Решение № 5420 от 13.08.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 13.08.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 18080/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 134282/13.11.2014 г., предявена от „А.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против „А.К.П.Е.С.” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, В.Е.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Й.Н.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Ищецът „А.” ЕООД твърди, че на 22.10.2009 г. е сключил споразумение с „А.К.П.Е.С.” ЕООД (преди ООД), с което ответникът се е задължил да му заплати сумата от 265 000 лева. Сумата била дължима на пет вноски, първата от която в размер на 5 000 лева, дължима до 30.11.2009 г., а останалите от по 65 000 лева, с падежи съответно до 31.03.2010 г.; 30.09.2010 г.; 31.03.2011 г. и 30.09.2011 г. В споразумението било уговорено, че при забава в плащането на която и да е от вноските, за период по-дълъг от 14 дни, цялото задължение ставало незабавно изискуемо и длъжникът дължал цялата главница, както и неустойка в размер на 100 000 лева. Останалите двама ответници - В.Е.Н. и Й.Н.Н., били поръчители по споразумението, поради което и били изцяло и солидарно отговорни за плащането на задълженията на първия ответник по споразумението от 22.10.2009 г.

„А.” ЕООД твърди, че длъжниците не са заплатили нито една от уговорените вноски. Ищецът изпратил покани - уведомления до тримата ответници, с които обявил задължението за плащане на всички вноски и неустойката за изискуемо и поканил ответниците в 7-дневен срок от получаване на поканата да му заплатят: сумата от 265 000 лева – главница по споразумението от 22.10.2009 г. и сумата от 100 000 лева – неустойка по споразумението от 22.10.2009 г. Ответниците, обаче, не изпълнили задълженията си.

За посочените суми, на 10.03.2014 г., „А.”

ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и било образувано ч.гр.д. №

12577/2014 г. по описа на СРС, 76 състав, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като в срока по чл. 414 ГПК ответниците предявили възражения по чл. 414 ГПК.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че ответниците му дължат солидарно посочените суми, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.03.2014 г. до окончателното плащане.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

Ответниците „А.К.П.Е.С.” ЕООД, В.Е.Н. и Й.Н.Н. са депозирали отговори на исковата молба, с които оспорват исковете с възраженията, че са недопустими, евентуално – неоснователни.

Ответниците твърдят, че ищецът е прехвърлил вземанията си по споразумението на трето лице, поради което и не е легитимиран по предявените искове. Заявяват, че със споразумението от 22.10.2009 г. се уреждали отношенията на страните във връзка с договор за строителство, сключен на 10.05.2004 г. между „А.” ЕООД и „А.К.П.Е.С.”

ООД, а вземането по този договор за строителство било погасено по давност към момента на подписване на споразумението.

Ответниците считат и че със споразумението от 22.10.2009 г. се удължава давностния срок, поради което и то е нищожно. Заявяват също, че погасени по давност били и задълженията по процесното споразумение, включително вземанията за неустойка и мораторна лихва. Твърдят, че по споразумението са направени три плащания - на 5000 лева, 16 000 евро и на 7000 лева, съответно на 30.11.2009 г., на 03.09.2010 г. и на 18.01.2011 г. На следващо място, ответниците правят възражение за нищожност на договорената неустойка поради противоречието й с добрите нрави. Евентуално твърдят, че същата е прекомерна и молят да бъде намалена. Възразяват и че е недопустимо да се кумулира неустойка за забава и законна лихва.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва възраженията на ответниците. Ищецът не оспорва, че споразумението е било сключено във връзка с договор за строителство от 10.05.2004 г., но заявява, че срокът за изпълнение на този договор е бил до 20.11.2004 г. от когато е следвало да започне да тече давността и до 22.10.2009 г. тя не е изтекла. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност за вземанията за неустойка и лихва, ищецът заявява, че срокът е започнал да тече от датата на последната вноска, т.е. 30.09.2011 г. и не е изтекъл преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Ответниците са депозирали допълнителни отговори на исковата молба, с които поддържат направените възражения и релевираните доводи.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че на 10.05.2004 г. „А.К.П.Е.С.”

ЕООД и „А.” ЕООД са сключили договор за строителство. Това се установява и от представения и приет по делото договор (л. 79-81, л. 156-160 и л. 210-214 от настоящото дело), както и от приетото споразумение (л. 8-12 от настоящото дело), в което същите страни са потвърдили сключването на този договор на посочената дата.

От приетото по делото заключение на вещото лице Г.М.

(л. 172-176) се установява, че подписите за „изпълнител“ и „възложител“ в договора са положени съответно от К.Х.и Й.Н.. Не е спорно между страните, че към момента на сключване на договора тези лица са били представители на дружествата – страни по сделката.

Не се спори, че на 22.10.2009 г., „А.” ЕООД е сключило споразумение с „А.К.П.Е.С.” ООД, като длъжник, и с В.Е.Н. и Й.Н.Н., като поръчители. Това обстоятелство е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 16.06.2015 г., л. 101 и сл.), а и се установява от приетото по делото споразумение (л.

8-12).

Със споразумението от 22.10.2009 г., страните са констатирали, че по сключения договор за строителство, „А.” ЕООД претендира сумата от 663 068.07 лева (с ДДС) от „А.К.П.Е.С.” ООД, а последното признава, че дължи сумата от 214 000 лева (без ДДС). Страните са заявили, че се споразумяват, че ответното дружество ще заплати на ищеца сумата от 275 000 лева (без ДДС), от които 10 000 лева са били платени при подписването на споразумението, а останалите 265 000 лева, са дължими както следва: 5 000 лева до 30.11.2009 г. и още четири вноски от по 65 000 лева, с падеж до 31.03.2010 г. на първата; до 30.09.2010 г. на втората; до 31.03.2011 г. на третата и до 30.09.2011 г. на последната вноска (т. 2.4.1. и т. 2.4.2. и следващите от споразумението).

