на застрахованото лице обезщетение в размер на процент от лимита на застрахователната сума по т.4.2, равен на процента загуба на работоспособност определен от ТЕЛК/НЕЛК или от застрахователно-медицинска комисия на застрахователя, по преценка на застрахованото лице.
СГС е заключил, че в резултат на установеното в срока на действие на застрахователния договор заболяване на застрахования А.Вълчев е бил определен 100% ТНР и съобразно указанията на т.4.2 от договора застрахователната сума възлиза на 12 000.00 лв. Намерил е за основателни доводите на ищеца, че застрахователното събитие – заболяване /злокачествено новообразование на бъбрека, с изключение на бъбречното легенче/, което е довело до трайна загуба на работоспособност 100% е настъпило в срока на действие на договора за застраховка, съдът намира за основателни. В тази връзка е разгледал предпоставките на чл.99 от ОУ на застраховател я: заболяването, което представлява покрит от застрахователя риск, довело до трайна загуба на работоспособност на застрахования, е било диагностицирано за първи път на 15.09.2020 г., т.е. в срока на действие на застрахователния договор. Освен това, според въззивния състав, началото на трайна загуба на работоспособност е настъпило в периода на застрахователното покритие по договора независимо от това, че като дата на инвалидизация в експертното решение на ТЕЛК е посочена датата 16.09.2021г. Констатиране на заболяването като трайна неработоспособност за ищеца с определен 100 % ТНР действително е извършено от ТЕЛК с постановеното решение на 21.09.2021 г., с което е определена и начална дата на инвалидизация 16.09.2021 г. и тази дата е след изтичане срока на договора за застраховка на 31.12.2020 г., н о СГС е посочил, че с разпоредбата на т.7.3 от договора за застраховка е уговорено, че е без значение за упражняване правата по застраховката датата 4 на издаване на решението на ТЕЛК. Съобразил е, че настъпилата трайна загуба на работоспособност е била в пряка причинно-следствена връзка със заболяването на ищеца в срока и по време на действие на застрахователния договор и не се е дължала на други обстоятелства, за които застрахователят не отговаря. Съответно, определената от ТЕЛК дата на инвалидизация е била съобразена със здравословното състояние на застрахования във връзка именно с посоченото заболяване. Съобразно указанията на чл.70 от Наредба за медицинската експертиза, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. С оглед това СГС е споделил доводите на ищеца за невъзможност за издаване на експертно решение на ТЕЛК от друга дата, по-близка до датата на установяване на заболяването.
Меродавно за разрешаване на спора спроед въззивния съд е, че в издаденото решение на ТЕЛК трайна неработоспособност на ищеца е в причинна връзка единствено със заболяването, която е настъпило по време на действие на застрахователния договор. С оглед изложеното, при съобразяване, че на ищеца е бил определен процент 100 % намалена работоспособност, е заключил, че искът следва да бъде уважен за сумата 8564,80 лв. при отчитане на извършеното плащане на сумата 3 435,20 лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ относно задължението на въззивния съд да обсъди поотделно и съвкупно всички доводи и възражения на страните и сочените в тази връзка доказателства; 2/ Длъжен ли е съдът да се съобрази с ясно договорените между страните правила в неоспорен действителен договор, сключен между тях, имащ силата на закон по чл.20а ЗЗД?; Допустимо ли е при ясни и валидни договорни клаузи, съдът да ги тълкува и прилага по различен от договорения в тях начин?; 4/ При наличие на какви обстоятелства съдът следва да приеме за пълно /безспорно / доказан относим към предмета на спора факт /в случая началната датата на настъпване на трайно намалена работоспособност на застраховано лице? Позовава се на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2022 г. на ВКС, IV г.о., решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 92/22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др. – по 5 първия въпрос; а по останалите правни въпроси – противоречие с решение № 60292/02.09.2022 г. по гр.д. № 4050/2020 г. на ВКС, IV г.о. решение № 60033/03.06.2021 г. по т.д. № 614/2020 г. на ВКС и решение № 28/01.03.2017 г. по гр.д. № 60094/2016 г. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че всички правни въпроси са свързани и касаят оплакванията на касатора за неправилно тълкуване на приложимите клаузи от ОУ и процесния договор за застраховка. Поддържат се доводи, че клаузите са ясни, не се нуждаят от тълкуване и изискват кумулативно наличие на две предпоставки, за да се дължи заплащане на застрахователно обезщетение: трайно намалената работоспособност на застрахованото лице да е настъпила в срока на действие на застрахователния договор и да е установена с експертно решение на ТЕЛК, издадено също в срока на действие на договора. Приложимата клауза на чл.7.3 от договора касаторът не цитира дословно и коректно, а ограничава уговорката само до израза „настъпила в срока на действие на договора и установена с експертно решение на ТЕЛК“. Въззивният съд се е произнесъл по друга фактическа обстановка. Той е констатирал, че горепосочената клауза има друго съдържание и включва и израза „независимо от датата на издаване на решението“. Именно защото релевантната клауза е неясна, СГС е извършил и тълкуване при прилагане на критериите по чл.20 ЗЗД. Въззивната инстанция се е позовала и на съдържанието на ОУ към договора, като е приела, че в тях ясно се разграничава дейността по „освидетелстване“ / издаване на решение на ТЕЛК/ от дейността по “диагностициране“ / първоначално констатиране на забовялането/.
Разпечатката съдържа 27 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/187cabfc-d31e-4b17-be53-56dd00ab1403