Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5037 от 25.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 40626/2021
Вид
Определение № 5037
Подписан
25.02.2022
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5037 гр. София, 25.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско дело № 20211110140626 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

Производството по делото е образувано по повод постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „ЕОС с“ ЕООД против Х. ИЛ. ИЛ..

По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.07.2021 г.

С определение № 10915/15.12.2021 г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е осъдил заявителя да плати на длъжника направените по делото разноски.

С молба с вх. № 7837/17.01.2022 г. заявителят е направил искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното определение от 15.12.2021 г. в частта за разноските, като бъде намален размерът на присъдените в полза на длъжника разноски от 300 лв. на сумата от 50 лв. молбата е изпратена по електронната поща на съда на 16.01.2022 г., като същата е постъпила и в оригинал, като й е даден входящ № 28799/15.02.2022 г.

Съдът намира следното:

По въпроса за приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство, в т. 7 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива.

В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК. В случая съдът не е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски, като с оглед изхода на делото, с определение № 10915/15.12.2021 г. е осъдил заявителя да заплати на длъжника направените разноски по делото в размер на 300 лв.

1

На следващо място, дори да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 248, ал. 1 ГПК, то направеното искане е недопустимо поради неговото просрочие. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако същото е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая съдът е постановил определение № 10915/15.12.2021 г., което подлежи на обжалване в едноседмичен от връчването му на страните. Препис от акта е изпратен за връчване на заявителя „Е“ ЕООД по електронната поща на 17.12.2021 г., като адв. А.К. е потвърдила получаването му на 21.12.2021 г. Едноседмичният срок за обжалване, респ. за депозиране на молба по чл. 248 ГПК, е изтекъл на 29.12.2021 г. съгласно чл. 60, ал. 4 вр. ал. 6 ГПК. В предвидения в закона преклузивен срок не е постъпило искане от дружеството за изменение на определението в частта за разноските. Такова искане е направено с молба с вх. № 7837/17.01.2022 г., изпратена по електронния адрес на съда на 16.01.2022 г.

Поради изложеното съдът намира, че не е направено надлежно искане за изменение на решението в частта за разноските в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 7837/17.01.2022 г. и идентична на нея молба с вх. № 28799/15.02.2022 г. по описа на СРС, подадени от „Е “ ЕООД за изменение на определение № 10915/15.12.2021 г. по ч. гр. дело № 40626/2021 г. в частта на разноските.

На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2