Решение № 3913 от 30.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15366/2025
- Вид
- Решение № 3913
- Подписан
- 30.07.2026
- В сила
- 27.08.2026
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3913 гр. Пловдив, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330115366 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на В. Л. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ** чрез адв. М. срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. Лозарска № 12, представлявно от ** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 389,45 евро, недължимо платена по недействителния договор за заем, евентуално да заплати сумата в размер на 341.54 евро недължимо платена за неустойка по договора за заем, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 23.10.2025 г. в съда, до окончателното изплащане на сумата. Притендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на ** г. в писмена форма договор за кредит за сума от 1000 лв. дължима на 9 вноски.
Сумата е усвоена в брой при подписване на договора. Дължи се неустойка от 793,06 лв. Общото задължение е 1998 лв. Заплатена у сума от 1768 лв. Налице са нарушения на ЗПК. Не е посочено дали лихвения процент е фиксиран. Не е ясно как се прилага. Липсва методика за изчисление на ГПР и не е ясно какви разходи участват при формирането му. В същия не е включено задължението за неустойка. Клаузата за нея нарушава добрите нрави. Размера и е необосновано висок. Целта е заобикаляне забраната на ЗПК за размера на лихвата.
1
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава сключването на договора при заявените клаузи и усвояване на заемната сума.
Отрича нарушенията на ЗПК и неравноправността и нищожността на клаузата за неустойка. Потвърждава извършените плащания от 900,74 евро.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- договор за заем от ** г., погасителен план, е видно, че на същата дата, между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника в заем на ищеца на сума от 1000 лв. при месечен лихвен процент 3,900% и ГПР 58,457 %. В член 6 от договора е предвидено представяне на обезпечение чрез подписване на запис на заповед или представяне на банкова гаранция, както и заплащане на неустойка от 793,06 лв. при неизпълнение задължението да предоставяне на обезпечение. В погасителния план е начислена такава. Общия размер на задълженията по договора с начислена неустойка е 1998 лв., а без нея 1204,94 лв.
От представената справка от ответника (лист 25-гръб от делото) е видно, че ищеца е заплатил по договора сума от 900,74 евро, която е погасила главница; лихва и неустойка. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че е възникнало заявеното правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е получил заемната сума.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на договора и задължението на съда служебно да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи в същия е налице основание за служебна проверка за съответствие на договорките с разпоредбите на ЗПК.
В процесния случай договора е в писмена форма с изискуеми от закона размер на шрифт. Налице е вписване на размер на ГПР, но липсва посочване на ГЛП. Не става ясно какъв е размера на договорната лихва и как е 2 изчислена. Наред с това се задължава кредитополучателя да заплаща неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и същото е включено в изготвения погасителенплан, но не е ясно дали този разход е взет предвид при изчисляване на ГПР. Това сочи нарушение на чл. 11 от ЗПК, което води до прилагане на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК определяща договора като недействителен. Съобразно с установеното и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при констатирана недействителност на договора заемополучателя връща само чистата стойност на заема без лихви и други акцесорни задължения. Тъй като заемната сума е 1000 лв. равностойна на 511,29 евро то платената над нея до внесената от 900,74 евро, която е в размер от 389,45 евро се явява дадена без основание и подлежи на връщане от заемодателя. същата съвпада с размера на притенцията на ищеца и при липса на твърдения от ответника за заплащането му в негова полза и доказателства за извършване на това съдът намира, че иска за притендираната главница се явява основателен и следва да се уважи. Поради забавата за плащането на задължението е налице основание за присъждане и на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва.
Поради уважаване на главните притенции съдът не дължи произнасяне по обективносъединените с тях евентуални такива.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, съобразно представеин доказателства и списък и съразмерно на уважената част или сумата от 25,56 евро за държавна такса.
Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат М. следва да се определи служебно възнаграждение в минимален размер от 150 евро с ДДС поради липса на фактическа и правна сложност на делото.
На ответника не се дължат разноски.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес 3 на управление гр. Хасково, ул. Лозарска № 12, представлявно от ** да заплати на В. Л. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ** сумата от 389,45 евро(триста осемдесет и девет евро и 45 евро цента), недължимо платена по недействителния договор за заем, както и сумата от 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 евро цента.) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. Лозарска № 12, представлявно от ** да заплати на адвокат М. М., от **, със служебен адрес **, сумата от 150 (сто и петдесе) евро с ДДС за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4