Решение № 1528 от 20.11.2020, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 2397/2020
- Вид
- Решение № 1528
- Подписан
- 20.11.2020
- Състав
- Зорница Хайдукова, Иван Иванов, Валентин Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 270, ал. 3, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- параграф 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 58 · Закон за кредитните институции
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
Номер 1528
18.11.2020 г.
Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София
6-ти търговски
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Иван Иванов
Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20201001002397 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника А. А. А. срещу решение № 615/24.04.2020г. по т.д. 1701/2017г. по описа на СГС, ТО, VI – 11 състав, в частта му, с която са уважени предявените срещу него от „Юробанк България” АД иск по чл. 430 ТЗ за сумата 70 279,90 лв. – главница по договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия” № BL8263 от 03.08.2007г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 04.05.2017г. до окончателното и изплащане, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 21 247,93 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 04.05.2014г. до 24.04.2017г.
Жалбоподателят поддържа решението в обжалваните му части да е неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага съдът да е постановил недопустим съдебен акт по отношение на ответника „Алекс 333” ООД, по отношение на който длъжник е налице влязла в сила заповед за изпълнение за претендираните суми. Поддържа в нарушение на процесуалния закон съдът да е давал и след изтичане срока за допълнителен отговор възможност на ищеца да уточнява исковите си претенции като в нарушение на процедурите за разглеждане на търговски спорове във второто по делото заседание е пристъпил към втори доклад на спора, а многократните уточнения са отразени и в обжалвания съдебен акт.
Жалбоподателят сочи и в частта по разгледан иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът да се е произнесъл свръх петитум като посоченото с решението основание – законна лихва за забава, не е било предявявано от ищеца, който е предявил иск за договорни лихви за забава, счетен от съда за неосноватен. Поддържа в нарушение на нормата на чл. 298 ГПК първоинстанционният съд да е приел да е налице сила на пресъдено нещо по постановеното 1 между страните решение по т.д. 8209/2012г. по описа на СГС, VI – 10 с-в, по отношение на факта за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем на основание чл. 30, изр. 2ро от договора за кредит, вр. чл. 8а от анекс 2 към договора, доколкото в последното производство банката не е твърдяла или доказвала настъпване на предсрочна изискуемост на това основание. По тези доводи излага и че възражението му за настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит през 2011г. да не е преклудирано. Поддържа възражението му и да е основателно предвид уговореното с договора фингирано връчване на съобщения и изпратените такива от ищеца до длъжниците, върнато от адреса на А. на 11.11.2011г. Сочи изявления, че това е датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, да е правил ищеца с въззивната си жалба по т.д. 8209/2012г., а със сезиралата настоящия състав на съда искова молба се сочи датата 16.11.2011г. за дата на предсрочната изискуемост. Поддържа, доколкото ответникът не оспорва тези твърдения на ищеца, същите да е следвало да бъдат приети за безспорни от съда. Излага и по възражението му за давност, броен от последната дата да е изтекъл установеният в закона давностен срок и ищцовите претенции да са неоснователни предвид погасяването им по давност. Сочи решението да е противно на материалния закон и необосновано предвид повърхностното обсъждане на възражението на ответника за нищожност на анекс 2 към договора за кредит, включително за липсата на валидно основание за промяна на обслужващата договора сметка с такава на името на солидарния длъжник. Излага необсъдени да са останали и подробните му възражения по писмения отговор на исковата молба за нищожност на клаузи от договора предвид тяхната неравноправност. Оспорва като необосновано решението в обжалваната му част и предвид немотивираното възприемане на заключенията по събраните по делото единични и тройни ССчЕ-зи, които отчасти си противоречат и се основават само на счетоводни записвания при ищеца. По изложените доводи за недължимост на претендираната главница поддържа да е недължима и претендираната от ищеца „договорна лихва”. Моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, „Юробанк България“ АД, оспорва жалбата като неоснователна.
Поддържа ответникът А. да не е управител на ответника „Алекс 333” ЕООД, предвид на което и да е недопустимо да излага оплаквания за недопустимост на решението по отношение на този ответник. По същество поддържа възраженията да са неоснователни.
Излага да е налице постановено решение по искове по чл. 422 ГПК между същите страни, но с последното решение съдът да се е ограничил до извода за липса на предсрочна изискуемост съобразно разясненията по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предвид на което и предявените в настоящото производство искове за присъждане на сумите по договор с настъпил падеж на изпълнение се явяват допустими. Оспорва като неоснователно възражението на ответника за произнасяне от първоинстанционния съд свръх петитум с присъдените на основание чл. 86 ЗЗД лихви. Сочи да е предявен иск за присъждане на договорени лихви за забавено изпълнение в много по-голям от присъдения размер, предвид 2 на което съдът не е се е произнесъл в повече от исканото. Ищецът е основал претенцията си на уговорени с договора за кредит лихви, като съдът е приел последните да се дължат само за срока на действия на договора, по която причина е присъдил мораторни лихви в размера на законните по чл. 86 ЗЗД за периода след изтичане срока на договора. Оспорва като необосновани възраженията на ответника за нищожност на сключения между страните анекс 2 към договора за кредит като поддържа встъпването в дълг да е позволен и изрично уреден в закона договор, както и да не е налице законова забрана всяко трето лице да изпълнява чужд дълг – чл. 73 ЗЗД, предвид на което и допустимо с анекса страните да са договорили, че сметката, по която ще се обслужва кредита за в бъдеще, ще е сметката на солидарния длъжник. Поддържа към дата на сключване на анекса ответникът А. да е бил собственик и управител на „Алекс 333” ЕООД, да е договарял и от името и на последното дружество и да е бил напълно наясно с постигнатите с анекса договорки, както и изрично с поставяне на подписа си да е приел, че желае настъпването на техните последици, включително, че се съгласява да отговаря солидарно за изпълнението на договора при условията, при които е сключен. Поддържа договорът за кредит да не е потребителски такъв, а да е договор за револвираща кредитна линия, при който кредитополучателят може многократно да ползва отпуснатия му кредитен ресурс, връщането на главницата не е дължимо с месечните вноски, може да става по преценка на длъжника и за договора да няма погасителен план, каквито са и изводите на вещото лице по първата единична и по тройните експертизи. По тези доводи и поддържа вземането за главница да е станало изискуемо с изтичане на срока на договора – на 03.08.2012г., броен от която дата и до датата на предявяване на исковете в съда не е изтекъл установеният в закона давностен срок за главницата, а лихвите са претендират за период от три години преди датата на депозиране на исковата молба в съда. Оспорва като необосновани и противни на установената съдебна практика, а и изричното разрешение, дадено в постановеното между страните решение по т.д. 8209/2012г. по описа на СГС, доводите на ответника, че по процесния договор е налице обявена предсрочна изискуемост.
