Решение № 7566 от 03.12.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ … гр. София , 03.12.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №5953 по описа на

СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ .

И.К. С..ЕГН ********** от гр.София иска да се осъди П.на Р.Б.да му заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 30 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания / от незаконно обвинение по което е оправдан с влязла в сила присъда от 19.04.2017 г по н.о.х.д.№2021/11 г на СРС , НО , 107 състав ; ведно със законната лихва от 05.05.2017 г до окончателното заплащане на сумата .

Ищецът твърди , че от посоченото наказателното производство се накърнило името и авторитетът му в обществото , личната чест и достойнство . Страхувал се , станал необщителен , чувствал се изолиран от съседи и приятели , разделил се с приятелката си . Прекратил се договорът му с „П.АЛ“ ЕООД , а през 2016 г бил освободен като изпълнителен директор на „С.Е.“ ЕАД и не могъл да започне работа .

Ответникът оспорва исковете и по основание , но с оглед характера на производството , основно по размер . Счита , че исковата молба е нередовна , защото липсва пълномощно и в нея се визира забавено правосъдие . Не са доказани неимуществени вреди в претендирания размер , както и причинна връзка между обвинението и твърдените болки и страдания . Делото продължило пред СРС твърде дълго , но това не е било по причина на П.. Налице са били обективни причини – невъзможност да се призове редовно друг обвиняем . П.е пледирала за оправдаване на ищеца и не е протестирала решението на СРС. Ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“ и П.не е разгласявала делото. На ищеца не е налагана мярка „забрана за напускане на пределите на РБ“ , той е можел да пътува и обвинението няма връзка с евентуални служебни проблеми на същия .

От фактическа страна съдът приема за установено следното :

С постановление от 12.08.2008 г ищецът е привлечен като обвиняем за грабеж / чл.198 ал.1 пр.1 НК във вр.чл.20 ал.2 НК и му е определена мярка за неотклонение „подписка“.

С постановление от 28.01.2009 г по сл.д.№254/0г на 06 ТО – ССлС отново е привлечен като обвиняем .

Според свидетелство за съдимост ищецът е осъждан за кражба през 1998 г по н.о.х.д.№16/98 г на Районен съд-Своге .

Образувано е н.о.х.д.№2021/11 г на СРС ,

НО , 107 състав по което за проведени 21

/двадесет и едно/ о.с.з в периода 06.10.2011 г – 19.04.2017 г . При повечето заседания не е дават ход на делото поради нередовно призоваване на друг обвиняем , както и на пострадалия . Ищецът е оправдан с присъда от 19.04.2017 г , като според мотивите на присъдата представителят на П.не е поддържал обвинението . Присъдата не е протестирана и е влязла в сила в 15 дневен срок .

Ищецът представя уведомление от „С.Е.“

ЕАД от 29.03.2016 г до ищеца , според което последният се освобождава като член на съвета на директорите на дружеството , защото срещу него има повдигнато обвинение.

Ищецът представя споразумение и анекс за проучване и намиране на обекти за изпълнение и супервизия в И.К.от 11.07.2011 г между „П.АL Е.“ ЕООД

Ищецът представя заповед от 12.10.2011 г на директора на „П.АЛ“ ЕООД за прекратяване на договор , тъй като ищецът не може да присъства непрекъснато на територията на И.К..

Ответникът представя протокол на СД на „С.Е.“

ЕАД от 17.09.2014 г , според който ищецът е избран за член на СД на дружеството и да го представлява .

Ответникът представя протокол на едноличния собственик на „С.Е.“ ЕАД от 20.02.2016 г , според който ищецът е освободен като член на СД на дружеството .

Ответникът представя протокол на СД на „С.Е.“

ЕАД от 22.02.2015 г , според който ищецът не е член на СД на дружеството .

Според справка на ТД на НАП София от

25.07.2018 г ищецът няма сключени действащи трудови договори .

Според разпитания пред съда свидетел М.В., някъде през 2008 г ищецът бил обвинен в грабеж . Делото продължило до 2017 г и ищецът тежко го преживял . Станал депресиран и параноичен , не излизал , не можел да си намери работа и му помагали родителите . Трябвало да стане консултант в чужбина , но не го взели , защото не можел да пътува заради делото. Разделил се с приятелката си М., която работела в съда . Ищецът щял да става директор във фирма за самолети , но и там всичко се провалило. Ищецът бил със средно образование , но много сръчен и се справял добре с техника и електроника .

