Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12669 от 31.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48818/2025
Вид
Определение № 12669
Подписан
31.03.2026
В сила
31.03.2026
Състав
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 102з, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103з, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12669 гр. София, 31.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110148818 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими.

Страните са направили доказателствени искания за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане за установяване на релевантни за спора обстоятелства, поради което съдът намира, че същите следва да бъдат уважени.

Ищецът е направил доказателствено искане за допускане на съдебнотехническа експертиза, като доколкото не са посочени въпроси към вещото лице, съдът ще се произнесе по искането в открито съдебно заседание, след изслушване на допълнителни становища.

Съдът намира, че не са налице основания за задължаване на страните за участие в информационна среща за процедура по медиация, тъй като с оглед изразените от тях позиции не може да се приеме, че към момента медиацията би довела до положителен резултат.

Съдът намира, че на осн. чл. 102з, ал. 3 ГПК на ищеца следва да бъде указано да заплати дължимата държавна такса за възпроизвеждане на представени в електронен вид документи по делото.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата 1,02 евро – държавна 1 такса, дължима съгласно чл. 103з, ал. 3 ГПК и да представи доказателства по делото за плащането.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 19783/2025 г., по описа на СРС, 67 състав.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане по искането на ищеца, за установяване на обстоятелства относно изпълнение на възложената работа, като УКАЗВА допуснатите свидетели да бъдат доведени в първото съдебно заседание.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане по искането на ответника, за установяване обстоятелствата относно направеното възражение за неизпълнение на ., че изпълнителят е преустановил работата и е напуснал обекта, както и че част от възложените . били довършени чрез ангажиране на трети лица, като УКАЗВА допуснатите свидетели да бъдат доведени в първото съдебно заседание.

О ТЛ А ГА произнасянето по искането за допускане на съдебнотехническа експертиза.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.04.2026 г. от 14:40, за когато да се призоват страните по делото.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 4 299,13 евро (равняваща се на 8 408,37 лева), представляваща неплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на . от 10.09.2024 г., ведно със законна лихва от 04.04.2025 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.04.2025 г. по ч.гр.д. № 19783/2025 г. по описа на СРС, 67 състав, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД за сумата 1 633,8 евро (равняваща се на 3 195,00 лева), представляваща неустойка за забава за периода 18.01.2021 г. – 03.04.2025 г.

Ищецът твърди, че на 10.09.2024 г. бил сключен договор за изпълнение на строително-монтажни работи с ответника „.“ ЕООД, по силата на който ищецът приел да изпълни . в обект Апартамент ., комплекс ., находящ се в гр.

.. Твърди, че било договорено изграждане на електроинсталация в обекта, ВиК и ОВК инсталация, поставяне на настилки и облицовка, обработка на стени и тавани, метални конструкции, . в баня и тоалетна и други, подробно описани в Приложение № 1 към договора. Сочи, че била уговорена цена в размер на 2

57 740,44 лева с ДДС, определена на база одобрени единични цени и количествена сметка, като според чл. 3, ал. 1, пар. 3 от договора окончателната стойност следвало да бъде определена на база действително извършени от изпълнителя . по договорените между страните единични цени. Твърди, че в деня на подписване на договора ответникът заплатил сумата 10 000,00 лева, на 04.12.2024 г. сумата 15 000,00 лева, а на 10.12.2024 г. сумата 19 000,00 лева.

