Решение № 120 от 06.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110161807 по описа за 2022 година

********* е предявило срещу Р. В. И., Д. Б. К., М. М. В., Т. С. И., Н. Н. М. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че същите дължат на ищеца в условията на разделност при квоти: Р. В. Н. - 3/42, Д. Б. К. - 3/42, М. М. В. - 11/42, Т. С. И. 11/42 и Н. Н. М. - 11/42, от следните суми: сумата от 4723.94 лв., представляваща главница за топлинна енергия доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес: **************, аб. № ********** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия в размер на 554.01 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г., сумата от 43.61 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение в размер на 8.95 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 43640/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на 1 страната поддържа исковата молба и претендира разноски и посочва, че в хода на делото ответникът Р. И. била заплатила сумата от 400 лв., Д. К. била заплатила сумата от 512.19 лв., а ответникът Н. М. била заплатила сумата от 1396.08 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. С. И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Посочва, че процесния имот се владее единствено от М. В. и същият се бил отказал от наследството на своите родители и не се явявал наследник, поради което моли за отхвърляне на исковете срещу него. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Н. М. не е подал отговор на исковата молба, като след изтичане на срока е постъпило становище от страната, в което посочва, че иска срещу нея е основателен. Посочва, че признава иска и била погасила всички свой задължения към ищеца. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. М. В. е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните суми, но не и техният размер. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Оспорва основанието за начисляване на лихва върху главницата за дялово разпределение, както и ответникът да е бил поставен в забава. Претендира разноски. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. В. И. е подал отговор на исковата молба, като посочва, че била погасила всички свой задължения към ищеца. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Б. К. е подал отговор на исковата молба, като посочва, че била погасила всички свой задължения към ищеца. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:

2

**************, аб. № ********** на стойност 4723.94 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер 554.01 лв. за енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г., че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 43.61 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 8.95 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г., че през процесния период Н. Н. М. е била собственик на 11/42 ид. ч. от имота, Д. Б. К. е била собственик на 3/42 ид. ч. от имота, както и че през процесния период Р. В. Н. е била собственик на 3/42 ид. ч. от имота, както и че Р. И. била заплатила сумата от 400 лв., Д. К. била заплатила сумата от 512.19 лв., а ответникът Н. М. била заплатила сумата от 1396.08 лв.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От представения по делото нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 120 от 17.06.1972 г., том IV, дело № 720, се установява, че С.И.В. и Р.М. В. са придобили собственост върху апартамент ***********. Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 85 от 28.09.2020 г., том I, рег. № 2216, дело 066 от 2020 г., съгласно който М. М. В. е призната за собственик на основание давностно владение на 7/10 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: жилище, апартамент, самостоятелен обект с идентификатор **********, ************. От представеното удостоверение с изх. № ******** от 02.12.2013 г. издадено от ********** се установява, че стар адрес ********* се отнася за жилищна сграда с шест входа с настоящ адрес *****************. Представено е и удостоверение на наследници с изх. № ********** от 15.09.2020 г., издадено от Столична община се установява, че С.И.В. е починал на 14.03.1988 г., като е оставил наследници по закон: Р.М. В.

– съпруга /починала на 22.02.2001 г. и наследена от Н. Н. М. – дъщеря, Т. С. И.

– син, М. С.а В. – дъщеря починала на 20.10.2016 г. и наследена от дъщеря си М. М. В./, Т. С. И. – син, Н.С.М.а – дъщеря починала на 02.05.1995 г. и наследена от дъщеря си Д. Б. К., В. С. И. – син –починал на 01.10.1994 г. и наследена от дъщеря си Р. В. Н. и съпругата си И. Г. И., М. С.а В. – дъщеря починала на 20.10.2016 г. и наследена от дъщеря си М. М. В..

По отношение на ответника Т. С. И., настоящият състав намира, че принципно отговорността на същата бил могла да се ангажира на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН. По делото са представени съдебно удостоверение с изх. № 87740 от 20.10.2023 г. издадено от СРС, 84 състав, от което е видно, че Т. С. И. бил подал заявление, с което се отказвал от наследството на Р.М. В., който отказ бил вписан в особената книгата на съда под № 2051 от 20.10.2023 г., както и съдебно удостоверение с изх. № 87707 от 20.10.2023 г. издадено от СРС, 91 състав, по гр. д. № 57564/2023, от което е видно, че Т. С. И. бил подал заявление, с което се отказвал от наследството на С.И.В., който отказ бил вписан в особената книгата на съда под № 2047 от 20.10.2023 г. С вписване на 3 валидно направените пред районния съдия откази от наследство /доколкото в случая не се твърди и няма данни същото да е било прието преди това/ настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът – в случая ответникът Т.

С. И. се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Така той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е била такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от открИ.е на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/.

При това положение се налага извод, че в случая не се установява наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника Т. С. И., поради което предявените искове срещу този ответник се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По отношение на ответниците Р. В. И., Д. Б. К. и Н. Н. М. настоящият състав намира, че в случая посочените предпоставки са налице, доколкото тези ответници извършват признание на предявените срещу тях искове, още повече, че с оглед поведението на ответниците Р. В. И., Д. Б. К. и Н. Н. М., които са извършил плащане, съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на предявените искове.

По делото е отделено за безспорно, че след завеждане на исковата молба Р. И. била заплатила сумата от 400 лв., Д. К. била заплатила сумата от 512.19 лв., а ответникът Н. М. била заплатила сумата от 1396.08 лв. С оглед на гореизложеното и като взе предвид размера на погасените суми и изявленията на страните, следва да се приеме, че с извършените плащания от ответниците Р. В. И., Д. Б. К. и Н. Н. М. са погасени именно претендираните от тях вземания за главница за топлинна енергия и дялово разпределение, мораторна лихва начислена върху двете главници, както и законната лихва начислена върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, които са предмет на настоящото исково производство.

При това положение предявените искове срещу ответниците Р. В. И., Д. Б.

К. и Н. Н. М. се явяват неоснователни, поради погасяването му чрез плащане в хода на процеса и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По отношение на ответника М. М. В., то настоящият състав намира, че с оглед на гореизложеното в разглеждания случай следва да бъде ангажирана нейната отговорност. Видно от нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 120 от 17.06.1972 г., том IV, дело № 720, се установява, че С.И.В. и Р.М. В. са придобили собственост в режим на СИО върху апартамент ***********, които имот съгласно удостоверение с изх. № ******** от 02.12.2013 г. издадено от ********** се отнася за жилищна сграда с шест входа с настоящ адрес *****************. В случая С.И.В. е починал на 14.03.1988 г., а Р.М. В. е починала на 22.02.2001 г. и е оставила на основание чл. 5, ал. 1 ЗН за един от своите наследници М. С.а В., която също е починал на 20.10.2016 г., като е оставил за наследник на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН ответницата М. М. В. – дъщеря. Ето защо именно тази ответница следва да отговарят за задълженията към ищеца съобразно притежаваните от нея идеални части.