Определение № 658 от 07.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 658 гр. Бургас, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500308 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Предявено е било заявление от „Енерго-Про Енергийни услуги „ЕАД против длъжника ЕТ“Василена-Дурдане Инджова „,със седалище гр. Ямбол ,с правно основание чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за задължения за ползвана ел. енергия и мрежови услуги по сключен с едноличния търговец договор .

Ищецът е депозирал заявлението си пред РС-Ямбол ,като след извършена служебна справка по Наредба № 14/2009 г. съдът е констатирал ,че към настоящия момент настоящият адрес на физическото лице-длъжник е в с. Извор – общ. БургасКато е приел ,че длъжникът е и потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП ,районният съд –гр.Ямбол е приел ,че делото не му е подсъдно и е производството пред РС-Ямбол е прекратено и делото – изпратено по подсъдност на РС-Бургас .

РС-Бургас е приел ,че в случая разпоредбата на чл. 411 ал. 1 не е приложима ,доколкото длъжникът не е физическо лице ,а търговец и от направената справка в Търговския регистър седалището и адреса на управление на търговеца е в гр. Ямбол . При това положение съдът е приел ,че делото неправилно е изпратено нему по подсъдност ,при което е прекратил производството пред себе си и е повдигнал спор за подсъдност .

За да се произнесе по така повдигнатия спор, настоящият съдебен състав 1 взе предвид, че в разглеждания случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е насочено срещу длъжника ЕТ“Василена –Дурдане Инджова „ за задължения за заплащане на ел. енергия и мрежови услуги по сключен именно с едноличния търговец договор .Няма спор /а и от направената справка в търговския регистър /,че седалището и адреса на управление на длъжника- едноличен търговец е в гр. Ямбол .

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 95/05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 477/17.06.2010 г. по ч. т. д. № 283/2010 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 4276 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5361/2023 г., IV г. о., ГК и др., в които е дадено разяснение на понятието "иск на потребител", съответно и на предпоставките за прилагане на специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, последната е приложима в случаите, когато ищецът има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон, тъй като именно от последното произтича правото на местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон /ЗЗП/ действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Действително, в практиката на ВКС понятието потребител е възприето в "широк смисъл", като особената подсъдност по чл. 113 от ГПК е отнесена и към исковете на физически лица – потребители на застрахователни услуги по смисъла на § 1 от ДР на КЗ, основани на застрахователни договори, както и към исковете на физически лица – потребители на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, предявени за разрешаване на спорове във връзка с договори за доставка на електроенергия. Ползващите услуги по смисъла на тези закони физически лица имат качеството "потребител" по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 от ЗЗП и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата.

В същия смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно 2 която качеството "потребител" следва да бъде признато на всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. С приемането на горецитираната разпоредба на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП е извършено транспониране именно на Директива 93/13 в националното ни законодателство.

По тълкуването на процесуалната норма на чл. 113 ГПК е постановено тълкувателно решение № 3/23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на което се посочва, че с приемане на измененията в чл.

113 ГПК със ЗИДГПК - ДВ, бр. 100/2019 г., националният законодател, в съответствие с изискването на чл. 169 ДФЕС, е предвидил допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на потребителите, наред със специалната задължителна местна подсъдност по искове на и срещу потребители. Изрично е регламентирано, че тези дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес независимо от родовата подсъдност на делото.

Съобразно мотивите на тълкувателния акт преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ДР ЗЗП), или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор - напр. в § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или 3 професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице - съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е изречение второ на чл. 113 ГПК.

В тази връзка може да се добави, че доколкото местна подсъдност по потребителските спорове е предвидена като изключение от общото правило на чл. 105 от ГПК, то предпоставките от фактическия състав на специалната разпоредба по чл. 113 от ГПК следва да се тълкуват стриктно, а не разширително. В случая не може да се приеме, че понятието настоящият адрес на физическо лице може да се прилага по аналогия спрямо седалището на юридическото лице. Разрешението за стеснително тълкуване на понятието "потребител" се възприема и от СЕС при тълкуване на разпоредбите на 17 и 18 от Регламент № 1215/2012, касаещи международната подсъдност по потребителски спорове. Така в решение на СЕС от 14 февруари 2019 г. по дело C-630/17 /т. 29 и т. 30/: "Понятието "потребител" по смисъла на членове 17 и 18 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува стеснително, като се изхожда от положението на това лице в рамките на конкретния договор, във връзка с естеството и целта на същия, а не от субективното качество на това лице, тъй като при определени сделки едно и също лице може да се счита за потребител, а при други — за икономически оператор (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2018 г., Schrems, C-498/16, EU: C: 2018: 37, т. 2 9 и цитираната съдебна практика). Ето защо само договорите, сключени, извън и независимо от всякаква търговска или професионална дейност или цел, 4 единствено с цел задоволяване на собствените лични потребителски нужди на едно лице, попадат в предвидения от посочения регламент специален режим на защита на потребителя, разглеждан като по-слабата страна, докато такава защита не е оправдана в случай на договор, който има за цел търговска или професионална дейност ( в този смисъл решение от 25 януари 2018 г., Schrems, C-498/16, EU: C: 2018: 37, т. 30 и цитираната съдебна практика)" Все в смисъла на гореизложеното, в Определение № 340 от 28.07.2022 г. по ч. т. д. № 80 от 2022 г. на ВКС, II т. о, ВКС е приел че частният жалбоподател, който в конкретния случай е юридическо лице - търговец и в това си качество е сключил договора, източник на спорното правоотношение, във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, независимо от обстоятелството, че има качеството "потребител на електрическа енергия за битови нужди" по смисъла на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ, не следва да се счита за потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и поради това не следва да се ползва от специалната закрила, предоставена на потребителите с процесуалната разпоредба на чл. 113 ГПК в редакцията от ДВ бр. 100/2019 г.

В конкретния случай длъжникът –ЕТ“Василена –Дурдане Инджова „е търговец, който в това си качество е сключил договора, източник на спорното правоотношение, във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, поради което макар да има качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ по смисъла на § 1, т.43 ДР на ЗЕ, същият не е потребител по смисъла на § 13, т.1 ЗЗП и не се ползва от специалната закрила, предоставена на потребителите с процесуалната разпоредба на чл.113 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/2019 г. обстоятелство, съобразено от районен съд –Бургас съд при повдигане спорът за подсъдност .

Предвид гореизложеното и като съобрази актуалната съдебна практика на ВКС, настоящият състав намира, че районният съд-Ямбол неправилно е приел, че са налице предпоставките за прилагане на специалната местна подсъдност по чл.411 ал. 1 вр. 113 от ГПК, независимо от това, че ищецът няма качество на "потребител" и делото не е местно подсъдно на РС- Бургас , а на РС-Ямбол , в който район е седалището на ответния едноличен търговец и който съд е местно компетентния съгл.чл. 411 ГПК ,поради което и на осн.чл. 122 ГПК

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд- Ямбол за местно компетентен да разгледа и се произнесе по заявлението от „Енерго-Про Енергийни услуги „ЕАД ,със седалище – гр. Варна ,район Владислав Варненчик,Тауръс-Г,бул.“Владислав Варненчик „ № 258 против длъжника ЕТ“Василена-Дурдане Инджова „,със седалище гр. Ямбол ,бул.“Граф Игнатиев „ бл. 153,с правно основание чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за задължения за ползвана ел. енергия и мрежови услуги по сключен с едноличния търговец договор .

И З П РА Щ А делото на Районен съд- Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6