Определение № 1392 от 05.07.2022, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1392 гр.Плевен, 05.07.2022година

Административен съд – Плевен, ІІ-ри касационен състав, в закрито заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦЕВЕТЕЛИНА

КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.к.адм.дело № 533 по описа за 2022 г. на Административен съд – Плевен, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на реда на чл. 229 от АПК.

Делото е изпратено по подсъдност с определение №

6010/17.06.2022 г. ВАС-Трето отделение.

Образувано е по частна жалба на К.Д.И.,***, 8-ма група срещу разпореждане № 451/19.04.2022 година по адм. дело № 200/2022 г. по описа на Административен съд -Враца, в частта, в която е оставено без уважение искане за допускане на правна помощ и е оставена без разглеждане молба с искане да бъде осъдена администрацията на Затвора Враца да преустанови удръжките по пощенски записи, които получава.

Посочва се в жалбата, че същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, да се разгледа искането му по същество и да бъде назначена правна помощ.

Постъпил е писмен отговор по частната жалба от пълномощник на Затвора Враца, в който се посочва, че разпореждането е законосъобразно и правилно е прието, че жалбата е недопустима, тъй като искането е извън приложното поле на чл. 3 от ЗИНЗС и не може да се търси защита по част Шеста от закона. Моли за отхвърляне на жалбата.

Съдът като съобрази частната жалба, становището на ответника и закона, намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.

Делото е образувано в Административен съд –Враца по искова молба от 30.03.2022г„ вх. № 1056/04.04.2022г. на л.св. К.Д.И.,*** с искане да се отмени резолюция на началника на Затвора - Враца върху негова молба- съобщение вх. № М-1467/15.03.2022г. и да бъде осъдена администрацията на Затвора-Враца да преустанови удръжки от пощенските записи.

В молбата И. претендира прекратяване на неправомерно според него удържане на суми от пощенските записи, които получава от Д.К.И., в изпълнение на Договор за изработка. Направено е искане за освобождаване от държавна такса и назначаване на служебен защитник.

Първоинстанционният съд с оглед представените доказателства - декларация от лицето и справка за приходите на лицето от Затвора - Враца, е освободил И. от заплащане на държавна такса, но не е предоставил правна помощ за процесуално представителство.

Съдът е приел, че Закона за правната помощ /ЗПП/ ясно разграничава правната помощ, изразяваща се в подготовка на документи за завеждане на дело, от тази, изразяваща се в процесуално представителство. Съгласно 23 ал.1 от ЗПП правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Според ал. 2 на чл. 23 от ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, но приема, че в настоящият случай не се предвижда по силата на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП, които включват предпоставките - 1. страната по дело да не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите на правосъдието изискват това. Прието е, че К.Д.И., е депозирал разбираема и редовна, от гледна точка на съдържание, молба и интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ и не е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП, съгласно който безплатна правна помощ и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, както е в случая.

Съдът е приел, че така подадена искова молба недопустима, тъй като с разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИИЗС, се определят границите на защитата по Част Шеста, а именно, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана. В нормата на чл.

3, ал. 1 от ЗИИЗС е разписано, осъдените и задържаните под стража лица да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Прието е, че от изложеното в обстоятелствената част на молбата, както и от доказателствата по делото, че не се установяват извършени спрямо лицето действия по смисъла на чл. 3 от ЗИИЗС, а е налице резолюцията на Началника на Затвора - Враца върху съобщение вх. № М-1467/15.03.2022г. е „За становище“, като с изпълнение на запорните съобщения по изп. дело № 20201110402556; изп.

Дело № 20205220400007; изп. Дело № 202005220401036; изп. Дело № 20141110400119 и изп. Дело № 20171110400044, Началника на Затвора Враца и затворническата администрация при Затвора Враца не са допуснали незаконосъобразни действия, или такива по чл. 3 от ЗИНЗС, като законосъобразността на действията на органа по изпълнение на наказанието, състоящи се в превод към ЧСИ /частен съдебен изпълнител/ или ДСИ/държавен съдебен изпълнител/ на постъпващите лични парични средства, следва от разпоредбата на 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която на лишения от свобода могат да се правят удръжки съгласно, действащите закони и лишените от свобода имат право на трудово възнаграждение, 2/3 от което може да бъде удържано, а преведените им отвън парични средства, доколкото не са предоставени на лица по чл. 213, ал. 2, т. 3 от ДОПК, са изцяло секвестируеми.

Настоящата инстанция намира така постановеното разпореждане за законосъобразно.

Правилно е прието от съда, че предоставянето на правна помощ е неоправдано, тъй като депозираната молба е редовна, но очевидно недопустима и не следва да бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство.

Съдът намира, че така постановеното разпореждане в частта относно оставяне без разглеждане на молбата на И. с искане за осъждане на администрацията да преустанови удръжки от пощенски записи е законосъобразно, тъй като предприетите действия на администрацията са в изпълнение на запорни съобщения по образувани изпълнителни дела срещу лишения от свобода и действията по изпълнението не се обжалват по реда на чл. 276 от ЗИНЗС и подаденото искане е недопустимо.

Предвид горното следва да бъде оставено в сила разпореждане № 451/19.04.2022 година по адм. дело № 200/2022 г. по описа на Административен съд -Враца, в частта, в която е оставено е без уважение искане за допускане на правна помощ и е оставена без разглеждане молба с искане да бъде осъдена администрацията на Затвора Враца да преустанови удръжките по пощенски записи, които получава.

Предвид горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила разпореждане

№ 451/19.04.2022 година по адм. дело №

200/2022 г. по описа на Административен съд -Враца, в частта, в която е оставено без уважение искане за допускане на правна помощ и е оставена без разглеждане молба с искане да бъде осъдена администрацията на Затвора Враца да преустанови удръжките по пощенски записи, които получава.

Определението да се съобщи на страните.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/