Според разпитания пред съда свидетел В.К.срещу ищеца имало 10 години наказателно дело за кражба . Наложило се ищецът да се раздели с приятелката си , защото родителите й работели в съда . С..бил директор на фирма за самолети , но не бил допуснат , защото срещу него се водело дело .

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ . Претендираното право произтича от следните обстоятелства : настъпване на неимуществени вреди /болки и страдания/ ; причинени от незаконно обвинение на ищеца в извършване на престъпление , за което същият е бил оправдан .

Исковата молба не е нередовна . Налице е редовно пълномощно на адв.Н. , а оплакванията за продължителността на наказателното производство не представляват иск за забавено правосъдие по чл.2б ЗОДОВ . Трайна е практиката на ВКС , че и при иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид продължителността на наказателното производство . При иск по чл.2б ЗОДОВ е без значение изходът на делото , като искът може да се уважи дори ищецът да е осъден с влязла в сила присъда . При иск по чл.2б ЗОДОВ се изследва само дали има забавеното правосъдие ; докато искът по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ е такъв за обезщетяване и за незаконно обвинение , /и евентуално/ и за забавено правосъдие по това обвинение .

Доколкото по делото е представено наказателното производство , реално спорът между страните е дали са настъпили претендираните неимуществени вреди ; както и за размера на обезщетението . Ответникът оспорва причинната връзка между описаните от ищеца болки и страдания и незаконното обвинение .

Безспорно са налице болки и страдания на

С..от водене на наказателното производство срещу него . В този смисъл са показанията на свидетелите , които съдът кредитира частично , тъй като не личи да познават добре случая и да са безпристрастни . Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д.

№ 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :

- тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;

- вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство ;

- продължителността на наказателното производство (като период от време) ;

- видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането ;

- има ли разгласяване чрез медиите ;

- има ли влошаване на здравословното състояние ;

- конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда ;

- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно изтърпяване на наказания .

Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.

Трайната практика на ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.

Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване - решение №3 от

29.01.2014 г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди.

В случая релевантните факти за определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според указанията на ВКС са :

- тежест на повдигнатото обвинение – за тежко престъпление ;

- вид и продължителност на проведеното наказателно преследване – около 9 години в досъдебна фаза и съдебна фаза . Надвишен е разумния срок, защото са проведени изключително много нередовни съдебни заседания . Действително , налице са били трудности по призоваването на друг обвиняем и на пострадалия , но тези трудности не са по причина на ищеца. Легитимиран ответник е П.на РБ и е без значение по настоящото дело дали СРС е можел да приключи делото и по-бързо ;

- наложена мярка за неотклонение – най-леката – „подписка“ , като няма данни на ищеца да се налагана забрана за напускане на пределите на РБ ;

- разгласяване в медиите – делото не е разгласено ; съдът не намира разумна причина познати и съседи да са се отдръпнали от ищеца поради делото ;

- влошаване на здравословното състояние . Не се твърди в исковата молба ;

- наложено наказание – не е налагано , прокурорът не е поддържал обвинението в о.с.з .

- интензитет и продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния живот . Показанията на свидетеля М.В.са неубедителни и противоречиви , а показанията на свидетеля В.К.– твърде общи и схематични . От една страна се твърди , че ищецът бил със средно образование и „сръчен“ , а също депресиран , параноичен , не излизал , не можел да си намери работа и му помагали родителите . От друга страна изведнъж ищецът щял да става директор на фирма за самолети . Едва ли директор на истинска фурма за самолети /авиокомпания/ може да стане едно депресирано момче от квартала , което поправя мотоциклети /според обвинението/ , който наистина е сръчен с електрониката , но няма никакво относимо и сериозно образование и квалификация . Двата факта са в пълно противоречие , както са и със съмнителна стойност споразумение и заповед за ищеца като „консултант“ в И.К..

- затруднения в професионалната дейност – Не са доказани . Писмените доказателства - споразумение и анекс за проучване и намиране на обекти за изпълнение и супервизия в И.К.от 11.07.2011 г между „П.АL Е.“ ЕООД и заповед от 12.10.2011 г на директора на „П.АЛ“ ЕООД за прекратяване на договор – като частни документи - не доказват други факти , освен че са подписани . Не става ясна и ролята на ищеца в „С.Е.“ ЕАД – въобще имала ли е дейност тази компания , ищецът реален член на съвета на директорите ли е бил или подставено лице на „Т.В.“, получавал ли е някакво възнаграждение , защо е освободен и пр.