Решение № 3913 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3913 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20251100504084 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Р. М. К. срещу решение № 20125142/25.06.2024 г. по гр.д. № 12695/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, с което на основание чл. 45 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Т. Д. Т. сумата в размер на 0,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и доброто име на ищеца пред АК – Хасково, Висшия адвокатски съвет, както и пред колеги на ищеца и трети лица, вследствие на депозиране на жалба, вх. № 2112/04.09.2020 г. срещу решение по т. 8, обективирано в протокол № 13/10.08.2020 г. на дисциплинарната комисия към съвета на АК – Хасково, по която е образувано дисциплинарно производство, както и пред М.Д.Д.-Д. – клиент на ищеца, пред нотариус М. В., с район на действие РС – Царево, пред служители на нотариуса, а също и пред представители на агенция за недвижими имоти „Явлена“.

Жалбоподателят - Р. М. К., твърди, че решението е неправилно. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като я е лишил от участие в открито съдебно заседание по делото, тъй като не е била призована. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

1

Ответникът по жалбата – Т. Д. Т., счита, че решението на СРС е правилно, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. Д. Т. с иск с правно основание чл.

45 ЗЗД, предявен срещу Р. М. К..

Ищецът - Т. Д. Т., твърди, че като адвокат е представлявал М.Д.Д.-Д. при покупката на недвижим имот, намиращ се в село Варвара, община Царево, като продавачи на имота са били ответницата Р. М. К. и съпругът А.Й.К.. Сочи, че през месец февруари 2020 г. е провел в това си качество среща с ответницата Р. М. К. и съпругът А.Й.К., на която са бил обсъдени въпроси, свързани с имота, който е бил предмет на преговорите за покупко-продажба. След проведената среща е посъветвал клиента си да не закупува имота, въпреки което и след настояване от страна на ответницата, М.Д.Д.-Д. е решила да придобие собствеността по отношение на имота срещу продажната цена от 10000 евро, като е възложила на ищеца изготвянето на предварителен договор за покупко-продажба на имота. Такъв е бил изготвен от страна на ищеца и изпратен на ответницата К.. Впоследствие, на 10.04.2020 г. е бил подписан предварителен договор между страните, като по банковата сметка на продавачите е била преведена сумата в размер на 2000 евро. Сочи, че за сключване на окончателен договор е изготвил всички необходими документи, а именно – проект за нотариален акт за дарение, проект за нотариален акт за покупко-продажба, анекс към предварителния договор, изпратени на 01.06.2020 г. на нотариуса, пред който е следвало да бъдат сключени договорите. Същите документи са били изпратени и на ответницата Р. М. К., като след изпращане на документите ответницата К. е отговорила с три електронни съобщения, адресирани до ищеца, в които е изискала да бъде върната сумата в размер на 400 лв., платена от нейна страна за изготвяне на проект за нотариален акт за дарение и анекс към предварителния договор, както и е отправила заплахи до ищеца, че ще сезира ДК на АК-Хасково. Твърди, че в деня на сключване на окончателните договори ответницата К. е отправила обиди спрямо ищеца във връзка с неговите професионални качества пред клиента му - М.Д.Д.-Д., пред нотариус М. В. и служители в нейната кантора, както и пред представители на агенция за недвижими имоти „Явлена“. Освен това, е депозирала жалба, вх. № 4-Ж/07.07.2020 г. пред АКХасково, в резултат на която е било образувано дисциплинарна преписка спрямо ищеца. В рамките на същото сочи, че се е налагало да дава обяснения. С решение по протокол № 13/10.08.2020 г. ДК към САК-Хасково е отхвърлил жалбата на К., като с жалба, вх. № 2112/04.09.2020 г. ответникът К. е обжалвала пред Висшия адвокатски съвет посоченото решение на ДК към САК-Хасково. И втората жалба на К. е оставена 2 без уважение от страна на ВАС. Сочи, че в резултат на действията на ответницата е накърнен престижът и доброто име на ищеца пред колегите от АК – Хасково, Висшия адвокатски съвет, предвид подаденото жалба, вх. № 2112/04.09.2020 г., както и пред М.Д.Д.-Д. – клиент на ищеца, пред нотариус М. В., с район на действие РС – Царево, пред служители на нотариуса, а също и пред представители на агенция за недвижими имоти „Явлена“, във връзка с изразените негативни оценки относно професионалните качества на ищеца. Посоченото му е причинило неимуществени вреди, поради което претендира обезщетение в размер на 0,50 лв.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, осъществено от ответника, в тежест на ищеца е да докаже: противоправно поведение на ответника; вреда – причиняване на неимуществени вреди на ищеца в претендирания размер, вследствие осъщественото противоправно поведение от страна на ответника; пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди.

