Решение № 33 от 30.03.2021, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Девин , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Елка А. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Гражданско дело № 20205410100405 по описа за 2020 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, във връзка с чл.

86 от ЗЗД. При условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД- връщане на дадено без основание.

В исковата молба се твърди, че ищецът „НД М." ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Р. Д., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, е сключил с К. А.

К. Договор за потребителски кредит № 365* от 29.08.2019г. (Договора), по който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1280 лв. В тази връзка и съобразно постигнатите договорености предоставения кредит е следвало да бъде погасен на 40 седмични вноски, всяка в размер на 32 лв., като съгласно чл. 10 от договора вземанията по него са обезпечени със запис на заповед, подписан от кредитополучателя в деня на подписване на договора. Твърди, че до настоящия момент ответника е извършил следните плащания на 02.10.2019г. - сума в размер на 130.00 лева; на 19.11.2019г. - сума в размер на 130.00 лева; на 23.01.2020г. - сума в размер на 60.00 лева и на 06.03.2020г. - сума в размер на 448.00 лева. Счита, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че страните по спора са встъпили в облигационно правоотношение, произтичащо от процесния Договор за кредит и ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предаде на кредитополучателя заемната сума. С оглед горното и доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да върне получената сума, счита предявения иск с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК за изцяло основателен. Твърди, че видно от приложения Договор за потребителски кредит № 365*/29.08.2019г., чистата сума по договора, или кредитът, е в размер на 1280 лв., като не е уговорен годишен лихвен процент, а само 1 годишен процент на разходите по кредита и такса за определяне на степента на кредитния риск, или съгласно приетия договор, чистата стойност на кредита е 1280 лв. като излага подробни съображения.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът К. А. К. да заплати на „НД М." ООД, ЕИК: *********, сумата от 512.00 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 365*/29.08.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност, в случай че установи, че главният иск е неоснователен, моли съда да разгледа иск с основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД /за връщане на дадено без основание/ или по чл. 59 от ЗЗД, съответно да осъди ответника К. А.

К. да заплати на „НД М." ООД, ЕИК: *********, сумата от 512.00 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира за разноски.

В о.с.з. ищеца не изпраща представител. С молба- становище пълномощникът на ищеца- адв. К.П. поддържа исковата молба. Моли в случай, че са налице условията за произнасяне на неприсъствено решение по чл. 238 ал.1 от ГПК, съда да се произнесе с неприсъствено решение, а в случай, че не са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение, поддържа исковата молба с изложените в нея съображения. Счита предявения иск за изцяло основателен и излага съображения по същество. Претендира за разноски.

В о.с.з. ответникът лично. Не оспорва, че дължи главница в размер на 512 лева.

Съдът след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на подадено искане за кредит № 365*/29.08.2019г. от ответникът К. А. К. до „НД М." ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П. е сключен Договор за потребителски кредит № 365* от 29.08.2019г. за сумата от 1280 лева, който кредит е следвало да бъде погасен на 40 седмични вноски, всяка в размер на 32 лева.

В Приложение № 1 към договор за заем № 365*/29.08.2019г. е посочено извършеното плащане от ответника, а именно: на 02.10.2019г. - сума в размер на 130.00 лева; на 19.11.2019г. - сума в размер на 130.00 лева; на 23.01.2020г. - сума в размер на 60.00 лева и на 06.03.2020г. - сума в размер на 448.00 лева.

С разходен касов ордер № 89/29.08.2019г. ответника К. А. К. е получил от „НД М." ООД сумата от 1280 лева.

2

Представени са Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „НД М." ООД.

Съдът намира, че иска по чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД е основателен и доказан по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Паричният заем е от категорията на така наречените реални договори и договорът се смята сключен от момента на предаване на заемната сума. Законът не изисква определена форма за сключването на договора, но с оглед на доказването му е необходимо същият да бъде писмен, когато има за предмет голяма сума или заместими вещи с голяма стойност. Характерно за договора за заем, че същият има характер на едностранен договор, при който съществува само едно единствено задължение и то е на заемателя за връщане на вещ от рода и качеството на заетата и в количество еднакво със заетото на заемодателя. Договорът за паричен заем е по принцип безвъзмезден, но законът допуска страните да уговорят възнаграждение под формата на лихва, но това задължително трябва да стане с писмен акт.

Договорът за заем е реален договор и предаването на дадена в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. Безспорно е, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № 365* от 29.08.2019г., при който ищецът е кредитор, а ответника - кредитополучател, с предмет на договора - пари на стойност от 1280 лева, вносими на 40 седмични вноски, всяка в размер на 32 лева. Сключването на този договор и етапите, през които то преминава, се уреждат от общите правила и спец. по ЗЗД.

Страните са сключили договора в писмена форма. Правата и задълженията между страните възникват от момента на предаването на парична сума от кредитора в собственост на кредитополучателя. Установява се, че ответника не е изпълнил основното задължение по договора за заем, да върне останалата като непогасена част от кредита в размер на 512 лева /в приложение № 1 към договор за заем № 365*/29.08.2019г. е посочено извършеното плащане от ответника, описано по-горе/. Не се установи между страните да има друга уговорка, досежно плащането, поради което към момента на предявяване на иска е налице неизпълнение по смисъла на чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД от страна на ответника.

Ответникът не ангажира абсолютно никакви доказателства, оспорващи твърденията в исковата молба, а напротив в о.с.з. признава иска. За това следва ответника да бъде осъден да заплати претендираната от ищеца „„НД М.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и 3 адрес на управление: гр. П. дължима цена по договор за заем, в претендирания размер от 512.00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 365*/29.08.2019г.

Искът за мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Задължението за мораторна лихва е акцесорно. То е обусловено от съществуването на главното парично задължение. С оглед изложеното по-горе, главното парично задължение е безспорно установено, което обуславя извода за основателност на претенцията за лихва върху главницата от 512 лева, считано от предявяването на иска – 16.10.2020г. до окончателното й плащане.

Съдът намира, с оглед изхода на делото, ще следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 350.00 лева, от които 50.00 лева- държавна такса и 300.00 лева-адвокатско възнаграждение.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. См., ул. Мл. * ДА ЗАПЛАТИ на „„НД М.” ООД, с ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Р. Д., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от Л. Д. Д., сумата от 512.00 лева /петстотин и дванадесет лева/- главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 365*/29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 512.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и 350.00 лева /триста и петдесет лева/- разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Девин: _______________________

4