Решение № 11549 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11549 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110156071 по описа за 2025 година

Д. Г. Б. е предявила срещу ЮЛ в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 12270.67 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства в резултата на увреждане на здравето, а именно счупване на метатарзалната кост, закрито в резултат от спъване в счупени и разместени тротоарни плочки и падане на 08.11.2025 г. в **************, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.11.2025 г. до окончателното изплащане, както и обезщетения за претърпени имуществени вреди, както следва: сумата от 30.17 евро – за ортеза орлиман, сумата от 10.22 евро – за медицинско изследване, сумата от 24.73 евро – за медикаментозно лечение, сумата от 35.79 евро – за преглед за съдебно медицинско удостоверение“, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.11.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 08.11.2025 г. в ************** се спъва в счупени тротоарни плочки и пада, в резултат на което получава счупване на метатарзалната кост, закрито. Посочва, че била откаран в ********, където била поставена ортопедична имобилизираща ортеза, като ищцата отказа да остане под наблюдение и се прибрала вкъщи. Посочва, че за период от 1 месец носела шината, като изпитвала силни болки, които се засилвали вечер.

Болките били постоянни, като ищцата не можела да се обслужва сама и се налагало близките да й помагат, не можела да стигне сама до асансьора.

Твърди, че се била придвижвала с бастун. Излага твърдения, че не можела да стои права, седнала или лежаща на една страна, като от лежане започнала да изпитва силни болки в гърба и кръста, като кожата на гърба започнала да се подсича. Твърди, че не можела да си изпълнява задълженията си като адвокат.

1

Твърди, че дори месец и половина след счупването кракът все още бил отекъл и ищцата трудно се движела, като куцала при движение. Посочва, че била да изживяла тежък психо-емоционален стрес от травмите и не желаела да общува с хората, като продължавала да изживява болки и страдания, както и да търпя битови неудобства. Била претърпяла имуществени вреди изразяващи се в разходи за лечение. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, прави уточнение на исковата претенция с молба от 26.03.2026 г. и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в която оспорва предявените искове. Оспорва се механизма на настъпване на увреждането, както и настъпването на увреждане на ищеца по посочения начин. Оспорва се размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Посочва се, че претендираното обезщетение било в завишен размер.

Не били представени доказателства за настъпване на трайни увреждания.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 61/2025 г. от 12.11.2025 г. издадено от д-р Д.Н., съгласно което на 12.11.2025 г. е прегледал ищцата и установил, счупване на петата предходилна кост на левия крак в основата, оток и кръвонасядане на ходилото. Установената травма била получени в резултата от действието на твърди, тъпи предмети по механизма на усукване на стъпалото и отговаряло да било получено по времето и начина посочен от ищеца, а именно при спъване в издадена тротоарна плочка, при което лявото стъпало се усукало, но се задържала за мъжа си и не паднала на терена. В удостоверението е посочено, че травматичните увреждания са причинили на ищеца трайно затруднение в движенията на леви долен крайник за период по-голям от 30 дни.

От представения лист за преглед на пациент се установява, че ищцата е постъпила на 08.11.2025 г. в 08.17 часа в спешен кабинет по ортопедия и травматология с диагноза счупване на метатарзална кост, закрито.

Представен е болничен лист от 10.11.2025 г. издаден на ищцата за четиринадесет дни с диагноза счупване на метатарзална кост.

Представена е фактура № ********* от 08.11.2025 г. издадена от ЮЛ със задължено лице ищцата на обща стойност 20 лв., за запис на медицинско изследване. Представен е и фискален бон № ********** от 08.11.2025 г. на стойност 20 лв., съгласно който е извършено плащане по посочената фактура.

Представена е фискален бон № ********* от 08.11.2025 г., съгласно който са закупени медикаменти фибронизол, аспирин протект и ротикокс на обща стойност 48.37 лв. Към фискалния бон е представена и медицинска рецепта, с 2 която тези медикаменти са били изписани на ищцата.

Представена е фискален бон № ********* от 08.11.2025 г., съгласно който е закупена ортеза орлиман на стойност 59 лв.

Представена е фактура № *********** от 12.11.2025 г. със задължено лице ищцата на стойност 70 лв. за преглед при средна телесна повреда и издаване на съдебномедицинско удостоверение. Към фактурата е представен и фискален бон № 36756251 от 12.11.2025 г. на стойност 70 лв.

Разпитван е свидетеля Л. Г., чийто показания настоящият състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същият живее на семейни начала с ищцата.

Посочва, че инцидентът настъпил на 08.11.2025 г., около 08:00 ч., като вървели по *********** към автомобила, който домувал там, като били хванати за ръце. Твърди, че на ********** пред кооперация на № 6 поради наличието на плочка, която била неравна и издадена, ищцата стъпва на криво и тръгнала да пада, но свидетелят я задържал, за да не падне. Ищцата плачела от болка, поради което свидетелят заедно с техен съсед на име Тони Томова, я пренесли до колата. Посочва, че оттам посетили „Пирогов“ травматологичен кабинет, като били направени рентгенови снимки, лекарите констатирали счупване на левия крак в ходилото, предписали специална обувка, която трябвало да бъде носена 30 дена. През целия този период от 30 дни на ищцата й била трудно да се предвижва, както и сама да се обслужва, вкъщи стъпвала със страх на крака, затворила се, спряла да се вижда с приятели, да излиза, спряла да ходи на танци. През този един месец почти не била излизала от вкъщи, а след това зимните месеци я било страх да излиза сама, излизали заедно със свидетеля Г. и винаги се държала за него, като я било страх да не се подхлъзне на лед или сняг, за да не се получил отново инцидент.

