Решение № 117 от 17.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София , 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20201000503350 по описа за 2020 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 69 от 17.06.2020 г. по т. д. № 143/2019 г. Врачански окръжен съд /ВрОС/ е осъдил „Бул Инс” АД да заплати на Ц. И. К. сумата от 200 000 лв., предявени частично от сума в размер на 300 000 лв. и на Д. И. К. сумата от 150 000 лв., предявени частично от сума в размер на 250 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 13.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В съответствие с изхода на делото, страните са осъдени да заплатят и съответните съдебно-деловодни разноски в първата инстанция, както и възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ в полза на процесуалния представител на ищците адв. Т. от АК-Кюстендил.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника „Бул Инс“ АД, които го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата на застрахователя се твърди, че решението, в осъдителната му част е неправилно поради нарушение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като изтъква доводи за отхвърляне на претенциите изцяло или намаляване поради прекомерност на размера на присъденото обезщетение. Излага съображения, че причинените вреди не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а в резултат на случайно деяние според дадената в чл. 15 НК дефиниция. Претендира съпричиняване от страна на пострадалия, като излага, че с 1 поведението си, той сам се е поставил в риск. Моли съдът да отмени решението в обжалваните части изцяло или да намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното плащане. Претендира присъждането на разноски и адвокатски хонорар пред двете съдебни инстанции.

С писмен отговор по чл. 263 ГПК, въззивната жалба се оспорва от ищците като неоснователна. Претендира се възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за втората инстанция.

Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Не са събирани нови доказателства пред апелативния съд.

Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ - претендират се обезщетения за неимуществени вреди от ПТП, причинени от смъртта на И. Д. К. пряко от застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” на участвалия в произшествието водач на превозното средство – л. а. „Фолксваген“, модел „Джета” с рег. номер ********, ведно със съответни обезщетения за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да уважи исковете в посочените по-горе размери, първоинстанционният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно-превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност”. Приел е, че справедливият размер на обезщетение възлиза на 200 000 лв. за Ц. И. К., предявени частично от сума в размер на 300 000 лв. и 150 000 лв. за Д. И. К., предявени частично от сума в размер на 250 000 лв. За достигане до тези суми е намерено, че не е налице съпричиняване.

Оплакванията във въззивната жалба са, че причинените вреди не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а в резултат на случайно деяние според дадената в чл. 15 НК дефиниция, по размерите на определените обезщетения за неимуществени вреди, както и относно това има ли принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и ако има - в какъв обем следва 2 да се определи той.

На първо място САС намира, че от събрания по делото в хода на първоинстанционното производство доказателствен материал категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно: наличие на нанесени неимуществени вреди от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищците неимуществени вреди.

По първоинстанционното дело и до произнасянето в настоящото производство не е представена влязла в сила присъда, касателно процесното ПТП.

От представените по първоинстанционното дело доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, заключението по САТЕ и свидетелските показания на св. П. Я. и Н. Х., се установява, че на 13.04.2019 г, около 22.34 ч, лекият автомобил „Форксваген Джета“ с per. № ******** след излизане от двора на дом в с. Горно Пещене, ул. „Кирил и Методи“ № 27 е спрял на около 5 - 6 м. със задната част на автомобила от линията на ориентира /от портата/ с насоченост на челната му част в посока пътя и надлъжна ос перпендикулярна на портата. В един момент от спряло положение водача на лекия автомобил е включил на задна скорост на движение, автомобила тръгва назад и със задната челна част на лекия автомобил в областта на ляв калник в задната му челна част е достигнал до затварящото се крило на портата, зад което се е намирал пострадалият И. К., удря се в крилото, което придобива скоростта на движение на автомобила, като същото с тази скорост се повръща назад и удря тялото на пострадалия, вероятно в начално съприкосновение в главата, челно. След навлизане на автомобила със заден мост на около 2,5 м. в двора спира, след което водача включва на предна предавка и излиза от двора.

Пострадалият човек, след излизане на лекия автомобил от двора, предприема действие на затваряне на портата, като първо хваща дясното крило на портата и започва придвижването му със спокоен ход на затваряне. В момент на достигане на края на крилото до положение на затваряне, с оставащи около 0,5 - 0,8 м., пострадалият се е намирал с тялото си зад края на крилото и в този момент същото е ударено от лекият автомобил с придобиване на скорост в обратна на затварянето от около 23,58 км/ч, с която скорост удря тялото на пострадалия.

Включването от предна на задна предавка, се е осъществило след спиране на автомобила.

След излизане от двора с движение на предна предавка, водача му е спрял автомобила, изключил предна предавка, без изключване на двигателя и след това е включил задна предавка.