При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, както и да докаже погасяване на дълга.

Във въззивната жалба не са изложени аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, относими към мотивите на решението, в които е посочено, че исковете са основателни, доколкото по делото е доказано ответницата да е осъществила противоправно поведение спрямо ищеца, в резултат на което последният е претърпял неимуществени вреди и има право на обезщетение в размер на сума, която е по-голяма от претендираната от негова страна. Следователно и доколкото в жалбата не са налице твърдения за неправилност на решението с оглед липсата на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника (жалбоподател), то въззивната инстанция не може да проверява служебно изводите на първостепенния съд в тази насока (арг. чл. 269 ГПК).

При служебна проверка на първоинстанционното решение не се установява при постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща решаващите изводи на съда. Ето защо, следва да се приеме, че решението е правилно.

За пълнота и във връзка с аргументите за допуснати процесуални нарушения, изложени във въззивната жалба, съдът счита, че същите са неоснователни. Видно от призовката за насроченото открито съдебно заседание пред СРС за 23.04.2024 г. ответницата К. е била редовно призована. Същата е подала молба за отлагане на 3 делото, предвид обстоятелството, че няма да може да присъства по време на заседанието. Молбата е уважена от първоинстанционния съд и делото е отложено за 28.05.2024 г. от 11,30 часа, като датата, за която делото е било отложено, е обявена в рамките на откритото съдебно заседание, проведено на 23.04.2023 г.

Действително, за второто открито съдебно заседание ответницата не е била призована, но посоченото не представлява процесуално нарушение, тъй като на основание чл. 56, ал. 2 ГПК страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.

Освен това, във въззивната жалба не са релевирани искания за извършване на действия по делото, които е следвало да бъдат извършени в рамките на първоинстанционното производство с участието на ответницата, поради което дори при доказване на твърденията, изложени във въззивната жалба, не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение.

В допълнение следва да се посочи и че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно, което, обаче, не изключва възможността за злоупотреба с право, което е противоправно. Тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Подаването на жалби и сигнали с искане да бъде оказана защита на правата на жалбоподателя представлява признато от закона право и не представлява противоправно действие, освен когато се касае за злоупотреба с право, т.е. за недобросъвестно упражняване на процесуални права. Злоупотреба с право ще е налице, когато молбата/жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато молителят знае, че те са неверни, и подава молбата/сигнала, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес – в този смисъл са: решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. 1913/2017 г., III г. о. на ВКС, решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о. на ВКС, определение № 795/6.11.2019 г. по гр. д. № 4543/2018 г., IV г. о. на ВКС.

По делото се твърди, а и от събрания доказателствен материал се установява при условията на пълно и главно доказване, че е налице противоправно поведение от страна на ответницата Р. М. К., изразяващо се в недобросъвестно подаване на жалба срещу ищеца до АК-Хасково, както и до Висшия адвокатски съвет, в които е изразена негативна оценка спрямо ищеца във връзка с професионалните му качества, както и чрез изразяване на такава пред М.Д.Д.-Д. – клиент на ищеца, пред нотариус М. В., с район на действие РС – Царево, пред служители на нотариуса, а също и пред 4 представители на агенция за недвижими имоти „Явлена“, във връзка с осъществената професиална дейност на ищеца при подпомагане на свидетеля Д.а-Д., ответницата К. и съпруга при сключването на договор за покупко-продажба на имот. В тази връзка, съгласно показанията на свидетеля Д.а-Д. при сключването на договора ответницата е изразила становище, че ищецът е „негоден адвокат“ и че ако тя е изготвяла документите същите биха били по-добри.

Във връзка с изложеното, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора в полза на процесуалния представител на ответника по жалбата – адв. Е. В. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се присъди сумата в размер на 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Същото се явява справедливо в посочения размер, предвид извършените от адв. Т. действия в рамките на въззивното производство, както и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция, доколкото въззивната жалба е бланкетна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20125142/25.06.2024 г. по гр.д. № 12695/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.

ОСЪЖДА Р. М. К., ЕГН **********, да заплати в полза на адв. Е. В. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 3 ЗА сумата в размер на 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5