Определение № 20341 от 28.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20341 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509239 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 217722/07.07.2026 г. от В. Н. К. и А.

Н. К., чрез тяхната майка и законен представител И. Н. Б., чрез адв. Н. К., срещу Определение № 23944/01.07.2026 г., постановено по гр. д. № 2114/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 91-и състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 196308/18.06.2026 г., подадена от В. Н. К. и А. Н. К., чрез тяхната майка и законен представител И. Н. Б., чрез адв. Н. К. за изменение на Решение № 11751/15.06.2026 г., постановено по гр.д. № 2114/2026 г. по описа на СРС, в частта за разноските.

Жалбоподателите поддържат, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Изтъкват, че районният съд изолирано и формално, в нарушение на правилото на чл. 20 от ЗЗД, възприел, че договорът за правна защита и съдействие бил сключен от И. Б. в лично качество, а не в качеството й на майка и на законен представител. Релевират доводи, че не е обсъден предметът на договора, а именно – процесуално представителство и правна защита по предявяването на искове за изменение размера на присъдената издръжка по чл. 150 от СК, откъдето заключават сключването на договора да е в полза на малолетните ищци. В тази връзка се допълва, че в пълномощното за учредяване представителната власт на адвоката изрично е записано, упълномощаването от страна на Б. в качеството й на майка и законен представител на децата. Навеждат се съображения, че макар трето за спора лице – Х.Н.Н., да е заплатила адвокатското възнаграждение по банков път, на ищците се дължали сторените разноски. Излагат се аргументи, че в договора за правна защита и съдействие се съдържала изричната уговорка посоченото по-горе лице да преведе по банковата сметка на адвоката дължимия хонорар. В тази насока следвало да се разгледа и основанието на извършеното плащане: „хонорар за дело за издръжка“, платен преди образуване на производството пред Софийски районен съд. В частната жалба се взема становище, че съдът незаконосъобразно тълкувал разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК в смисъл, че разноски се дължали единствено, ако са платени лично и с лични средства на страната, като не била взета предвид нормата на чл. 73 от ЗЗД. Аргументира се, че за насрещната страна по спора е ирелевантно какви са отношенията между страната по делото и третото лице – платец. Жалбоподателите молят обжалваното определение да бъде отменено.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на частната жалба, в който е изложил становище за нейната неоснователност. Сочи, че по делото липсват данни ищците да са сторили разноски. Застъпва се тезата, че третото лице Н. е платило адвокатския хонорар в размер на 2400 евро, поради което децата чрез законния им представител не са направили разходи. Претендира, че при присъждане на разноски за адвокатското възнаграждение ще се стигне до неоснователно обогатяване.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 2114/2026 г. по описа на СРС, ГО, 91-и състав е образувано по искова молба от В. Н. К. и А. Н. К., действащи чрез своята майка и законен представител И. Н. Б., чрез пълномощника им адв. Н. К., срещу Н. К. К., с която са предявени субективно съединени искове с правна квалификация чл. 150, предл. 1 и 3 вр. с чл. 143, ал. 2 от СК. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

В проведените две открити съдебни заседания – 29.04.2026 г. и 01.06.2026 г., по делото, редовно призованите ищци били представлявани от адв. К.. След обявяване делото за решаване процесуалният представител депозирал писмени бележки.

С Решение № 11751/15.06.2026 год., постановено по гр.д. № 2114/2026 г. по описа на СРС, ГО, 91-и състав, съдът е изменил, на основание чл. 150, предл. 1 и 3 вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, размера на месечната издръжка, определена с Решение № 3245/28.10.2022 г. на Районен съд – Варна, 19-и състав, по гр. д. № 12535/2022 г., както следва: 1. по отношение на малолетното дете В. Н. К. увеличил размера на дължимата му се издръжка от Н. К. К. от 350.00 лв. /178.95 евро/ на 280.00 евро, считано от подаване на исковата молба в съда /26.01.2026 г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като отхвърлил предявения иск за разликата над 280.00 евро до пълния предявен размер от 570.00 евро, като неоснователен; 2. по отношение на малолетното дете А. Н. К. увеличил размера на дължимата му се издръжка от Н. К. К. от 350.00 лв. /178.95 евро/ на 250.00 евро, считано от подаване на исковата молба в съда /26.01.2026 г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като отхвърлил предявения иск за разликата над 250.00 евро до пълния предявен размер от 520.00 евро, като неоснователен. Съдът е оставил без уважение искането на В. Н. К. и А. Н. К., действащи чрез своята майка и законен представител И. Н. Б., за присъждане на разноски в производството като неоснователно.

В мотивите на съдебното решение съдът е приел, че наредилото сумата лице е неучастващо по делото, като не бил посочен номера на делото във връзка с установяване на действително заплатения хонорар на адвоката. Позовавайки се на липсата на писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение първата инстанция е достигнала до извод за недоказаност на сторените по делото разноски, поради което искането за присъждането им е оставено без уважение като неоснователно.

В срока за въззивно обжалване на постановеното решение В. Н. К. и А. Н. К., чрез тяхната майка и законен представител И. Б., са депозирали молба по реда на чл. 248 от ГПК с вх. № 196308/18.06.2026 год., в която е аргументирана тезата за реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е молба с характер на отговор на молбата от ответника по делото, с която се моли отправеното искане за изменение на решението в частта за разноските да бъде оставено без уважение.

С Определение № 23944/01.07.2026 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК. Софийски районен съд е приел, че плащането на адвокатския хонорар е осъществено от трето, неучастващо по делото лице, а освен това страни по договора за правна защита и съдействие са адвокатът и майката на ищците, но действаща в лично качество, а не като техен законен представител. Заключил е, че ищците не 2 са сторили реални разноски по делото.