3

От намиращите се по делото данни не се установяват данни за напускане на пострадалия на имота, през портата от момента на напускане на автомобила от имота до настъпване на произшествието, т.е. пострадалия не се е приближавал в този период до автомобила.

Заключението, прието в първата инстанция, изготвено от вещо лице-автоексперт е, че от техническа гледна точка причини за настъпилото ПТП е неправомерно действие на водача на лекият автомобил с лоста за превключване на скоростите - включване на задна скорост от водача на лекият автомобил и тръгване назад с рязко подадена газ в момент, в който пострадалият е затварял крилото на портата зад него на имот, находящ се в с. Горно Пещене, общ. гр. Враца, на ул. „Кирил и Методи“ № 27.Заключението се приема и от САС като обективно и компетентно.

Според заключението по приетата пред първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ съществува пряка причинно-следствена връзка между настъпилата смърт на И. К. и процесното ПТП. Смъртта е настъпила на 20.04.2019 г. вследствие на открита черепномозъчна травма множествени счупвания на черепния свод, счупване на черепната основа, импресионно счупване на тилната кост вдясно, надлежаща рана вляво челно, мозъчна контузия, двустранни кръвоизливи над твърдата и под меките мозъчни обвивки, довела до състояние несъвместимо с живота – мозъчна смърт.

Настоящия съдебен състав не споделя възражението в подадената жалба, че причинените вреди не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а в резултат на „случайно деяние“ според дадената в чл. 15 НК дефиниция. Доказателствата по делото ценени поотделно и в тяхната съвкупност сочат, че делинквента е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици от конкретно предприетото му поведение, като водач на МПС, по повод реакцията му с лоста за превключване на скоростите - включване на задна скорост от водача на лекият автомобил и тръгване назад с рязко подадена газ в момент в който пострадалият е затварял крилото на портата зад него. С предприетата маневра е нарушил правилата за движение от ЗДвП, а именно чл. 40 от този нормативен акт, сочещ, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Тази разпоредба се явява нарушена от делинквента. Поради тези аргументи настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 15 НК.

По отношение справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и оплакванията за това в жалбата:

Жалбата на застрахователя в тази й част е частично основателна.

Според САС справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди 4 за ищеца Ц. И. К., възлиза на 160 000 лева, на Д. И. К. на 130 000 лв. За да стигне до този извод, САС отчита събраните пред ВрОС гласни доказателства относно интензитета на болките и страданията при ищците. Нужно е още да се вземат предвид лимитите на застрахователните обезщетения по застраховка „ГО на автомобилистите” за 2019 г., както и данните за икономическата обстановка в страната, която също се е променяла предвид данните за минималната работна заплата в България. Тя е била 560 лева към 13.04.2019 г.

В първата инстанция са разпитани свидетелите Л. В. К. и С. Д. К. относно търпените от ищците неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на И. К..

Свидетеля К. сочи, че познава пострадалия от около 30 години, като особено добър колега, лекар, служител и професионалист. Амбициозен, широкоскроен с добри познания и опит, добър човек – „ларж“. Пострадалият е говорил пред свидетеля за своя баща и син, разказвал е само добри неща за тях.

Свидетелят К. сочи, че животът на ищците се е променил драстично, след смъртта на И. К. – баща на Ц. К. и син на Д. К.. Познавал е и тримата от повече от 20 години. Много са преживели заедно. Пострадалият е живеел със своя баща в с. Горно Пещене. И. К. е имал от предишен брак и друг по-голям син, който е починал и цялото му внимание и бащина обич са били насочени към синът му Ц. К.. Желаел е той също да завърши медицина и да може да му помага, като баща със съвети. Синът Ц. е студент по медицина пети курс в гр. София и му е трудно без неговия баща. Без неговите напътствия и морална и финансова помощ.

Свидетелят сочи, че не е познавал по отговорен човек от И. К.. Той е бил за сина си, като баща и майка. Пострадалият е имал над средното ниво на доходи и винаги се е грижил добре за сина си и своя баща. Винаги пострадалия е бил със своя баща и се е грижил за него.

Всяка вечер е бил при него. Пострадалия е ремонтирал къщата в с. Горно Пещене за да могат там да се събират с баща си и своите близки. След инцидента свидетелят се е виждал със бащата на И. К.. Същият е бил съкрушен, не е виждал смисъл да живее. Видно от приетата по делото съдебно психиатрична експертиза Ц. К. и Д. К. след процесното ПТП и загубата на И. К. са преживели остра стресова реакция, която се изразява в тревожност, подтиснатост, разстройство на съня, плач и тъга. Острата стресова реакция е преминала в разстройство на адаптацията, изразяващо се в невъзможност за изпълнение на обичайните им задължения. Това разстройство към настоящия момент е отзвучало.