Решение № 8725 от 29.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8725 гр. София, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110100805 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

29.07.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на седми юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 805/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ХЦ“ ЕООД срещу ЕВ. Й. АРН., като се твърди, че страните били сключили договор за обучение и квалификация от 01.09.2019 г. Поддържа, че по силата на договора се бил задължил в качеството на работодател да извърши разходи за обучение на ответника и специализация в сферата на естетичната медицина. Навежда доводи, че по силата на договора ответницата се била задължила да работи при работодателя за срок не по-малко от 5 години, след влизане в сила на сключен трудов договор. Излага съображения, че между страните бил сключен Трудов договор № 3/31.01.2020 г., като с оглед договореното служителят можел да бъде обучен през целия период на заетост, за което бил сключен договора от 01.09.2019 г. Твърди, че бил сторил разноски за обучение и командировки на ответницата в България и чужбина, като подробно сочи заплатените суми по пера, като общата сума била 11641,93 лева. Поддържа, че с уведомления от 02.03.2021 г.

1 ответницата била прекратила и двата договора, за което била издадена заповед от работодателя. Сочи, че с оглед клаузите на договор за обучение и квалификация от 01.09.2019 г. за ответницата било възникнало задължение да възстанови всички дължими разходи за обучението, увеличени с 20 %, като била дължима сумата от 13970,32 лева.

Навежда доводи, че ответницата била поканена да заплати дължимите суми, но същата не била изпълнила задължението си, поради което била изпаднала в забава, като се дължала и мораторна лихва в размер на 601,55 лева за периода 09.08.2021 г. до 10.08.2022 г. Иска ответницата да бъде осъдена да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като сочи, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че не оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за обучение и квалификация от 01.09.2019 г., както и трудов договор от 31.01.2020 г., както и че на 02.03.2021 г. била подала пред ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което било прекратено със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 2/02.03.2021 г.

Поддържа, че когато е налице хипотезата на договор за повишаване на квалификацията и е поето задължение да се работи определен период при работодателя, то тогава се дължало възстановяване единствено на действително направените разходи и то в размер, който е съответен на неизпълнението на задължението, което обосновава. Навежда доводи, че с оглед принципа на добросъвестността и забраната за неоснователно обогатяване, компенсацията за вреди следвало да обхваща действителните такива, като същите се съизмерявало с неизпълната част от договора, като в случая сочи, че е работила 1 г., 1 месец и 4 дни, което е повече от 1/5 от срока, което следвало да се приспадне от неизпълнението.

Излага съображения, че клаузата на чл. 4, ал. 2 и клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора за обучение от 01.09.2019 г. е изначално нищожна, тъй като излизала извън присъщите на неустойката функции. Аргументира, че неустойката в случая била компенсаторна – за пълно неизпълнение, а не като мораторна, като размерът й не съответствал на направените от работодателя разходи за обучение, като значително надвишавал значимостта на неизпълнението. Евентуално сочи, че ако неустойката не била нищожна то при тълкуване на договора, същата била недължима, а освен това работодателят не можел да претендира неустойка, а единствено възстановяване на разходите за повишаване на квалификацията и то до размера на неизпълнението на договора. Твърди, че работодателят не е сторил посочените в исковата молба разходи, като претенцията била недоказана и по размер, което обосновава подробно. Поддържа, че за част от обученията в които се твърди от ищеца, че била участвала между страните нямало валидно сключен договор, съответно била на работа в лечебно заведение. Навежда доводи, че освен това от представените доказателства не можело да се направи извод дали обученията са действително проведени, съответно кое или кои лица са били обучавани. Излага съображения, че е участвала в обучение от 01.06.2020 г., но стойността на последното била в размер на 100,00 лева, а не на 1000,00 лева. Развива съображения, че ищеца не установява да са настъпили вреди. Твърди, че претенцията за неустойка – увеличение върху главницата с 20 % е неоснователна, тъй като клаузата била нищожна. Поддържа, че не се дължи мораторна лихва, тъй като не било ясно коя сума следвало да се счита за главница, а освен това било недопустимо да се начислява лихва върху неустойка, както и претенцията била неоснователна с оглед неоснователността на главния иск. Иска отхвърляне на предявените искове, Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединен осъдителни искове с правно основание чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 92, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) страните да са се намирали в облигационно отношение по договор за повишаване на квалификацията; 2) работникът или служителят да не е изпълнил задължението си да работи при работодателя през целия уговорен в договора период; 3) да са налице вреди под формата на претърпени загуби, т.е. да е налице намаляване на активна на имуществото на ищеца или да е увеличен пасива на имущество, или да са сторени разноски; 4) наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, което е да било предвидимо към момента на сключва на договора; 5) наличието на виновно поведение при неизпълнението на договора.

По отношение осъдителният иск за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора, същият е обусловен от следните материални предпоставки: 1) валидно сключен договор за повишаване на квалификацията, в който е уговорено заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договора на конкретни правно основания; 2) наличието на виновно неизпълнение от ответника на задължението да работи в уговорения период от време при ищеца, както и да е прекратил трудовото правоотношение на уговорените в договора или закона основания.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) между страните е бил сключен договор за обучение и квалификация от 01.09.2019 г., 2) както и трудов договор от 31.01.2020 г., 3) както и че на 02.03.2021 г. била подала пред ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което било прекратено със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 2/02.03.2021 г.