При така установената фактическа обстановка Софийски градски съд достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна с правен интерес. На основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК жалбоподателите не дължат внасяне на държавна такса. Поради изложеното сезиращият съда документ се явява процесуално допустим.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът, по искане на страните, може да допълни или измени в частта за разноските постановеното по делото съдебно решение /респ. определение/, като това искане следва да бъде отправено в срока за обжалване на крайния съдебен акт, а ако последният е необжалваем - в едномесечен срок.

Частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, какъвто е настоящият случай.

Съдът не споделя аргументите на първата инстанция относно липсата на сторени от ищците разноски поради сключването на договора от страна на Б. в лично качество, а не като законен представител на малолетните й деца. По делото е депозиран договор за правна защита и съдействие от 07.01.2026 г. със страни И. Б. и адв. Н. К. за „процесуално представителство по дело по чл. 150 СК“. Изрично е уговорено дължимият хонорар в размер на 2400 евро да бъде заплатен по банков път от лицето Х.Н.Н.. По делото е представено и платежно нареждане от 07.01.2026 г. с наредител Н. и с основание: „хонорар за дело за издръжка“, видно от което сумата от 2400 евро е преведена по банковата сметка на пълномощника. От приложеното адвокатско пълномощно се установява, че Б. „лично и като майка и законен представител“ на децата В. Н. К. и А. Н. К. е упълномощила адвоката.

Макар в договора да не е упоменато обстоятелството, че майката го сключва от името и за сметка на малолетните си деца, необходимо е да се спомене, че съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ГПК малолетните се представляват от законните си представители – родители или настойници. Така, В. Н. К. и А. Н. К., доколкото разполагат с активната легитимация да предявят иска по чл. 150 от СК за увеличаване размера на присъдената издръжка, са упражнили правата си именно чрез тяхната майка и законен представител. В развилото се производство И. Б. няма качеството на самостоятелна страна. Тя не е упражнила свое субективно право и не е разполага с правен интерес да предяви иска от свое име. В тази насока приложение следва да намери текстът на чл. 20 от ЗЗД - при тълкуването на съглашенията трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки се тълкуват в тяхната взаимна връзка и всяка една клауза се схваща в смисъла, който произтича от целия договор. Предметът на сключения договор за правна защита и съдействие е изрично индивидуализиран – процесуално представителство по дело по чл. 150 от СК. Макар като възложител на услугата единствено да е посочено името на И. Б., същата, в ролята й на законен представител, е упълномощила адвоката с цел защита на правата и законните интереси на двете й деца. Доколкото според настоящата съдебна инстанция договорът за правна защита и съдействие не се разглежда изолирано и от пълномощното, следва да се сподели възгледът, че се касае до учредяване на представителната власт на адвоката по дело за издръжка по чл. 150 от СК от името и за сметка на двамата ищци.

На следващо място, първоинстанционният съд е достигнал до грешен извод, възприемайки липсата на сторени разноски поради причината трето за спора лице да е платило адвокатското възнаграждение. Изрично в договора за правна защита и съдействие страните са постигнали съгласие адвокатското възнаграждение да се заплати по банков път, но от трето лице, чиито имена са посочени. В изпълнение на тази уговорка Х.Н.Н. е превела изцяло сумата от 2400 евро – уговореният размер на адвокатското възнаграждение.

Аргумент в тази насока се черпи и от съпоставката на основанието на преводното нареждане – хонорар за дело за издръжка, и предмета на договора, сключен с адвоката – процесуално представителство по дело по чл. 150 от СК. За пълнота следва да се отбележи, 3 че непосочването на номера на делото в платежното нареждане също не води до извод за липса на реално сторени разноски, доколкото както сключването на договора, така и плащането на хонорара са извършени на дата, предхождаща подаването на исковата молба и образуването на делото. Тъй като не се твърди да е налице друго дело за издръжка, по повод на което да е платен хонорарът, въпросът не следва да се разглежда изрично.

В случая, ирелевантно е обстоятелството дали възнаграждението е наредено за плащане от ищците чрез законния им представител, от тяхната майка в лично качество или от друго лице, което не е страна по спора, тъй като се касае за парично задължение на довереника към доверителя, което няма пречка да бъде изпълнено и от трето лице по смисъла на чл. 73 от ЗЗД. Плащането от третото лице, което не е конституирано като страна в производството не рефлектира върху отговорността на насрещната страна по делото за дължимите по него разноски /определение № 1720/02.04.2026 г. по ч. гр. д. № 192/2026 г. на ВКС, III ГО/. В този смисъл е и тезата, възприета в определение № 1235/29.04.2026 г. по ч. т. д. № 41/2025 г. на ВКС, II ТО, а именно: „Няма пречка заплащането на адвокатско възнаграждение да бъде извършено от трето лице за сметка на страната, което не означава, че на страната не се дължат разноски“. От значение за присъждане на разноските в полза на претендиращата ги страна е дали са реално извършени, дали страната е юридическият, а не фактическият платец на същите. Обстоятелството, че задължението е погасено чрез плащане от трето по договора за правна защита и съдействие лице при спазване на писмените уговорки в съглашението обуславя факта на изпълнение и нуждата от репариране на разноските. От значение за преценката дали е налице реално извършен разход за адвокатска защита е установяване съществуването на задължението за заплащане на адвокатски хонорар, неговият размер и сбъдването на юридическия факт на плащането, а не обстоятелството дали сумата е преведена лично от страната или от трето лице.