Акт от 26.01.2022, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 754/2021
- Подписан
- 26.01.2022
- В сила
- 26.01.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34а, ал. 3 · Закон за държавната собственост
- чл. 38, ал. 9 · Закон за държавната собственост
- чл. 39а, ал. 1 · Закон за държавната собственост
- чл. 39б, ал. 1 · Закон за държавната собственост
- § 1 · Закон за държавната собственост
- § 5, т. 62 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25 гр. Велико Търново, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 754 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Х.Б.Р. ***, чрез ***Г.Н. с адрес за призоваване ***, против Решение на Министерски съвет на Република България № 794 от 16.11.2021г., в частта, с която е отчужден и съответно е определен размер на парично обезщетение на имот № *** в землището на с. Върбовка, община Павликени, област В. Търново.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на същото, поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорваното решение, в посочените му части, поради противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Навежда твърдения, че в решението са посочени собственици на изброените имоти, които не са такива към момента на отчуждаването им, а действителен собственик на идеални части е той, при което не е спазено изискването на чл. 34б от ЗДС да бъде посочен действителният собственик на отчуждения имот. В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. на Общото събрание на първа и втора колегия на ВАС, по тълк. дело № 2/ 2010 г. на Върховен административен съд. В подкрепа на тези си твърдения прилага писмени доказателства – Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 93/25.08.2021 г., том III, рег. №
3071, н.д. № 379 от 2021 г. на нотариус в района на РС – Павликени и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 112/12.11.2021 г., том IІІ, рег. № 2918, н.д. № 399 от 2021 г. на нотариус в района на РС – Павликени. С доводи от съда се иска да отмени Решение на Министерски съвет на Република България № 794/ 16.11.2021 г., в оспорените му части. В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнително развити такива в хода на устните състезания. Претендира присъждане разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
– Министерски съвет на Република България, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което изпраща административната преписка и в отделно депозирано становище, чрез пълномощника си по делото служител с юридическо образование М.Ц.Б.-И., заявява че оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на решението по чл. 34а от ЗДС, както и съответствие на същото, в оспорените му части, с материапноправните разпоредби на закона.
Изтъква, че с писма инвеститорът на обекта АПИ, е изискала от Служба по вписванията – гр. Павликени и от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Павликени, документите за собствеността върху всички имоти, определени за отчуждаване, като представените в отговор документи са удостоверявали собствеността върху процесните имоти на съответните посочени в оспореното решение лица. За настъпилата промяна в собствеността на същите Агенцията по вписванията не е предоставила информация на АПИ, при което МС не би могъл да знае за тази промяна и е действал в съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗДС.
Счита, че дори да е налице нарушение на административнопроизводствените правила, то по своя характер и тежест не може да обуслови незаконосъобразност на оспореното решение. Развива доводи,че непосочването на действителния собственик в решението на МС не е пречка правото на собственост върху съответния имот да премине върху държавата, а действителният собственик разполага с възможност да защити интереса си по съдебен ред. Позовава се и на разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 от ЗДС, съгласно която инвеститорът на обекта заплаща обезщетението на действителния собственик на имота към датата на отчуждаването, т.е. на лицето, което представи съответния документ установяващ такова право и неправилното отразяване в оспорваното решение не може да засегне необратимо правата и законните интереси на действителния собственик. С тези доводи от съда се иска да отхвърли жалбата на „Р. - 2“ ООД като неоснователна, алтернативно да измени оспореното решение в съответните му части, по отношение собственика на отчуждените имоти. Претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, като инвеститор на обекта, чрез пълномощника си ст. ***М.Д., оспорва жалбата като неоснователна. Без да отрича сочените от жалбоподателя факти, в хода на устните състезания развива доводи за липсата на пороци, обуславящи отмяна на оспорения акт, аналогични на тези, изложени от ответника и цитирани по-горе. Счита, че решението на МС следва да бъде изменено от съда в частта, касаеща процесния имот, с вписване на действителните собственици. Не претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. С молба вх. № 5793/30.12.2021 г. в деловодството на АСВТ, чрез пълномощника си гл. ***Б.Б., заявява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на Министерски съвет на Република България, в оспорените му части. Излага съображения в тази насока, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна министъра на финансите, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище вх. № 86/07.01.2022г., чрез пълномощник ***Р.С., заявява че оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна. Счита, че обжалваният акт е валиден, правилен и законосъобразен, поради което не са налице основания същият да бъде изменен. Не претендира разноски.
