Решение № 248 от 25.07.2025, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. К., 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20241850100617 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - „А. Б.

България“ ЕООД, ЕИК ****, седалище/адрес на управление: гр. С., с която се иска признаване за установено, че ответника – Л. Р. Д. с ЕГН: ********** и адрес: с. П., общ. К., му дължи следните суми: сумата 1 000 лева, представляваща главница, сумата 401,64 лева, представляваща договорна лихва за период от 01.06.2019 г. до 01.12.2020 г., сумата 264,35 лева, представляваща лихва за период от 01.12.2020 г. до 07.05.2024 г., сумата 930,71 лева, представляваща такса по Тарифа на Сити кеш ООД, сумата 1 956,36 лева, представляваща друго допълнително вземане, ведно с лихва за забава върху главницата от предявяване на заявлението 13.05.2024 до изплащане на вземането.

Твърди, че на 01.06.2019 г. ответницата и Сити кеш ООД са сключили договор за потребителски кредит № 321763, с който на първата е отпуснат кредит в размер на 1 000 лева, който е следвало да бъзе върнат са 18 вноски, всяка по 190 лева, с падеж на последна вноска 01.12.2020 г.

Твърди сключване на договора по реда на ЗПФУР.

Твърди се неизпълнение на договора от страна на ответницата.

1

Твърди придобиване на вземанията към ответницата с договор за цесия от 13.01.2022 г., сключен със Сити кеш ООД.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Иска гледане на делото в негово отсъствие. От страна на ищеца са представени само писмени доказателства, което не са оспорени.

В срока за отговор ответника подава такъв чрез упълномощен представител – адвокат Т. Н., като оспорва предявените искове.

Оспорва надлежното придобиване на вземането от ищеца.

Твърди нарушение на изискването на ЗПК относно шрифт на договора.

Твърди, че липсва срок на договора, че представената схема за погасяване не е погасителен план и поради липса на такъв счита договора за недействителен.

Твърди, че липсва методика за изчисление на ГПР.

Твърди, че не може да се разбере какви суми са включени в месечната погасителна вноска – главница, лихва или такси за обслужване на кредита.

Твърди липса на клаузи за възможността за отказ от договора, както и липса на лихва за ден.

Твърди нищожност на клаузата за предоставяне на обезпечение, в каквато насока твърди и несъответствие на посочения в договора ГПР и действителните разходи.

Оспорва получаване на цялата сума от ответницата, както и че не е настъпила предсрочна изискуемост.

Твърди, че прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на ответницата, поради липса на уведомяване.

Евентуално оспорва лихвения процент от договора, като го счита за неправомерно завишен

В съдебно заседание ответника не се явява. Не се явява и упълномощения представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. Претендира разноски. Представя списък.

Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след като в образуваното заповедно производство – ч. гр. д. № 393/2024 г. по описа на КРС /приложено към настоящето производство/, е издадена заповед за 2 изпълнение № 173 от 14.05.2024 г., като след връчване на заповедта в срок е подадено възражение и след даване на указания на заявителя, в срока по чл.

415, ал. 4 от ГПК е предявена настоящата искова молба. В посочената заповед за изпълнение са присъдени претендираните с исковата молба суми.

След преценка на представените от ищеца писмени доказателства, които не са оспорени, съдът намира, че следва да уважи предявените претенции частично.

На 01.06.2019 г., ответникът, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за паричен заем № 321763 с кредитора „Сити кеш“ ООД.

Договорено е да му се отпусне заемна сума от 1 000 лева, която е следвало да бъде върната на осемнадесет месечни вноски – първите шест по 33.98 лева, а останалите по 90.58 лева, като освен заемната сума е следвало да бъде заплатено и възнаграждение – договорна лихва в размер на 401.64 лева.

Първата вноска е с падежна дата 01.07.2019 г., а последната на 01.12.2020 г.

Договорен е лихвен процент 40.05%, като е посочено ГПР в размер на 47.94%. По отношение на ГПР в договора е посочено, че не включва възможни разходи при неизпълнение, както и такси по тарифа на кредитодателя.

С чл. 6.1 и чл. 6.2 от договора е постигнато съгласие в срок от три дни от сключване на договора от страна на кредитополучателя да бъде представено обезпечение, като при неизпълнение на това задължение е договорено изплащане от негова страна и на неустойка в общ размер от 2 018.36 лева, която да бъде включена в погасителните вноски, при което те стават съответно в размер на общо 190 лева всяка.

Договора е сключен по реда на ЗПФУР, като за това от страна на ищеца е представена разпечатка на лог файл, в който са описани отделни действия на 01.06.2019 г. на извършители - система и потребител. Разпечатката е без подпис.

Налице са ОУ на Сити кеш ООД за заеми кредирект от 2019 г., както договора за цесия от 13.01.2022 г. между Сити кеш ООД и ищеца, към който е приложен и списък с длъжници, в това число и ответника /л.35/ Заемната сума е преведена на ответника чрез система Изипей на 01.06.2019 г., за което е представено заверено извлечение за това от система Ипей.

3

При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъдат игнорирани представените писмени доказателства съдът намира, че е налице валидно правоотношение за паричен заем, правата по който са придобити от ищеца, но самият писмен договор е недействителен, предвид следното.

В представения договор изрично е записано, че ГПР не включва възможни разходи, които може да се заплатят при неизпълнение на договорни задължения.