В т. 2.5. страните са уговорили, че при забава в плащането на която и да е от вноските с повече от 14 дни, цялото задължение става незабавно изискуемо, а след 14-тия ден ответното дружество дължи и неустойка за неизпълнението в размер на 100 000 лева.

Т. 2.6. от споразумението предвижда, че В.Е.Н. и Й.Н.Н.

„поръчителстват изцяло“ за изпълнение на задълженията на „А.К.П.Е.С.” ООД, както и че физическите лица са солидарно отговорни с главния длъжник, както за главницата и неустойката, така и за всички разноски по събиране на вземането до окончателното погасяване на задълженията на длъжника.

Споразумението е подписано от В.Е.Н. и Й.Н.Н. в качеството им на представляващи „А.К.П.Е.С.” ООД, както и в лично качеството – като на поръчители, което е било удостоверено от нотариус М.Н.(л. 12).

Видно от приетата по делото квитанция, (л. 50 и 58 от настоящото дело), на 30.11.2009 г., „А.“ ЕООД е получило сумата от 5 000 лева. В квитанцията е посочено, че плащането е първа вноска по споразумение от 22.10.2009 г., а датата съвпада с падежа посочен в споразумението. В квитанцията е посочено, че сумата е платена от представителя на „А.К.П.Е.С.” ООД – Й.Н..

От показанията на свидетеля В.С.Г.(л. 235-236 от настоящото дело) се установява, че Й.Н. е предал сумата от 5 000 лева на служител на „А.“ ЕООД, в офиса на дружеството.

По делото са приети още две разписки (л. 51 и 57; л.

59; л. 150-151) за плащане на суми по споразумението от 22.10.2009 г. От тях се установява, че управителят на „А.“ ЕООД – К.Х.е получил 16 000 евро на 03.09.2010 г. и още 7 000 лева на 18.01.2011 г.

От заключението на приетата по делото съдебно-графическа експертиза (л.

172-176) се установява, че подписите и в двете разписки са положени от К.Х..

По делото е приета покана от ищеца до ответниците, с която „А.” ЕООД е заявил, че не е получил плащане по нито една от вноските по споразумението от 2009 г. Поради това ищецът е поканил длъжниците в 7 дневен срок от получаване на поканата или от отказа да бъде получена да му заплатят 365 000 лева, от които 265 000 лева – главница и 100 000 лева неустойка (л. 13-15).

Поканата е била изпратена на 31.01.2014 г. до „А.К.П.Е.С.” ООД на адреса вписан в споразумението (гр. София, ул. „********, както и на адрес: гр. ********, ул. „********, което е видно от приетите по делото копия на пощенски пликове и поставените върху тях пощенски клейма (л. 17; л. 19- 20 и л.

26). На 04.03.2014 г. пратките са били върнати на подателя, тъй като не са били потърсени от получателя им (л. 18 и л. 20).

Видно от представената справка от сайта на търговския регистър е, че адресът на управление на ответното дружество съвпада с адреса в гр. Перник, на който е изпратена поканата.

От останалите копия на пощенски пликове (л. 21-24) се установява, че на 31.01.2014 г., ищецът е изпратил покани и до поръчителите по споразумението от 2009 г. От същите доказателства се установява, че пратката до Й.Н. е била върната на подателя, тъй като не е била потърсена от получателя им (л. 22), а В.Н. е получила поканата на 14.02.2014 г. (обратна разписка, л.

24)

На 10.03.2014 г. „А.” ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. В заявлението е посочен адрес за връчване на книжата в гр. Кърждали, Адвокатска кантора „Д. и партньори“ (л. 3-5 от заповедното производство).

На 18.03.2014 г. СРС е издал заповед за изпълнение

(л. 37-38 от заповедното производство), с която е разпоредено „А.К.П.Е.С.” ООД, В.Е.Н. и Й.Н.Н. да заплатят солидарно на „А.” ЕООД, сумата от 365 000 лева (включваща главница и неустойка), ведно със законната лихва, считано от 10.03.2014 г. до окончателното плащане и разноски по делото. На същата дата е издаден и изпълнителен лист за посочените в заповедта суми.

На 02.04.2014 г. Й.Н. е получил покана за доброволно изпълнение на сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

12 577/2014 г. на СРС (л. 51 от заповедното производство), а на 14.04.2014 г. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение (л. 39 от заповедното производство).

На 07.04.2014 г., „А.“ ЕООД е прехвърлил вземането си по споразумението на М.С.П.(л. 126-128 от настоящото дело).

В.Н. е получила покана за доброволно изпълнение на 11.04.2014 г. (л. 59 от заповедното производство), но е отказала да получи поканата за „А.К.П.Е.С.” ООД (л. 61 от заповедното производство). На 25.04.2014 г. и двамата ответници са подали възражения срещу заповедта по чл. 417 ГПК (л. 41-42 от заповедното производство).

На 09.06.2014 г. „А.“ ЕООД е депозирало молба до

СРС, с искане, книжата по делото да бъдат връчвани на адреса на пълномощника му в гр. Кърджали (молба, л. 46 от заповедното производство).

На 03.07.2014 г. СРС е указал на заявителя-ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу Й.Н. в едномесечен срок (л. 52 от заповедното производство). Съобщение за разпореждането е изпратено на адреса на управление ***-70 от заповедното производство).

С разпореждане от 04.08.2014 г., СРС е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителният лист в частта им по отношение на Й.Н.

(л. 62 от заповедното производство) и е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на В.Н. и „А.К.П.Е.С.” ООД.