След окончателното приключване на работата на 14.01.2025 г. изпълнителят изпратил на възложителя протокол с описание на извършените . в общ размер на 52 408,37 лева, като поради извършените плащания, било поискано заплащане на остатък от 8 408,37 лева. Твърди, че ответникът отказвал всякакъв контакт и не заплатил остатъка, без да посочил каквито и да било възражения, обосноваващи неприемане или неплащане на извършената работа. Твърди, че в чл. 34 от договора страните били уговорили неустойка при забавяне на плащанията в размер на 0,5 % от стойността на забавеното плащане на всеки ден от закъснението. Счита, че доколкото покана за изпълнение на задължението била отправена на 14.01.2025 г., а тридневният срок за доброволно изпълните изтекъл на 17.01.2025 г., неустойка се дължала за период от 76 дни – между 18.01.2025 г. – 03.04.2025 г. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните бил сключен договор за извършване на строително-монтажни работи и Приложение № 1 към него, както и че извършил авансови плащания на сума в общ размер от 44 000,00 лева, представляваща сбор от сумите 10 000,00 лева по фактура от 10.09.2024 г., 15 000,00 лева по фактура от 04.12.2024 г. и 19 000,00 лева по фактура 10.12.2024 г. Оспорва изпълнението на ., като твърди, че ищецът не е извършил точно, качествено и в срок възложените дейности, уговорени в Приложение № 1, като твърди, че някои от тях продължават да бъдат неизпълнени към момента на подаване на отговора.

Твърди, че изпълнителят се отклонявал от договора и офертата системно и едностранно, както и едностранно и изкуствено започнал да завишава видовете и количествата .. Твърди, че на 19.08.2024 г. ищецът изпратил оферта на стойност 47 419,85 лева, а на 10.09.2024 г. бил сключен договора. Твърди, че с последващи писма от 15.11.2024 г., 25.11.2024 г., 04.12.2024 г. и 05.12.2024 г. „. ООД изпратил . със ., като имало постоянно увеличаване и намаляване на цените, били включвани нови ., които не били възлагани от ответника, който счита, че по този начин неоснователно била увеличена стойността по договора. Изрежда примери за неоснователните увеличавания. Налице са твърдения, че по време на изпълнението ищецът неоснователно преустановил работата си, което довело до съществено забавяне на работата по обекта, което не се дължало на поведение или по вина на възложителя. Сочи, че липсвал отчет за изпълнение на възложеното, доколкото ищецът не му представил нито един разходооправдателен документ за закупени материали. Твърди, че в хода на работата направил възражения за неизпълнени . на място в обекта, 3 както и в кореспонденция, водена между страните. Твърди, че към изтичане на договорения срок – 14.01.2025 г. ищецът не бил изпълнил възложени ., които описва подробно в отговора, като без предупреждение, след възражение за отклонение от възложеното, изпълнителят напуснал обекта преди тази дата, поради което се наложило ангажиране на трето лице, което да довърши обекта, за което сторил допълнителен разход. Твърди още, че в резултат на некачествен монтаж били надраскани и компрометирани скъпи облицовъчни материали, което налагало пълно отстраняване и повторно закупуване и полагане, водещо да допълнителен разход, а в банята се появил теч, който счита за последица от некачествен ВиК монтаж. Счита, че доколкото още преди започване на изпълнение извършил авансово заплащане на сумата 10 000,00 лева, бил добросъвестна страна. Оспорва дължимостта на претендираната неустойка, като твърди, че вземането на ищеца не било изискуемо поради липса на надлежно и пълно изпълнение на договора от негова страна и сочи, че в случая ищецът бил в забава поради преустановяване на работата, което освобождавало възложителя от задължението за неустойка. Оспорва исковете, като моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски.

Между страните не е налице спор, че между тях съществувало облигационно отношение по Договор за извършване на строително-монтажни работи от 10.09.2024 г. и Приложение № 1 към него, както и че ответникът е извършил авансови плащания на сума в общ размер от 44 000,00 лева, представляваща сбор от сумите 10 000,00 лева по фактура от 10.09.2024 г., 15 000,00 лева по фактура от 04.12.2024 г. и 19 000,00 лева по фактура 10.12.2024 г.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД , в тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнил възложената работа /предоставил е услугите/ и същата е била приета без възражения от ответника, както и размерът на уговореното възнаграждение.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна уговорка за неустойка с посоченото съдържание и размери, и настъпването на предпоставките, пораждащи изискуемост на вземането в претендирания размер.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съдът приканва страните към спогодба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4