В същото време обаче е налице начисляване на суми за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение, което разгледано самостоятелно също е недействително предвид факта, че задължение за обезпечение се въвежда като условия за сключване на договора, а не може да се формулира като последващо задължение, при неизпълнение на което се предвижда санкция в размер на определена парична сума.

Очевидно е, предвид посоченото в договора – чл. 5, че при определяне на ГПР не е включена сумата, уговорена като неустойка за непредставяне на обезпечение в уговорения тридневен срок, като клаузите от ОУ дават основание на съда да счита, че задължението за представяне на обезпечение и конкретните изисквания към възможните му форми са неизпълни.

Основание за този извод на съда е разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от представените ОУ, предвиждаща две възможни форми на обезпечение, което е възможно да бъде осигурена от потребителя.

В първата форма е предвидено ако поръчителят е един то той следва да има осигурителен доход в размер на 7-кратния размер на МРЗ за страната, която към момента на сключване на договора – 2019 г., е в размер на 560 лева /ПМС № 320/20.12.2018 г./, докато максималния осигурителен доход за същата година е в размер на 3 000 лева /ЗБДОО за 2019 г., обн. ДВ 102/11.12.2018 г./.

След сравняване на двете суми е очевидна невъзможността за представяне на обезпечение в такава форма. Разбираема е трудността и при осигуряване на обезпечение от двама поръчители с редица условия към кредитната им история, като изискването и към двамата е да имат осигурителен доход над 4кретния размер на МРЗ, което изисква тези лица да имат осигурителен доход над 2 240 лева, което и близо до максимално предвидения за този момент.

Второто възможно обезпечение е във формата на банкова гаранция, като 4 лишено от логика и необходимост са изискванията към тази гаранция – да бъде за срок надхвърлящ с шест месеца срока на договора, както и да бъде в размер двукратния на всички плащания по договора за главница и лихва, като само може да се гадае каква е логиката за обезпечение в двоен размер на задълженията и за срок от 6 месеца след изтичане на срока на последната вноска, като очевидно цитираните условия изискват неприсъщо обезпечение на точно определени разходи за точно определен срок.

В същото време ОУ – чл. 33, ал. 2, предвижда възможност за кредитодателя без да се мотивира да прецени годността на обезпечение и да откаже сключване на договора до представяне на исканото или да откаже сключване на договора при непредставяне на исканото, но очевидно договора е сключен преди представяне на обезпечение и с оглед цитираните изисквания към различните му форми е безпредметно търсенето на интерес за изпълнение на това задължение от страна на потребителя след отпускане и предаване на заемната сума.

Според съда обективната невъзможност за изпълнение на поставените условия към част от възможните форми на обезпечение, както и напълно лишеното от логика обезпечение във формата на банкова гаранция дава основание на съда да счита, че тези клаузи са целенасочено предвидени като неизпълними и се цели възникване на задължение за заплащане на неустойка, което е направено само с цел осигуряване на допълнително възнаграждение над максимално предвиденото в чл. 19, ал. 3 от ЗПК.

В същото време обаче тази неизпълнимост на условие за поръчителство като форма на обезпечение дава основание на съда да счита, че със самия договор е установено задължение за заплащане на сума, която е част от разходите по кредита и съответно и следвало да бъде отчетена при определяне на ГПР, което не е сторено.

Доколкото тези разходи не са включени в ГПР, съобразно мотивите на Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., това се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е 5 пропорционално и да има възпиращ ефект.

Съдът намира, че лишаването на заявителя от възнаграждение по договора за кредит е пропорционално и ще има възпиращ ефект за прекратяване на практиката, която е трайна в използването на именно кредитодателя за договаряне на поръчителство и осигуряване на по-голямо възнаграждение, което се осъществява чрез заобикаляне на изискванията на закона.

Предвид изложеното съдът намира, че от страна на ответника се дължи само главница в размер на 1 000 лева, представляваща отпусната заемна сума и лихва върху тази сума от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Следва да бъде отхвърлено искането за признаване за установено, че ответника дължи сумата 401,64 лева, представляваща договорна лихва за период от 01.06.2019 г. до 01.12.2020 г., сумата 264,35 лева, представляваща лихва за период от 01.12.2020 г. до 07.05.2024 г., сумата 930,71 лева, представляваща такса по Тарифа на Сити кеш ООД, сумата 1 956,36 лева, представляваща друго допълнително вземане.

Неоснователни са почти всички възражения на ответника.

Неоснователно е оспорването за надлежно придобиване на вземането, като са представени неоспорни писмени доказателства за сключения договор за цесия, в чието приложение е обозначено и вземането срещу ответницата.

Няма нарушение на изискването за шрифт, след като това не води до недействителност на договора, а и предвид сключването на договора по реда на ЗПФУР изключва възможност за спазване на това изискване, след като няма писмени документи, предадени на ответницата.

Неоснователно се твърди липса на срок, след като това е датата на последната погасителна вноска.

Няма изискване за представяне на погасителен план. Изискването на ЗПК е д бъдат посочени вноските по дати и размер, като има и обозначаване на отделните суми в отделните вноски за главница, договорна лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение.

Няма необходимост в договора да се посочва методика за определяне на ГПР. Тя е налице в ЗПК, а в договора е необходимо да бъдат посочени 6 допусканията, при които е използвана методиката, описана в закона.