Решение № 164 от 06.06.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Монтана, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231630200284 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №

679828-F679346/05.12.2022год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на “Д. – П. Б.” ЕТ гр.Монтана,представлявано от П. Л. Б., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено, като незаконосъобразно, за което излага доводи. По същество не оспорва извършването на нарушението, а наложената санкция, която заявява, че е прекалено висока и е в невъзможност да я заплати.

Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител в съдебно заседание взема становище,че жалбата е неоснователна, наложеното наказание е съобразено с чл.27 от ЗАНН и е в предвидения минимум, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, тъй като нарушението е осъществено от обективна и субективна 1 страна. Представя писмена защита, в която излага доводите си. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът,след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната връзка и логическо единство,а така също във връзка с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на страните,приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт № F679346/29.09.2022г. за това, че при извършена проверка на 13.09.2022г., в 13.35 часа, в търговски обект – павилион, находящ се в гр.Монтана, ул.СР. №2, стопанисван от ЕТ „Д.-П. Б.“ е установено, че задълженото лице извършва продажба на стоки без да има въведено в експлоатация фискално устройство за отчитане на оборотите от извършените продажби, с което е нарушил разпоредбите на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. При проверката е установено, че в обекта се предлагат следните артикули стоки – кафе – 0.50лв.; безалкохолни напитки – от 0.60лв. до 1.00 лв; бира – 1.20 лв.

При засичане на касовата наличност е установена фактическа наличност в размер на 15.00 лева, за която представляващият ЕТ е декларирал, че реализирания оборот е от продажба на стоки. Представена е и писмена декларация от представляващия на фирмата, в която декларира, че на адрес гр.Монтана, ул.СР. №2, извършва търговска дейност в обект – павилион и за обекта няма регистрирано фискално устройство.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

Жалбоподателят оспорва констатациите по съставения АУАН и издаденото наказателно постановление, като поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения относно установяването на нарушението. По същество поддържа, че в обекта имало касов апарат, но бил 2 на ремонт в момента на проверката, а впоследствие закупил нов, който бил монтиран и свързан. Твърди, че наложената му санкция е непосилна за него, поради което моли да бъде отменена.

Административното нарушение се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.В тази връзка са и показанията на свидетеля Т. В. П., актосъставител и на място извършила проверка в обекта на търговеца. Същата заявява, че при извършена проверка на адреса е установено, че е работещ търговски обект, в който се извършват продажби на безалкохолни напитки, кафе и бира, и в обекта няма инсталирано и регистрирано фискално устройство.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като същата предава свои лични и непосредствени впечатления, не е заинтересована от изхода на делото и показанията й изцяло кореспондират с писмените доказателства. В подкрепа на свидетелските показания са протокол от извършена проверка, опис на паричните средства в касата на обекта – в същия представляващия търговеца е отразил собственоръчно, че сумата от 15 лева е от продажба на стоки в павилиона. Приложена е и декларация от представляващия, в която последния е декларирал, че на адреса се извършва търговска дейност в павилион, като същия се стопанисва от него и в обекта няма регистрирано фискално устройство.

В качеството на свидетел е разпитана по молба на жалбоподателя свид.Р. Б., снаха на представляващия ЕТ. Същата поддържа, че в деня на проверката обекта не е работел, т.к. касовия апарат бил на ремонт, затова не са извършвани продажби. Показанията на тази свидетелка са изолирани, не се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства, същата като близка родственица е явно заинтересована от изхода на делото и желае да помогне на защитната теза на жалбоподателя, поради което съдът не ги кредитира.

Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.Нарушението е точно и ясно описано, като е посочено кои разпоредби са нарушени виновно. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели, които не са присъствали на извършената проверка, в присъствието и на нарушителя, предявен му е на същата дата, като му е предоставена и възможност да направи възражения и искания, 3 каквито не е направил.

На базата на събраните по делото доказателства, наказващия орган правилно е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Нормата на чл.7, ал.1 не допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3, без функциониращи фискални устройства, като лицата посочени в чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта.

При така изяснените обстоятелства и събрания доказателствен материал съдът приема за безспорно установено, че с описаната в АУАН и НП дейност, ЕТ „Д.-П. Б.“ е осъществил състава на регламентираното в чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. неизпълнение на задължение, което ангажира и административно наказателната му отговорност по чл.185, ал.2 ЗДДС.

При преценката на наказващият орган за определяне на наказанието, същият не е съобразил, че се касае до маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, не е извършил преценка и доколкото наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и практиката по този въпрос, намерила израз и в ТР № 1/ 12.12.2007г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, то следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.

По мнение на настоящия състав в този случай е следвало да намери приложение горния текст, като нарушителят не бъде санкциониран, а 4 предупреден писмено, че в случай на повторно нарушение ще бъде санкциониран. Налице са всички условия на закона за това, тъй като се касае до първо по рода си административно нарушение, в тази връзка няма данни жалбоподателя да е наказван по административен ред по реда на ЗДДС, от деянието няма причинени вредни последици, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, в тази връзка е установената фактическа наличност от 15 лева и извършваните продажби в обекта на кафе, безалкохолно и бира, така индивидуализирано наложеното наказание дори и в минималния размер се явява явно завишено, незаконосъобразно и не съответстващо на степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Наложеното наказание по преценка на съда не е съответно на извършеното административно нарушение и в конкретния случай се явява репресивно по отношение на нарушителя.

Установената фактическа наличност в размер на 15.00 лева е още един довод в подкрепа на извода за ниска степен на обществена опасност на деянието.

Като не е преценил задълбочено всички тези обстоятелства, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №

679828-F679346/05.12.2022год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на “Д. – П. Б.” ЕТ гр.Монтана, представлявано от П. Л. Б., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ЕТ “Д. – П. Б.” ЕТ гр.Монтана, представлявано от П. Л. Б., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК,в 14-дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6