Излага за първи път ответникът да е получил изявленията на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с препис от ИМ по т.д. 8209/2012г. на 05.04.2013г., която дата е след изтичане срока на договора и по тази причина е неотносима към изискуемостта на договорните вземания. По изложените доводи моли решението в обжалваната му от ответника част да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски по делото.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен 3 състав намира обжалваното решение за валидно.
По отношение на допустимостта му в обжалваната му част съдът приема следното:
Съдът отчита, съобразно заявеното след указания на съда по реда на чл.
262 ГПК, вр. чл. 260, т. 4 ГПК уточнение на искането на жалбоподателя по депозираната въззивна жалба, дадено с молба от 21.10.2020г., А. А. да обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати н а „Юробанк България” АД п о иск по чл. 430 ТЗ сумата 70 279,90 лв. – главница по договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия” № BL8263 от 03.08.2007г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 04.05.2017г. до окончателното и изплащане, и по иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 21 247, 93 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 04.05.2014г. до 24.04.2017г.
Горното уточнение е допуснато от съда, а и съответно на правния интерес на страната, предвид на което и оплакванията по жалбата на А. за недопустимост на първоинстанционното решение в необжалваната му част по отношение на ответника „Алекс 333” ЕООД, доколкото стоят извън предмета на въззивна проверка, очертан в чл. 269 ГПК, няма да бъдат обсъждани от настоящия състав на съда.
При дължима служебна проверка за допустимост на решението в обжалваната му част съдът приема решението в обжалваната му част по уважен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да е недопустимо като първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, с който не е сезиран, вместо по сезиралия го иск по чл. 92 ЗЗД.
Предвид нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Видно от сезиралата съда в настоящия спор искова молба от „Юробанк България” АД ищецът е отправил искане до съда за присъждане на „договорни лихви” в размер на сумата 58 191,76 лв., определени като дължима лихва за просрочие по чл. 5 от договора, формираща се като върху договорения лихвен процент се добави надбавка, определена от ищеца като неустойка от 10 %. По изрични указания на съда в о.с.з. на 29.05.2019г.
4 ищецът е потвърдил основанието, на което предявява претенцията си за горната парична сума, и уточнението, че се претендира плащане на лихви по чл. 5 от договора, е допуснато от съда с нарочно определение в същото о.с.з.
Предвид гореочертания предмет на спора съдът е сезиран с иск по чл.
92 ЗЗД – претендирано обезщетение за забавено изпълнение на задължението по договора за връщане на отпуснатата в кредит главница в изначално определения от страните размер с клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит.
С първоинстанционното решение в обжалваната му част съдът е отчел да е сезиран и съобразно уточненията, дадени допълнително от ищеца, с иск за присъждане на „договорни лихви” по чл. 5 от договора. Изложил е доводи такива да се дължат само за срока на действие на договора, а не за процесния период, който е след изтичане срока на договора, и последното е приел като основание на ищеца да бъдат присъдени не претендираните „договорни лихви” по чл. 5 от договора за кредит, а законни лихви в размера по чл. 86 ЗЗД и за изчисления от съда размер е уважен иск на последното правно основание.
Настоящият състав на съда приема с решението в гореочертаната му обжалвана част по уважен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът недопустимо да се е отклонил от сезиралото го искане и да е дал на ищеца защита, която не е искана от съда. Недопустимо е при заявен иск на договорно основание – претендирана неустойка за забавено изпълнение, съдът сам с решението си по спора да подмени основанието на иска и да присъди претендираната парична сума, на основание, на което ищецът не се е позовавал с исковата си молба – дължимост на обезщетение за забавата въз основа на закона в определения с чл. 86 ЗЗД размер. Следва да бъде добавено и да не се касае за преценка от съда за прекомерност на размера на неустойката и намаляването и до размера на лихвите по чл. 86 ЗЗД, тъй като такова възражение не е уважено от съда, а съдът е достигнал до извод за недължимост на обезщетение на претендираното основание - клауза от договора за неустойка, и вместо това е решил да присъди обезщетение за забава на друго основание – закона и разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 37 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/187ac2e1-fafc-4650-a7b6-e3a4c28b3814