Решение № 539 от 20.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20244100100432 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът И. К. И., чрез пълномощник адв. Ц. В. е предявил против *** град *** иск за обезщетяване на търпени неимуществени вреди - причинени мъки и страдания в резултат на смъртта на майка му Ц.С.П. за сумата от 150 000лв., ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на щетата при застрахователя – 04.05.2022 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението. Излага, че смъртта на майка му е настъпила по вина на С.П.А., който при управление на МПС на 13.10.2021 г., около 10:00 часа в ***, при управление на т.а. „Мерцедес 410“ с рег. № ***, причинил ПТП, при което починала майката на ищеца. Ищецът сочи, че ПТП е причинено при маневра движение на заден ход, без водачът да се увери, че пътят зад него е свободен и без да осигури лице, което да му сигнализира за опасност, реализира удар със задната част на автомобила, блъскайки намиращата се зад превозното средство пешеходка, която от удара получила множество травми, несъвместими с жИ.та. Излага, че тежко понесъл внезапната смърт на майка си, с която е съжителствал и винаги е била негова опора, изпаднал в шок.

Твърди, че за настъпилото ПТП в РУ *** е образувано ДП № 437/2021г., което все още не е приключило. Изтъква, че към датата на инцидента виновният водач е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” с ответното дружество, поради което е подал до последното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като били изискани допълнителни документи – несъществуващи такива за крайния акт по ДП, с указания, ако не бъдат представени в срок, да се счита за отказ писмото от 04.08.2022г.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да му присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв., за преживяното в резултат на смъртта на майка му, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата при застрахователя – 1

04.05.2022г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски. В хода на съдебното дирене е навел нови твърдения – че е е приключило наказателното производство и отговорността на застрахования при ответника водач е установена с влязла в сила присъда.

Ответникът *** град *** релевира възражение недопустимост на исковата молба, тъй като не бил спазен реда да бъде надлежно потърсено обезщетение от застрахователя – ищецът заявил претенция, но не представил изисканите документи. По същество ответникът оспорва предявените искове като изцяло неоснователни, поради липса на основание за ангажиране на отговорността на ответния застраховател по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, доколкото последната е функционално обусловена от отговорността на причинителя на вредата. Твърди, че водачът на застрахования в ответното дружество автомобил не носи отговорност за процесното ПТП и вредоносните последици от него.

Твърди, че инцидентът е настъпил на пътното платно, където пострадалата пешеходка се е намирала в нарушение на ЗДвП и същата е допринесла изцяло за настъпване на вредата.

Алтернативно моли да се приеме, че същата има значителен принос за ПТП от поне 70%.

Оспорва първия иск като недоказан по размер, с оглед възрастта на пострадалата и на ищеца, който е семеен възрастен мъж и не е бил пряко зависим от починалата си майка.

Оспорва механизма на ПТП с твърдения, че не е реализирано по описания в ИМ начин, че застрахованият при него водач не е нарушил императивните правила на ЗДвП и ППЗДвП.

Оспорва акцесорния иск за законна лихва, поради неоснователност на главния иск, и досежно началната дата, от която се претендира лихва за забава, с твърдения, че лихва не се дължи от посочената от ищеца дата, тъй като и към застрахователната претенция и към исковата молба няма данни за банковата сметка на ищеца, поради което счита, че ответникът не е изпаднал в забава, съгласно правилото на чл.380 ал.3 КЗ. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „„*** и собственика на т.а. „Мерцедес“, модел „410“, рег. № ***, по силата на застрахователна полица №***, със срок на действие от 18.08.2021г. до 17.08.2022г.

Моли за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност за уважаването му в по-малък размер. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото констативен протокол за ПТП от 13.10.2021 г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата със скица и албум по ДП №437/2021г. по описа на РУ на МВР *** и записи от видеокамера, приложени към НОХД № 442/2024г. по описа на ВТОС, се установява, че на 13.10.2021 г., около 10:00 часа в ***, е настъпило ПТП, при което т.а. „Мерцедес 410“ с рег. № ***, собственост и управляван от С.П.А., потегля от паркомясто на адреса, предприемайки движение назад. В същото време зад МПС е спряла пешеходката Ц.С.П., която т.а. удря и тя пада на земята. От наличните препис-извлечение от акт за смърт и СМЕ на труп се установява, че лицето е починало малко по-късно в болницата в гр. ***.

Ответникът не оспорва, че за т.а. „Мерцедес 410“ с рег. № *** е имало сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност" по застрахователна полица №***, валидна от 18.08.2021г. до 17.18.2022 г., както е видно и от самата полица /на л. 11 от делото/.

Ищецът по делото е син на починалата, видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 6608/20.10.2021г. на Община ***, издадено въз основа на акт за смърт ***, съставен в гр. *** /на л.36 от делото/.

