Решение № 133 от 28.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20231001000217 по описа за 2023 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „РЕЗОН” ООД, ЕИК: 121184622 против Решение 38 от 06.01,2023 г. по описа на СГС, TO, VI - 7 с-в по т.д. 20211100901806/2021 г., с което е признато за установено по отношение на „РЕЗОН“ ООД, ЕИК 121184622 на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, че е нарушил притежаваното от Г. Р. Х., ЕГН **********, и адрес: град ***, ул. „***“ №* авторско право върху кръстословица чрез възпроизвеждането й без съгласие и без обозначаване на автора в бр. 173 (2526) от 10.09.2010 г. на в. „София днес“.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобазността на решението.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Р. Х., ЕГН: ********** ,с който се оспорва същата.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП,в която ищецът Г. Р. Х. твърди, че е автор на кръстословица, която предоставя на ответника „Резон“ ООД за публикуване в издаваното от него периодично печатно издание в-к „София днес“ през 2004 г. в брой 121 (1001) от 17.03.2004г. Правото е отстъпено по силата на неформален договор 1 без права за повторно възпроизвеждане на произведението след предвидения в закона срок.

Въпреки това ответникът публикува същата кръстословица и в бр.173 (2526) от 10.09.2010 г. на вестника без съгласието на ищеца и без обозначаване на авторството му.Иска се да бъде постановено решение , с което в отношенията между страните бъде признат факта на нарушението.

Ответникът е представил отговор,с който оспорва иска като подържа,че същият е злоупотреба с права, тъй като са заведение множество други искове с подобен предмет между страните, което според ответника се прави единствено с цел инкасиране на разноските по делата.Оспорил е твърденията на ищеца, че кръстословицата, представлява произведение, което да е годен обект на защита по авторското право, тъй като не съдържа личен творчески принос, а е плод на компютърна програма и не е уникална, като за последното се излагат подробни аргументи в отговора.В случай,че съдът приеме, че процесното произведение е плод на авторския труд на ищеца и ползващо се със закрила съгласно ЗАПСП произведение, се твърди, че то е изработено по възложение на ответник и че на последния е предоставено неограничено право за неговото използване.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че искът за установяване фактът на нарушението е предвиден изрично в чл.95б, ал.1, т. 1 ЗАПСП, поради което е допустим.

Съдът е приел,че дори и да се касае за злоупотреба с права,то това е основание за претендиране на обезщетение за вреди, но не влияе върху допустимостта на иска. Съдът е приел,че между страните е безспорно, че ищецът е предоставил на ответника по електронна поща файл с кръстословица, която е публикувана от ответника в брой 121 (1001) от 17.03.2004г на в. „София днес“ с обозначаване на ищеца като автор, както и че същата кръстословица е публикувана и в бр.173 (2526) от 10.09.2010 г. на в. „София днес“ без обозначаването на ищеца като неин автор. За основателността на иска ищецът следва да установи, че е носител на авторско право върху процесното произведение, което е използвано от ответника чрез възпроизвеждането му в периодичен печат, без разрешение на автора и без обозначаване на авторството.Съдът е приел,че кръстословиците могат да са обект на авторскоправна закрила, тъй като са комплексни произведения на литературата и науката, т.е. покриват предпоставките на чл.3 ЗАПСП и не попадат в изключенията по чл. 4 ЗАПСП. Относно авторството на процесната кръстословица следва да се има предвид презумпцията по чл. 6, ал. 1 ЗАПСП, която не е оборена от ответника. Спорът по делото е дали процесната кръстословица е създадена в резултат на творческа дейност на ищеца или е плод на компютърна програма. Съдът приел,че по делото не са събрани доказателства установяващи твърденията, че кръстословицата е плод на такава програма.По делото е установено, че ищецът е автор на произведение, което е обект на закрила съгласно разпоредбите на ЗАПСП. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че е разполагал с отстъпено право за използване на произведението. За да се приеме, че отстъпеното първоначално право за използване е безсрочно, следва да се представят доказателства за това (сключен писмен договор, в който има такава уговорка), в противен случай приложение намират разпоредбите на чл. 36, ал. 4 и ал. 5 ЗАПСП, ограничаващи 2 предоставеното право както по време, така и по място. Тежестта е за ответника, а последния не е ангажирал доказателства за посочените обстоятелства, поради което съдът е приел,че към повторното публикуване на кръстословицата той не разполага с изрично отстъпено му право от автора за това използване. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че произведението е създадено при условията на чл. 42 ЗАПСП и поради това ответникът като поръчващ може да го ползва без разрешението на автора. Такива доказателства по делото не са събрани, тежестта за което е на ответника, поради което и не може да се приеме, че кръстословицата е създадена по поръчка на последния. Дори да се приеме, че произведението е създадено по поръчка на ответника, то не изключва правото на автора да бъде обозначаван като такъв при всяко преиздаване, а в настоящия случай ответникът е публикувал процесната кръстословица без зачитане на това негово неимуществено право.

Поради това съдът е приел,че авторското право на ищеца е нарушено от ответника, който ползва създадената от него кръстословица чрез повторното й публикуване в бр.173 (2526) от 10.09.2010 г. на в. „София днес“ без да получи изричното съгласие за това на автора и без да обозначи авторството.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.