Непосредствено след инцидентът кракът се надул и посинял, като повече от 30 дни стоял надут и син. Свидетелят преди инцидента ходела на токчета, като оттогава не можела да обуе обувка на ток, ходела с маратонки или по-спортни обувки. Имали резервация през януари месец да ходят на ски, но поради инцидента тази резервация отпаднала. Свидетелят помагал с домакинските задължения, като ходел да пазарувам, готвел. Ищцата имала проблем с предвижването вкъщи и навън, като ползвала бастун, тъй като не се чувствала стабилна в походката си и след инцидента, затвори се в себе си, като физическата болка продължила близо два месеца.

По делото е разпитва свидетелят А.Т., която посочва, че познавала ищцата, тъй като живеели на една и съща улица. На 08.11.2025 г. свидетелката вървяла след ищцата, която била със свидетеля Г., когато на ********** в участък където плочките били извадени, ищцата изведнъж изпищяла.

Свидетелят Г. я бил хванал за ръката, за да не падне, а свидетелката Томова отишла, за да им помогна, да заведат ишщцата до колата. Посочва, че ищцата плачела, като впоследствие разбрала, че било счупено стъпалото. Твърди, че около два месеца не била виждала ищцата, защото тя не можела да ходи.

Свидетелката твърди, че след няколко дни и тя паднала на това място. като там постоянно падали хора, тъй като плочките били извадени.

По делото е разпитва и свидетелят Р.К., който посочва, че познавала 3 ищцата, тъй като били близки приятели. Знаел, че ищцата си била счупила левия крак, като след инцидента рязко спрели да се виждат. Имали резервация да ходят заедно на ски, но те се отказали, защото ищцата се притеснявала дали ще се справи, дали няма да падне, като спря да ходи на танци и изпитвала страх да излиза от вкъщи. Ищцата била подтисната, като ищцата не пресичала улицата без някой да я държи.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че ищцата била получила счупване на основата на петата метатарзална кост /МТК/на лявото ходило. Съгласно заключението патоморфологично фрактурата засяга основата на 5- тата МТК, неразместена с наличие на хематом и посттравматичен оток, клинично е имала болки и куцаща походка, като болките са били силни в острия период и са се засилвали през първото денонощие от травмата. Вещото лице посочва, че постепенно отокът е намалявал и с него болката е отслабвала, като имобилизацията с ортопедична ортеза е допринесла за намаляване на болката. Медико биологичната характеристика е била трайно нарушена функция на левия долен крайник за период по - голям от 30 дни. Вещото лице посочва, че целта на лечението е била да се задържи позицията на фрактурата в добрата й анатомична даденост /да не се размести/, за да зарасне за средно статистическите срокове за тази възраст и да възстанови функцията на крайника и походката за най-кратки срокове и най-близко до нормалната, като била поставена ортеза шина за имобилизация на глезена и ходилото за 28 дни. Медикаментозно при нужда са назначени НСПВС, локален охлаждащ гел и Аспирин протекст, като била дадена рецепта. Съгласно заключението след сваляне на ортезата обикновено опорната фаза на походката с левия долен крайник била леко болезнена и се налагало рехабилитация и физиолечение /в представените документи по делото нямало данни за провеждане на рехабилитация/. Вещото лице посочва, че продължителността на лечебно - възстановителния период при този тип фрактури е около 45 дни, като ходенето е било възможно и не е имало нужда от придружител. Съгласно заключението обикновено пациентите имат болки при движение и стъпване на крайника с ортезата в началото, затруднено е придвижването, спазва се домашен режим на лечение, затруднен е тоалета и в крайна сметка се променя ежедневието за периода на възстановяване.

Представената медицинска документация по делото, както и фактури с фискални бонове за платени медицински услуги, медицински прегледи, образни изследвания, ортеза и медикаменти са били необходими за провеждане на лечебно възстановителния период. Вещото лице посочва, че клиничната практика потвърждава, че този тип счупвания зараствали без усложнения, походката се възстановява напълно, нямало болки по време на опорната й фаза и настъпвало пълно излекуване за период около 45 дни. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че това счупване в периода на имобилизация може да доведе до една по-силна и имунитетна остеопороза, която впоследствие след раздвижването озвучава за около месец, месец и половина, като нямало данни по делото за възникване на такова усложнение или за лечение. Травмата била такава, че патоморфологията на счупването е 4 неразместено, там имало много меки тъкани, които блокирали костните фрагменти, като обикновено тази фрактура зараства без усложнение в един много добър срок между 35 -45 дни.

По делото е приета съдебно-психологична експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че получените при ищцата травматични увреждания и свързаните с тях последици в психологичен план са обусловили интензивни негативни преживявания и състояния, които са довели до загуба на психоемоционална енергия и спад в равнището на социална активност, като каузалната връзка между инцидента като стресогенното събитие и предизвиканото психично страдание била добре обособена. Съгласно заключението при актуалното експертно изследване не се установило психично разстройство, което да обуславя качествено нарушение на базовите психични годности, изразена трайна дезадаптивност на поведението и инвалидизация, като в психологичен план се касаело за породени при ищцата негативни преживявания, които са оформили емоционална доминанта в съзнанието на ищцата.