От представения по Договор за обучение и квалификация от 01.09.2019 г. се установява, че страните са постигнали съгласние за следното:

- според чл. 1 от договора, обучаващото се лица (ответницата по настоящото дело) да бъде обучавана за сметка на работодателя (ищец по делото) в сферата на естетичната медицина, като всички разходи по провеждане на обичението – осигуряването на материали, посещение на лекционни и практически курсове, практическо обучение за работата със специализирана медицинска апаратура ще бъдат поети от работодателя;

- съгласно клаузата на чл. 2 от договора, първоначалните разходи по провеждане на обучението се определят в размер на 20000,00 лева. Всяка допълнително проведена квалификация или обичение, разходите за които не са определени от страните – по договора, ще бъдат предмет на допълнително споразумение, представляващо неразделна част от договора;

- в клаузата на чл. 3, страните са постигнали съгласие, че работодателят има право да изисква от обучаващото се лице редовно присъствие в провежданите занятия, както и има право да бъде информиран за всички обстоятелства, водещи до промяна или прекъсване на обучението. Всяко непредвидено отсъствие от провежданите курсове (включително и отсъствия дължащи се на болест или друга основателна причина) следва да бъде съобщено на работодателя във възможно най-кратък срок;

- съгласно уговореното в чл. 4 от договора, в срок от шест месеца от сключването на договора за обучение, обучаващото се лице се задължава да постъпи на работа при работодателя при условията на непълно работно време, както и да полага труд при него за срок не по-малко от пет години, считано от датата, в която влиза в сила сключения трудов договор. При неизпълнение на задължението – а именно при несключване на трудов договор или при прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на обущаващото се лице или поради вина (налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“), обучаващото се лице 3 следва незабавно и без протест да възстанови на работодателя, разходите за обучение в размера, посочен в чл. 2 (плюс всички допълнителнително, ако такива са направени), увеличени с 20 %. Обучаващото се лице се освобождава от задължението да възстанови заплатената сума, увеличена с 20 %, при настъпването на следните изчерпателно посочени форсмажорно обстоятелства – обявяването на дружеството на работодателя в ликвидаци или несъстоятелност с влязло в сила съдебно решение.

В случая съдът намира, че следва да извърши граматическо, систематично и телеологическо тълкуване на процесния договор, съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, в което е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

С оглед извършеното тълкуване на процесният договор, съдът намира, че същият е такъв по смисъла на чл. 234 КТ, доколкото макар и същият да е сключен преди възникването на основното трудово правоотношение, то неговото действие е предпоставено именно от възникването на трудово правоотношение между страните. Действително, така както е уговорена клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за обучение и квалификация от 01.09.2019 г. би могло да се мисли, че същият е отделен договор уреден в рамките на ЗЗД. В случая обаче, като се вземе предвид задължението за постъпване на работа и неговото неизпълнение, съдът счита, че в случая се касае за хипотеза при което договора е породил в определени части антиципирано изпълнение на задълженията, което е поставено в зависимост от сбъдването на уговореното потестативно условие – сключването на трудов договор в 6-месечен срок от сключването на договора за обучение и постъпване на обучаващото се лице на работа при условията на непълен работен ден при работодателя.

Уредбата на професионалната квалификация по КТ е изградена върху договорния принцип, като в рамките на договорната свобода на страните е установена известна закрила на труд – например максимален срок на задължението по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ за работа при този работодател. Съгласно чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ с договора за повишаване на квалификацията страните могат да предвидят отговорност при неизпълнение на поетото от работника/служителя задължение да работи при работодателя определен срок. Целта на разпоредбата е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател да компенсира разходите за обучение. За разлика от договора за ученичество (арг. чл. 230 – 232 КТ), при договора за квалификация и преквалификация не е уреден по императивен начин размерът на обезщетението при неизпълнение на договора от страна на обучавания – дали обезщетението следва да съответства на неизпълнената част от договора, или се дължи цялата сумата за разходите по обучението. Следователно този въпрос е предоставен на договорната свобода на страните. Във всеки конкретен случай договорът следва да се тълкува по правилото на чл. 20 ЗЗД като се търси действителната воля на страните и клаузите се схващат в смисъла, който най-пълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В този смисъл, няма пречка страните да уговорят и неустойка за прекратяване на договора, чрез едностранно адресирано волеизявление преди уговорения в договора срок. Съдът следва да прави преценка при уговорена клауза за неустойка дали последната е договорена в съответствие с добрите нрави и принципа за справедливостта. Договорът по чл. 234, ал. 1 КТ има характер на трудов, но що се касае до въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението, и следва да се приложи гражданския закон, относно отговорността при неизпълнение – така Решение № 665 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 706/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 227 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1861/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 28 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 243/2010 г., IV г. о., ГК;