Подържа се,че въззиваемия предявява поредица от искове подобни на настоящия,с които цели единствено в негова полза да бъдат присъдени разноски по делата, което представлява злоупотреба с право. За ищеца по делото била налице възможност да предяви всички искове за поредно публикувани кръстословици обединени в едно производство, като тогава нямало да се изразходва и ресурс на съда за водене на всички тези идентични дела.

Съдът счита,че това становище на жалбоподателя е неоснователно.За ищеца по делото,като носител на защитен от закона интерес,съществува възможността както да води отделни производства за всяко едно претендирано нарушение,така и да обедини всички претенции в едно производство.Подхода,който ищеца ще избере е негово право,което не подлежи на съдебен контрол и от този избран подход не могат да бъдат направени каквито и да било изводи в претендираната от жалбоподателя насока.За да е налице злоупотреба с процесуалното право на иск, както и за недопустимост на иска вследствие на това е необходимо кумулативното наличие на две условия: искът да е неоснователен, т.е. предметът на искова защита да не съществува и ищецът да знае за това несъществуване, но въпреки това да предявява иска.В настоящия случай ищецът претендира право,което му е признато от закона и искът е основателен. Ирелевантни при преценка на правния интерес са субективните оценки на страните за факти, които нямат правно значение и са извън предмета на спора. Не е и налице злоупотреба с право, тъй като ищецът защитава едно свое субективно право. Като носител на авторско право върху процесния обект той е свободен да прецени дали и кога да упражни регламентираната в ЗАПСП защита или въобще да не я 3 упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Нещо повече, злоупотреба с право би била налице, когато ищецът е наясно, че претендираното от него право е неоснователно, но въпреки това, предявява иска единствено с цел да навреди на насрещната страна. В случая, инициираните от Г. Х. производства не само, че се отнасят за различни периоди и обекти, но и приключват успешно, с уважаване на исковете.Оплакването на ответника е, че ищецът не е съединил исковете за всички нарушения в едно исково производство. Това обстоятелство обаче е ирелевантно към фактическия състав на злоупотребата с право на иск, доколкото съединяването на искове по правило е само право на ищеца, а не и задължение /чл. 210 ГПК/. В случаите, когато по изключение законът предвижда задължително съединяване на искове /напр. по чл. 322, ал. 2 ГПК/, то последицата от липсата на такова е нередовност на исковата молба, при която следва да се приложи чл. 129 ГПК. Извън тези изключения от волята на ищеца зависи дали и в каква степен ще предяви съединени искове срещу ответника, поради което от липсата на възползване от тази възможност не следва по никакъв начин, че той злоупотребява с правото си на иск. По тази причина липсва и подобна злоупотреба по настоящото дело.

Според жалбоподателя съдът дал превес само на оборимата презумпция за авторство,въпреки че в производството, въпреки достатъчното данни, че огромният обем и интензитета на генериране на стотиците кръстословици в периода на създаването им от въззиваемия логически да сочи,че обективно не е възможно те да са били създадени само в резултат от усилията с молив върху хартия на един жив човек.

Съдът счита,че това становище на жалбоподателя е неоснователно и е в противоречие с установеното по делото.Както беше посочено по-горе по делото е безспорно, че ищецът е предоставил на ответника по електронна поща файл с кръстословица, която е публикувана от ответника в брой 121 (1001) от 17.03.2004г. на в. „София днес“ като под публикацията е налице обозначаване на ищеца като неин автор.От тези действия на ответника-настоящ жалбоподател може да се направи извод,че самия издател в процеса на съвместната работа е възприел кръстословицата като произведение с автор въззиваемия и дори е посочил в изданието автора на същата. Дали съставянето на определен брой кръстословици за определен период от време е по силите на един жив човек не може да се изведе от събраните по делото доказателства,а и това е извън предмета на настоящия спор.

Подържа се,че в производството по делото, въпреки направеното възражение за липса на авторство, съдът не е изследвал възможността въпросната кръстословица да е създадена посредством компютърна програма.

Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно. Въпреки твърденията,че за създаването на кръстословицата е използвана подобна програма,то в тази насока не са посочени каквито и да било доказателства от страна на настоящия жалбоподател. Какво беше посочено по-горе при първото публикуване на процесната кръстословица,за която няма спор,че е получена от въззиваемия,е посочено името на същия,което е показател за това,че към този момент жалбоподателя не е имал никакво съмнение относно авторството на същата.Защитната теза на ответника е, че процесната 4 кръстословица е създадена чрез използването на компютърна програма, при която човешкият фактор е сведен до минимум, поради което тя не била резултат от човешко творчество и креативни усилия на ищеца и върху нея не можело да има авторство. Дори и от тази теза обаче не следва, че ответникът напълно отрича участието на ищеца при създаването на произведението, а само липсата на всякаква човешка намеса би отрекла творческия характер на произведението. Подобна пълна липса на участие би била възможна, ако кръстословицата е творение на изкуствен интелект, което не се твърди от ответника.