Заинтересованите страни Й.Й.Й.; П.С.Й.-Х., В.А.С., М.В.С., С.В.С., редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не ангажират становище по спора.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е Решение на Министерски съвет на
Република България № 794/ 16.11.2021 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, с което на основание чл. 34а, ал. 1, вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР към ЗДС, са отчуждени имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = км. 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III-303). Решението се оспорва само в частите му досежно отчуждаването на част с площ 4,024 дка от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР за землището на с. Върбовка, общ. Павликени.
С Решение № 250/ 25.04.2013 г. на Министерски съвет, републикански път А-2 „София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
За обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на с. Крушуна, гр. Летница, с. Горско Сливово и с. Чавдарци, област Ловеч, гр. Сухиндол, гр. Павликени, с. Върбовка и с. Бутово, област Велико Търново), със Заповед № РД-02-15-12/ 02.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“ е отправено искане от 09.09.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект „Републикански път А-2 „София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна“.
Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията в гр. Ловеч и гр. Павликени и областни дирекции „Земеделие“ в гр.
Ловеч и гр. Велико Търново, предоставената от тях информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други.
След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-92/ 02.11.2021 г., Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища.
Към предложението е била приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.
34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз основа на предложението и изпълнената процедура по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС, и на основание чл. 34б, ал. 1 от ЗДС и § 1 от ДР към ЗДС, Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 794/ 16.11.2021 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.
Съгласно представените жалбоподателя и заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 18.11.2021 г. МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областните управители на областите Ловеч и Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като на същата дата са изпратени и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.
На интернет страниците на МРРБ и Областна администрация – Ловеч решението е публикувано на 19.11.2021 г., липсват данни за публикуването му от Областна администрация – Велико Търново. На интернет страницата на Община Павликени решението е публикувано на 23.11.2021 година.
Жалбата на Х.Р. пред АСВТ е подадена по куриерска служба, на дата 06.12.2021 г. и е постъпила в МС на 07.12.2021 г., видно от приложените товарителница и фактура на „Еконт експрес“ ООД и входящия номер от деловодството на ответната администрация № 20.Х-3/07.12.2021г.
В съдебната фаза на производството, извън извлечения от документи, съдържащи се в административната преписка, от жалбоподателя са представени Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 93/25.08.2021 г., том III, рег. № 3071, н.д. № 379 от 2021 г. на нотариус в района на РС – Павликени и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 112/12.11.2021 г., том IІІ, рег. № 2918, н.д. № 399 от 2021 г. на нотариус в района на РС – Павликени (л. 20 – л. 24), и доказателства за публикуването на оспореното решение на интернет страницата на Община Павликени и за датата на подаване на жалбата.
От посочените нотариални актове се установява по безспорен начин придобиването на идеални части от съответния имот от Х.Б.Р.. Също така по безспорен начин се установява, че чрез продажба изповядана с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 93/25.08.2021 г., том III, рег. № 3071, н.д. № 379 от 2021 г. на нотариус в района на РС – Павликени Р. придобива 1/8 идеална част от ПИ № *** от Й.Й.Й. и по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 112/12.11.2021 г., том IІІ, рег. № 2918, н.д. № 399 от 2021 г. на нотариус в района на РС – Павликени 1/8 идеална част от ПИ № *** от П.С.Й. –Х., В.А.С., М.В.С. и С.В.С.
При така установеното от фактическа страна съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Разпечатката съдържа 38 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/187557b7-b8d7-43b0-97eb-20f902e3aea9