Определение № 195 от 18.02.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. София , 17.02.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600159 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 440 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения В. Н. Д., чрез служебния защитник адв.Р. С., против протоколно определение от 28.01.2021г. на СГС, постановено по чнд №57/2021г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Д. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като от доказателствата по делото се налага извод, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, лишеният от свобода се е поправил, писмените доказателства, представени от затворническата администрация, сочат на изключителна положителна промяна, макар че се наблюдават колебания в поведението на осъдения, който се е включил в обучения и курсове, спазвал е реда, получавал е награди и отчетените в рисковите зони точки са намалени. Това поведение не може да бъде игнорирано, въпреки последващите две наказания за държане на телефон, за което значение има и липсата на ефективен контрол.

Режимът, при който се търпи наказанието, не зависи от осъдения и липсата на замяна с полек, отчетена от съда, не може да е предпоставка за отказ от УПО. Предвид тези съображения се иска постановяване на ново определение, с което да се уважи молбата за условно предсрочно освобождаване.

САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, в писменото становище, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито съдебно заседание за разглеждането 1 й, а по същество е неоснователна по следните съображения:

В. Д. изтърпява от 03.10.2010г. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 16 години и 8 месеца, наложено му с влязла в сила присъда, постановена по нохд №151/2011г. по описа на СОС, за извършено престъпление по чл. 116 и чл.199 от НК. Към настоящия момент осъденият е изтърпял ½ от наказанието, което е законно определеният минимум по чл.70, ал.1, т.1 от НК.

В писменото становище на началника на ЗОЗТ“Кремиковци“ е посочено, че то е отрицателно, тъй не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа, оценката на риска от рецидив е 68 точки, поведението на осъдения е колебливо, непоследователно, без възможност да се изрази категорична позиция за трайна позитивна промяна. Д. не е прекатегоризиран в ОТН, което е задължително, целите и задачите, заложени в индивидуалния план, не са изпълнени, корекционната работа следва да продължи до постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата не следва да се уважава.

Становището на затворническата администрация относно условното предсрочно освобождаване, изразено в съдебно заседание пред първоинстанционния съд от упълномощения представител на СЦЗ, е отрицателно.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд настоящият състав намира, че правилно е прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения би било преждевременно, тъй като към момента на преценката той все още не е дал достатъчно доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Прието е, че е налице предпоставката за УПО по чл.70, ал.1, т.1 от НК той да е изтърпял повече от ½ от наложеното наказание, но не е налице другата кумулативно дадена предпоставка, а именно достатъчно доказателства за окончателно поправяне или поне за необратим процес в тази насока. Този извод подробно е бил обоснован от приложените писмени доказателства във връзка с искането за УПО и затворническото досие, напълно се споделя и от настоящия състав. Правилно е прието е, че осъденият не отговаря на изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение и тъй като е налице само предпоставката да е изтърпял повече от половината от размера на наказанието, молбата за условно предсрочно освобождаване не е основателна. Тъй като осъденият не е дал доказателства за това, че се е поправил трайно, а само за започнала позитивна промяна на поведението му, предвид забелязаната колебливост на този процес, първостепенният съд е посочил, че липсват основания да не се кредитират всички изложени становища на затворническата администрация. От тях е безспорно установено, че при първоначален риск от рецидив, намален от 92 на 67 точки, поради нарушения на дисциплината рисът отново е бил увеличен на 78 точки, впоследствие е намален на 69 точки, към момента е среден – 60 2 точки. Именно тази колебливост на поведението на осъдения е основната причина първоинстанционният съд законосъобразно да заключи, че няма възможност да се изведе извод за окончателното му поправяне или поне за необратим в тази посока процес. Отчетено е и че режимът на изтърпяване на наказанието все още не е променен от общ на лек, а също и че са налични проблемни зони, посочени в доклада по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС и в експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние. Предвид изложеното, настоящият състав също приема, че се налага се извод, че процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи за постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот и извън границите на заведение за изтърпяване на лишаване от свобода. Затова правилно първостепенният съд е приел, че не са налице предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване, като в тази връзка е съобразено и че не са налице достатъчно доказателства за поправяне и превъзпитание на лицето и в този смисъл не е налична втората предвидена от закона предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно условно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК осъденият да е дал доказателства за поправянето си, въпреки че е изтърпяно повече от половината от наказанието. Затова защитните възражения в жалбата, че са налице и двете изискуеми от закона предпоставки за постановяване на УПО, са изцяло неоснователни По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.01.2021г. на СГС, постановено по чнд №57/2021г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения В. Н. Д. за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3