По отношение на ПТП, вината за причиняването му, причинната му връзка със смъртта на майката на ищеца, на основание чл. 300 от ГПК тези обстоятелства са установени по силата на на влязла в сила присъда по НОХД № 442/2024г. по описа на ОС Велико Търново. С Присъда № 18/30.09.2024 г., водачът на т.а. „Мерцедес 410“ с рег. № *** С.П.А., е признат за виновен в това, че на 13.10.2021 г. в гр. ***, обл Велико Търново, на 2 кръстовището пред магазин ***, находящ се на ***, при управление на горепосоченото МПС, при движение назад, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен не прекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на Ц.С.П. от гр. ***. Деянието е признато за престъпление по чл. 343, ал.1, буква „в“, пр.1, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Гражданският съд е обвързан от решените с присъдата въпроси относно деянието, неговия автор, протИ.правност и вината. В обстоятелствата, включващи деянието са и последиците, а именно смъртта на пострадалата и връзката на вредоносния резултат с причиненото ПТП, доколкото това са елементи от обективната страна на престъплението.

Така от присъдата, неразделна част от която са мотивите към нея, се установява, че товарният автомобил, причинил ПТП е бил паркиран на кръстовището пред магазин за строителни материали ***, находящ се на ***, с работещ двигател, докато водачът влязъл вътре. По същото време зад МПС се приближила пострадалата – възрастна жена на 85 години, носеща покупки и спряла точно зад автомобила, където се намирала и когато водачът излязъл от магазина и се качил обратно в автомобила, но не погледнал отзад.

Веднага предприел движение назад към средата на пътното платно. Установено е, че движението е било ускорително - от 0 км/ч до 8,6 км/ч и след изминато разстояние в порядъка на 3 метра, задната лява част на автомобила достигнала до пешеходката и настъпил удар между задната лява страна на товарния автомобил и лявата страна на пешеходката. В резултат на удара Панайотова нарушила равновесието си, паднала върху асфалтовата настилка и била застигната от товарния автомобил, като тялото й достигнало до заден ляв калобран, листова пружина /ресор/ под задната лява част на автомобила и задно ляво колело.

В резултат на звуков сигнал от друг водач, А. предприел спиране и поради ниската си скорост не оставил спирачни следи. От назначена по настоящото дело авто-техническа експертиза се установява, че скоростта на движение на т.а. „Мерцедес 410Д“ след приетото потегляне и движение на заден ход от т.а. до мястото на удара е до 8,6 км/ч в момента на удара. Опасна зона за спиране няма, а водачът във всеки един момент е могъл да възприеме пешеходеца стоящ зад автомобила и да спре преди мястото на удара. Пешеходецът не е навлязъл внезапно в траекторията му на движение. Основната причина за ПТП е, че водачът не е осигурил достатъчна видимост зад движещото се назад МПС както лично, така и чрез друго лице, като по този начин да възприеме пешеходеца, да предприеме спиране във всеки един момент преди удара и да не допусне ПТП. Пешеходецът при разположението си върху асфалтовото покритие в зависимост от неговите психо-физически и възрастови възможности, не е имал възможност навреме да възприеме движещия се след потеглянето назад товарен автомобил.

Водачът е можел да възприеме пешеходеца преди да се качи в автомобила, не е можел да стори това от шофьорското място, с оглед техническите характеристики на МПС, но е безспорно, че е предприел управление на МПС в нарушение на ЗДвП – без да се увери, вкл. с помощта на трето лице, че няма опасност зад автомобила. По отношение приноса на пострадалата, вещото лице е установило, че престоят на пешеходеца зад автомобила от навлизането в траекторията на МПС до потеглянето му е 27 секунди, а от тях периода от стартиране до удара е под секунда – между половин и една секунда. В този период пешеходецът не е бил в състояние да реагира на движението на МПС и да се отстрани от неговата траектория. Пешеходецът се е намирал от страна на лентите за движение, а тротоарът се намира пред спрелия автомобил.

3

По отношение на вредите, претърпени от ищеца като син на починалия по делото се събраха гласни доказателства.

От показанията на св. Ц. И.а – дъщеря на ищеца, се установява, че ищецът бил в много близки отношения с майка си, живеели на един адрес, макар в различни домакинства.

Починалата, макар и на 85 години, била жизнена, не е имала нужда от помощ в ежедневието си, само си готвела и дори поддържала градинка и малко стопанско с жИ.тни. След смъртта на майка си ищецът бил много разстроен, изпаднал в шок – бил неадекватен и плачел. И понастоящем често споменавал майка си, посещава гроба й – почти всяка седмица.

Ищецът е предявил претенция пред ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 04.05.2022г. в размер на 150 000 лв. Заведена е щета № ***, по която са изискани допълнителни документи, вкл. краен акт, с който е приключило наказателното производство за ПТП, а в писмо от 04.08.2022г. е постановен отказ да бъде изплатено обезщетение с мотив, че не са представени изисканите документи.

Видно от материалите по преписката пред застрахователя, ищецът е представил удостоверение за номер на банкова сметка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според, ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.